Самоси

Първите самоси, които съм опитала бяха едни със спанак и сирене, които се предлагаха в почивките на семинарите ни по хомеопатия преди години.  Божествени!  С приятелката ми се разтапяхме като ги хапвахме за обяд и не можех да повярвам, че е възможно да се съчетаят зеленчуци, хляб и подправки по толкова семпъл и вкусен начин.

За това и самосата беше първото индийско ястие, което приготвих.  През годините съм пробвала различни рецепти, но тази ми харесва и като близост до оригинала и като лекота за работа с тестото.

Да не ви шашка това, че има месене на тесто.  Това е може би най-благодатното за месене тесто, което съм правила.  Последния път ми се наложи да го правя без масло и със соево мляко вместо с краве и пак се получи.

Рецептата може да ви изглежда малко занимавка, но определено си заслужава, а и добрият резултат почти при всички случаи е гарантиран.  Не помня да не са ми се получавали самоси, докато виж хлябове, кремове за торти или маслени теста – много примери :), така че давайте смело напред.

Ето и рецептата с малки изменения:

Самоси

от „Малката голяма вегетарианска книга“

приготвяне: около 1.5 – 2 ч.

за около 17 броя

За плънката:

1 средно голям картоф – на малки кубчета

1 малка глава лук, ситно нарязана

1 домат (бланширан; може да се замени и с 1 домат от консерва) на ситно

2 с.л. чисто масло (аз го правя с обикновено масло, непречистено и харесвам резултата)

1 с.л. гарам масала

1 ч.л. кориандър на прах

1 ч.л. настърган пресен джинджифил (това е в оригиналната рецепта, но аз в повечето случаи нямам и слагам 1/2 ч.л. сух)

1/4 ч.л. лют червен пипер на прах (в оригиналната рецепта е 1/2 ч.л., но това е много за мен – люти до горчиво, което е много автентично индийско, но не по мой вкус)

3/4 ч.ч. (100 гр.) грах от консерва или пресен

1 с.л. лимонов сок

1/2 ч.л. сол

1 ч.ч. слънчогледово олио (в рецептата е 2 ч.ч. фъстъчено олио) + допълнително за доливане

Слагам малка тенджерка с малко вода да кипне, посолявам я и слагам картофите да поврат 5-10 мин докато омекнат.  Отдръпвам ги от огъня и изцеждам водата.

Предварително приготвям в чинийка гарам масалата, кориандъра на прах, джинджифила и чилито.

В среден тиган запържвам лука и домата в маслото на средно силен огън за 5 мин. или докато омекнат.  Към тях прибавям подправките от чинийката.  Чувала съм, че е добре за около минута да се размесят подправките с маслото и лука, за да се активират ароматите в тях, след което веднага прибавям граха и картофените кубчета и разбърквам, за да не би подправките да загорят.  Тук в рецептата не пише да се добави сол, но аз добавям около 1/2 ч.л., тъй като без нея са ми малко безсолни.  Държа на огъня 5 мин като разбърквам от време на време.  В края поръсвам с лимоновия сок.  Отдръпвам от огъня и приготвям тестото.

За тестото:

1 1/3 ч.ч. (200 г) брашно

1/2 ч.л. бакпулвер

1/8 ч.л. сол

1 с.л. чисто масло (моето е обикновено)

3 с.л. топло прясно мляко + допълнително, ако е необходимо (тук трябва да има грешка в рецептата, защото не съм замесвала тесто с по-малко от 15 с.л. пр. мляко, а понякога и повече, но вижте долу за повече)

Пресявам брашното, бакпулвера и солта в голяма купа.  Добавям чистото масло и прясното мляко като започвам от 15 с.л. и след това добавям по 1 с.л., а понякога може и половин да се добави на края, но така че тестото да е твърдо, но и еластично, без да лепне прекалено много по дланите ви.

Меся в купата в началото докато стане гладко, но не прекалено сухо, тъй като докато приготвяте самосите, останалото тесто бързо ще изсъхва.  В края може да домеся върху плот.  На този етап тестото не лепне и няма нужда от брашно, но сложете малко, ако ви лепне.

Откъсвам от тестото малък къс с рамер на топка за голф (не знам как точно изглежда топката за голф, но предполагам, че е по-голяма от тази за пинг понг; разбирате за какъв размер долу горе иде реч) и разточвам на кръгче или елипса.  Разрязвам на половина с нож и слагам 1 ч.л. от зеленчуковата смес в центъра.  Прегъвам тестото на половина и започвам да завивам самосата първо от равния, току що отрязан с нож край.  След като завия едната страна, взимам самосата в ръка и допълвам зеленчукова смес, ако е необходимо, и запечатвам и останалите страни.  Ако случайно тестото изсъхне докато завивате самосата, можете да намажете краищата й с малко вода.

Загрявам олиото в тесен и дълбок съд (да побира около 4-5 самоси) до висока температура.  Олиото трябва да може да залее самосата до половина.  Пържа около 5 мин от всяка страна докато станат златисти (като мекици).  Вадя ги с решетъчна лъжица и ги редя върху домакинска хартия за да попие неотцедената мазнина.  Най-вкусни са току що приготвени.

Съвет за готвача: Плънката може да приготвите предишния ден и да я съхранявате в хладилника плътно затворена.  Гарам масалата пригответе предварително.  Видях, че вече да се предлага и готова по специализираните магазини.

Добър апетит!

Публикувано на основни, предястия, храна и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

8 отговора към Самоси

  1. Dani каза:

    Много интересно ми се видя.
    Естествено никога не съм консумирала.

    Тестото е лесно, малко по- дълго е останалото, но сигурно ще опитам :)

    Поздрави!

    • littlethingslife каза:

      Здравей Дани, радвам се, че ти е харесала рецептата.

      Вдъхновена от коментара ти добавих един съвет на готвача, в смисъл, че плънката може да се приготви предварително. Преди години имах колежка американка от индийски произход, която беше споделила, че една индийска манджа почти няма как да направиш в наше време на веднъж (още повече, че за тях самосата е само част от едно богато ястие състоящо се от няколко различни соса, ориз, няколко вида хляб и т.н.), така че може да се раздели рецептата на части.

      Поздрави :)

  2. Pingback: Греховни пирожки « малки неща

  3. Pingback: Карфиол на фурна (с гарам масала) | малки неща

  4. mpeicheva каза:

    Чудесно! От давна се питах как ли се правят.
    Яла съм обаче печени …
    Мога да опитам, но категорично печени. Пърженото не ме влече никак!
    Благодаря за рецептата :)

  5. anna каза:

    Аз съм яла Самоса в Щатите ,но там нямаше домат.

    • littlethingslife каза:

      Хм, интересно и съвсем възможно. Виждала съм какви ли не пълнежи за самоси и все са ми харесвали. Аз право да си кажа, съм яла самоси в България и в Индия, но въобще не мога да кажа дали е имало домат или не. Важното е да е вкусно. Ще ми е интересно, ако има някакви правила в индийското готвене, поради което домата да не е на мястото си тук. Ще ми е интересно да разкажете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s