Изобилие и кекс с вино

Реших да заснема една купа с грозде за този постинг и тогава видях, че в хладилника ми има праскови, круши, ябълки, смокини…  и си казах, „Хм, какво изобилие.  Защо да не ги заснема всичките.“

Това време на годината е време на равносметка за мен.  Може би защото лятото си отива и е време да „прибера продукцията“ от това, което съм свършила в първата част на годината.  В същото време, е любим сезон, в който много неща започваха – като училището преди години.  Колкото и да ми бяха писнали съучениците и учителите към края на годината, в края на лятото имах нужда от началото на учебната година – какво ли ще науча, кого ли ще срещна, какво ново ще ми се случи.

Замислих се и за изобилието под формата на къща, кола, добре заплатена професия, изобилие от продукция, за която сме работили цяла година или изобилие от приятелства, обич, здраве, хубаво настроение и случки.

Но както казват, че човек осъзнавал ценността на доброто здраве едва когато го загубел, така и изобилието често ни кара да си мислим за това, което ни липсва.

Този кекс ми напомня за изобилието на есента, но и за някои липси.  В първите години на промяната, у дома след като покори месото, сиренето и кашкавала, пестенето стигна до захарта.  Така постепенно с времето кексовете и сладката на майка станаха безвкусни и аз постепенно отказах да ги ям.

Минаха години.  От тогава съм яла много торти, пасти и кремове, но трябваше да мине доста време, за да преодолея предубеждението си към кексовете.  Дали с коледния щолен или с едни плодови кексове, които започнахме да купуваме преди време, лека по лека си припомних, че обичам кекс – стига да е вкусен, сладък, а ако има плод, успехът му при мен е гарантиран.

Такъв е този кекс – с масло, сладък, сочен от гроздето, но и с послевкус на вино.  Прекрасен за мен, но може би не много препоръчителен за деца.  Това е рецептата, а по-долу една история за изобилието там, където не го очакваш.

Кекс с вино и грозде

по рецепта на Baking obsession

за 23 см форма

1 и 1/2 ч.ч. (всички мерки за чаши в тази рецепта са за 240 мл) брашно

1  ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сода за хляб

1/8 ч.л. сол

90 г масло за тестото и 20 гр за поръсване

3/4 ч.ч. захар + 1 с.л. захар за поръсване

2 яйца

1 с.л. зехтин

1 ч.л. екстракт ванилия

кората на 1 лимон и 1 портокал, настъргана на ситно

3/4 ч.ч. сухо бяло вино

2 ч.ч. ситно червено (или бяло:) грозде без семки, измито, подсушено

В купа пресейте брашното, бакпулвера, содата и солта.

Намажете с олио и поръсете с брашно форма за печене (в оригиналната рецепта е форма с подвижно дъно, но тъй като моята форма е голяма, изполвах форма за кекс).

Измийте и подсушете гроздето.

В голяма купа разбийте маслото и бавно добавете захарта като разбивате до пухкавост.  Оберете ъглите на купата (това правех често в тази рецепта и по-нататък) и започнете да добавяте яйцата едно по едно като разбърквате добре след всяко.  Добавете зехтина, ванилията и цитрусовите кори.  Разбийте на висока степен около 2 мин.

Пуснете фурната да се загрява до 190 градуса.

Прибавете брашното и виното на части като ги редувате.  Започнете и завършете с брашното.  Разбийте до хомогенност, но не пребивайте сместа.  Изсипете сместа във формата, заравнете.

В малка купа смесете половината от гроздето с 1/2 ч.л. брашно, размесете и поръсете върху тестото равномерно (аз пропуснах този момент и ми се наложи да изсипя всичкото грозде в края).

Сложете във фурната да се пече за 25 мин.  Извадете формата от фурната и поръсете с останалото грозде, 1 с.л. захар и нарязаното на кубчета 20 гр. масло.  Печете още около 25 мин или до суха клечка от центъра на кекса.

Охладете 10 мин, извадете от формата и охладете напълно.

А ето и историята.

Преди години работех в една фирма, където от време на време ни идваха гости от чужбина.  Така се появи М.  Ще я наричам така, защото не точното име е важно.

И така, М. беше жена на около 37 години, която се занимаваше с продажби за едно европейско политическо списание.  М. работеше с политици и бизнес хора от Африка и Близкия Изток и беше много приятно изненадана от зеленината на София (и от постоянното бумтене на трафика и виене на сирените на Бърза помощ под прозорците на офиса ни, мен ако питате, които й напомняха за родния й Ню Йорк) и от архитектурата ни, която, макар и рушаща се, й приличаше повече на европейска отколкото на източната, на която беше свикнала.

