Пачуърк работилница с Анна Долани

Нали знаете, че преди време много се чудех как точно да преведа quilt. Тези дни бях на едно чудно двудневно обучение по въпроса организирано от Унгарския културен институт и вече спокойно мога да използвам думата пачуърк, а не четири обяснителни думи, които да ви приспят още в началото на изречението :).

И преди ви споменах за това изкуство, на което се радвам отстрани през последната година, най-вече харесвайки си различни юрганчета, които този или онзи е направил и чудейки се как бих могла и аз да направя нещо подобно. Затова като разбрах за курса, реших че това е моята възможност и възможността наистина си беше голяма.

Заедно с изкусната работа на спечелили награди работи на унгарски членове на пачуърк гилдията, най-впечтляваща за мен беше водещата обучението – г-жа Анна Долани.

Наскоро бях на обучение, на което трябваше да си отварям очите на четири, да си затварям ушите за много неща и да се опитвам да гледам мъдро на ситуацията, в случай че бях платила солидна за мен сума, за да ме обучат.

А тук, срещу символичната сума от 20 лева за двудневно обучение, върху нас се изля невъобразимо количество информация и умения и то с голяма лекота, внимание и щедрост. Беше удоволствие да се комуникира с тази мъдра и слънчева жена. Надявам се да мога да приложа наученото и да ви споделя по-късно тази година нещо направено от мен.

Историята на пачуърка в Унгария изглежда свързана с тази жена, която след като прекарала известно време в чужбина, се върнала в Унгария и преди 20 години представила пачуърка на 8 от своите сънародници. Днес гилдията им наброява 800 членове.

Друго интересно нещо за мен беше, че за този период са успели не само да овладеят изкуството на пачуърка, но и да вплетат в него характерните за унгарския фолклор цветове на синьо бялата щампа, както и други техни специфични фолклорни елементи.

Тази история за сетен път е доказателство за това как не е проблем да правим неща, които не са характерни за нашата култура, ако това ни е на сърце, но че е добре да вложим и нещо от себе си, за да бъде крайният продукт не само копие, а нещо ново и оригинално, така както днес се говори за характерен унгарски пачуърк.

Малко към темата на този блог, съвсем наскоро научих, че козунакът бил „внесен“ в България в края на XIX век. Дотогава в България не се правели козунаци за Великден, а обредни пити. А ето че днес правим козунак като типично български продукт и имаме рецепти и методи, които ни отличават от румънския козунак или френския бриош.

Но да не се отплесвам. Повече снимки от работилницата можете да видите тук. Не попитах, но предполагам, че изложбата ще продължи още няколко дена.  Ако се интересувате от това изкуство, все още имате време да я посетите.

С пожелание за приятни липови дни!

Save