Беше дошла, за да привлече някои политици или представители на по-големия бизнес в България да рекламират в списанието, за което работеше.  Нашата задача беше да я свържем с тях.

Още на първата вечеря, един от сътрапезниците ни „притисна М. до стената“ с някакъв казус, от който стана ясно, че М. обикновено заема конформистка позиция, дори, ако вижда, че другата страна не е права.  Това не ме учуди много, но сътрапезника ни, дали от скука, дали от желание да разбере с кого си има работа, ескалира разговора до там, че М. беше поставена в неудобната позиция да се защитава.  Обяснявайки защо е (почти) винаги склонна да се съгласи с опонента си, тя спомена за нещо, което баща й й казвал на времето и което тя беше приела като ценност в своя живот, а именно, когато хора по-умни (или с повече авторитет/власт) от теб защитават даден казус, не им противоречи и не клати лодката.  И така М. беше станала балансьор.  Никога не клатеше лодката, но сега именно липсата на позиция разклащаше нейната лодка.

Този подход й беше вършил добра работа до този момент – имаше добре платена работа, която включваше много усмивки и съгласяване, отсядаше в най-скъпите хотели в страните, които посещаваше, понякога получаваше подаръци от хората, с които работеше (често от съмнителни местни велможи в ултра бедни Африкански страни), работата й вървеше не само, но не и на последно място, защото беше симпатична бяла жена, миловидна, винаги готова да изслуша, да угоди, никога не противоречаща.  Но нещо се беше променило.

Годините бяха започнали да оставят отпечатъка си върху лицето й. От толкова много изслушвания и съгласявания се беше уморила и едва задържаше усмивката на лицето си.  Женският чар беше започнал да й изневерява.  Продажбите намаляваха.  Тя се страхуваше за работата си.

Постоянните пътувания вредяха и на личния й живот.  От години имаше приятел от източноевропейска страна, с който се виждаха, когато тя беше някъде в Европа.  Той беше учил в България и щеше да съчетае виждането с приятели с виждането с нея.  Лошото беше, че той беше женен, а веднъж озовал се в България се радваше повече на компанията на приятелите си и на младите им приятелки, отколкото на М.

М. преживяваше срив по всички фронтове.  Беше ужасно уморена от всичко.

Както се досещате, мъжете в офиса усетиха всичко това от километри и при мисълта да прекарат и ден с тази психически нестабилна жена, биха отбой и ми я харизаха.

Нямах проблем да работя с М.  Срещите бяха интересни, а с М. беше приятно да се работи.  Паснахме си, дали защото бяхме жени или просто защото беше обаятелен човек.  Пътувайки от среща на среща се изясни картинката, която ви описах по-горе, но като разбрах, че и съботата ще трябва да прекарам с нея, в компанията на приятеля й, нещо не бях ентусиазирана.

Имах много по-добри идеи за уикенда си от това да ги прекарам с жена на ръба на нервна криза, още повече, че и мъжът, на когото тя в момента прехвърляше цялото си неудовлетворение, щеше да бъде с нас.

Събота сутринта се качихме на някаква кола и тръгнахме за Рилския манастир.  Не очаквах нищо хубаво от този ден.  Не исках да бъда в тази кола с тези хора и проблемите им.

И те не бяха много ентусиазирани.  Не знам защо приеха да дойдат на екскурзия с някакъв трети човек вместо да прекарат деня заедно сами в София или където и да било другаде.

М. беше без грим.  Приятелят й мълчеше.  Започнахме да водим някакъв общ разговор и М. каза нещо смешно.  Позасмяхме се.  След малко заговорихме за друго и М. отново ме изненада с чувството си за хумор.

Учудваше ме.  Не бях забелязала това й качество по-рано.  Явно всички имахме лоши очаквания за деня, а на някои така им беше паднало пердето, че бяха просто себе си.  Това „себе“ на М. започна да ми харесва.

Оказа се, че М. мечтае да стане stand-up comedian (комедиант пред жива публика) и че се занимава с това като хоби, когато й се удаде възможност.

Тази жена направо ме хвърли в оркестъра!  Какъв комедиант!  Какви 5 лева!

Не знам дали сте виждали как изглежда аметистът от вън – като най-обикновен камък – сив и нищо особено, но от вътре същият този камък е с невероятни цветове, отразяващи светлината във всички нюанси на виолетовото.

М. беше като един такъв камък.  Щях да се размина с нея, както човек се разминава с толкова много хора в криза, а ето че в нея се е криел скъпоценният камък на един специфично неин си талант, за който човек въобще не би заподозрял, ако нямаше късмет да я срещне някъде извън работата й и/или в момент, в който й е писнало от всичко и само чувството за хумор я спасяваше.

Денят се оказа много хубав.

Какво се случи с М. след това не знам.  Получих картичка от нея за Коледа и след това изгубих следите й.  Надявам се да е осъществила мечтата си да бъде stand-up comedian, защото това беше нейният талант, в това тя блестеше, нямаше възраст и не трябваше да се съобразява с ничий авторитет.

Макар точно в онзи момент да се мъчеше в нищетата на грешните ходове на живота си, в нея имаше изобилие.

Публикувано на десерти, истории, плодови, сладкиши, кексове и кексчета, хора, храна и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

25 отговора към Изобилие и кекс с вино

  1. Eoc каза:

    И рецептата и разказът и снимките – всичко е прекрасно. Накара ме да се замисля… въпреки, че много добре зная, че монетата има две страни, не винаги си давам сметка за това :)
    Поздрави, Мира и хубав септември ти пожелавам :)

  2. Augusta каза:

    Хубава история и поуки. Поздравления.

  3. fedora каза:

    Очарована съм, чудесно разказано, великолепен стил!
    И много есенно-слънчеви снимки (ако мога така да ги нарека :)

    Ще ми се да го опитам този кекс с послевкус на вино…

    Поздрави: Ина

  4. Maria каза:

    O, кексът изглежда великолепно – сочен и ароматен! Кексът на мама, щоленът, къпкейкчетата и панетонето ги уважавам много:-)
    Много хубава история, замисляща. Точно поради тази причина се старая да не си създавам образ предварително, без да познавам някого. Има опасност човек да се размине с емоции и сродни души, ако прибързва с изводите.
    Поздрави, Мира, с удоволствие те чета :-)

  5. Dani каза:

    Толкова е трудно да познаеш човека от няколко виждания и то служебни!
    Душевността не винаги може да проличи в служебни отношения :)
    И друг път съм ти казвала, че е удоволствие да чета разказаното.
    А с Ина трябва да се съберем и да опитаме този кекс, с послевкус на вино!
    Хубав вечер, Мира!

  6. Еми каза:

    Разкошни са, Мира! И разказа, и снимките!

    И ми остава едно такова почти обещание, че на човек (дори на мен) може да му се получи също толкова добре всичко (дори и кекса), така хубаво си го описала и показала! :-) Това се казва изобилие от твоя талант! ;)) Поздрави!

  7. Milena каза:

    Отново благодаря за удоволствието да изчета прекрасния ти житейско-есенен пост:) И снимките са прекрасни, и разказът ти интересен.

    П.П. Не обичам кекс, обаче и мен ме изкушава този послевкус на вино;)

    Топли и спокойни дни.

  8. Таня каза:

    Много ми хареса разказът ти, пишеш с лекота, зареди ме с много положителна енергия. Още повече, че много ог нещата и на мен са ми много близки. Истина е, че оценяме това, което имаме чак когато го изгубим. И макар да знаем това в повечето случаи не се замисляме…
    Радвам се, че те познавам, Мира, макар и само виртуално. Поздрави!

  9. littlethingslife каза:

    хм, радвам се, че разказът ви е харесал. не знаех дали да го пускам въобще, тъй като в блога пиша за себе си и не бях сигурна как ще се приеме разказ за друг човек. всичките ми приятели и роднини да се чувстват спокойни! няма да разказвам за тях, а само за хора от далечни страни и от далечни времена:).
    някои дори помислиха, че разказвам за себе си, но това, че не мога да запомня един виц ме спаси :).
    иначе, кексчето е хубаво и ще се радвам да чуя какво мислите, ако го пробвате.
    благодаря ви за милите коментари! изобилие има във всеки от нас. при определени условия (като „Сезам отвори се!“:), може да стане видимо и за другите и за нас. Поздрави и приятни есенни дни!

  10. Кексът е превъзходен, а снимките ти допълват и предават неговото изобилие, Мира! Разказът ме накара да се замисля и припомня, колко лесно е да се докоснеш до душевното изобилие на човека до теб – мила дума, жест или усмивка могат да направят чудеса! :)
    Прегръдки и пожелания за безброй усмивки :)

  11. Lety каза:

    Мира, прекрасна история, кара те да се мислиш колко трудно и същевременно колко лесно е да бъдеш самия себе си, може би зависи от дозата кураж, с която се зареждаш или пък от подкрепата на хората около теб, а може би от правилните житейски избори или от всичко това заедно.
    А сладкишът е чудесен! Нещо, което да подслажда сериозните мисли и да прави живота по-прекрасен , нещо от „малкие неща, които ни вдъхновяват“… Нали?

    Хубав и цветен уикенд ти пожелавам!

  12. Maria каза:

    Мира, днес мисля да го пробвам този изкушаващ кекс, ще пиша дали съм успяла ;-)

  13. Pingback: 10 годишно уиски, орехи и круши « Безкраен пикник

  14. Diana каза:

    Мира,
    прекрасен пост – Благодаря ти!
    Много усмивки и слънчева есен, Диана

  15. littlethingslife каза:

    Зори, радвам се, че ти харесват. Хубав септември и на теб!
    Augusta, Пепеляшка и Диана, благодаря на вас!
    Ина, благодаря ти! Ще ми е интересно какво мислиш, ако го направиш.
    Мария, права си за това, че е хубаво да не си създаваме предварителни идеи за хората, но понякога се случва без да искаме. Хубаво е като се изненадаме приятно и осъзнаем предразсъдъка си. Следващия път може би ще гледаме по-широко на живота и хората. Може би :). Интересно ми е какво мислиш за кекса.
    Дани, благодаря ти! Не може да се съди много за хората от кратки срещи, наистина, но ето че човек може да си вземе поука дори от кратката среща. Хубава вечер и на теб!
    Еми, давай смело с кекса. На малкия още няма да давате да не го опиянявате от рано. Благодаря ти за милите думи!
    Милена, няколко пъти си споменавала, че есента ти е любим сезон. Ето едно от измеренията му – изобилие и светлина в гроздето. Топли дни и на теб!
    Таня, и аз се радвам, че се запознахме при такива интересни обстоятелства като името на блога ти/ми :) . Поздрави и приятни дни ти желая!
    Ева, права си, но ето някога чудесата стават и от само себе си. Тогава и аз се замислям, че добра дума и отношение по-рано са щели да помогнат, но нали нещата се случват, и за да се поучим от тях. Поздрави!
    Така е, Лети. Това с куража си е важно, но на последък виждам, че наистина възможностите са там, ние трябва само да си отваряме очите, за да ги видим. Харесва ми, че дори и след много грешни ходове, можем да направим правилен, който да обърне нещата. Поздрави!

  16. Диди Б каза:

    Удоволствие беше да те чета, Мира!
    Рецептата,снимките и историята – всичко ми допадна!
    Много добре си го написала – изобилието в различни аспекти – от плодове, материални ценности или качества на характера.
    А иначе,много често се случва да „разпознаем аметиста“ у хора около нас.Аз се старая да търся под повърхността.

    Поздрави!

    • littlethingslife каза:

      радвам се, че са ти харесали, Диди! Между другото, този аметист по-горе е от една пътека, по която се разхождахме с приятелка в Родопите. В гида пишеше, че по пътеката имало опали и аметисти, а ние, „да, бе да!“ докато не видяхме намачканите от някакъв автомобил камъни по пътеката, наистина. От там нататък сме гледали най-вече в земята :). Права си за „аметистите“ сред нас. Поздрави и хубави дни и на теб!

  17. Maria каза:

    Мира, днес спретнах кекса – стана просто ВЕЛИКОЛЕПЕН! Сочен, богат на вкусове и аромати, пухкав, просто перфектен! Благодаря ти за рецептата, определено ще повторя!:-)
    ПП – замених бялата захар с кафява :-)

    • littlethingslife каза:

      много се радвам, че ти е харесал, Мария! и аз обичам да заменям бялата захар с кафява, но у дома се харесва сладичкото, а няколко пъти при подобни заменки се губи малко от сладостта и така… но следващия път ще пробвам и частично ще заменя. Поздрави и приятни дни!

  18. filifionka каза:

    Изчетох историята с чаша червено вино, оправи вечерта ми. Благодаря

  19. antinoia каза:

    Мира, на свой ред и аз да ти кажа, че много ми харесва начинът, по който заснемаш нещата – гроздето ти е пълно със светлина, лилавата покривка от по-горния пост има аромат на горски плодове :) Поздрав и благодаря, че се отбиваш :)

  20. littlethingslife каза:

    filifionka, antinoia, радвам се, че ви харесват нещата. Хубави есенни дни ви желая!

  21. Pingback: Благодаря на 2010 – Добре дошла 2011 | малки неща

  22. Pingback: Изобилие и кекс с вино | Информ@ЛИЧНО

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s