За богините и хората и Калдаръм с праскови и боровинки

Миналата седмица моя позната, която не бях чувала отдавна, ми писа във facebook, „Здрасти, тук имам един уебсайт, който си мислех, че ще те заинтересува!“

Хем не сме близки и не се бяхме чували отдавна, но по-права не можеше да бъде.  Блогът беше пълен с истории, които ми харесаха или ме развеселиха, но като сигнах до постинга за Персефона, бях засмукана като във фуния и подобно на Алиса в страната на чудесата западах надолу (или се заиздигах нагоре) към един друг свят  – светът на Олимпийските богини.

И някои неща така се изясниха.  Като например как момичето, което на времето се мацаше с корекомските гримове на леля си (Афродита), след това демонстративно държеше най-отпред в библиотеката си книгата „Бракът е неморален“, а песента „Ничия съпруга“ й беше дълго време любима, премина през издигането на работата и кариерата в култ (Атина), през женитба, а няколко години по-късно се обърна на 180 градуса, за да чете днес почти единствено кулинарни книги и списания, да плете и се опитва дори да шие (Деметра).  Все още обича природата и естествените неща (Артемида/Диана) и на последък от време на време има малко по-безпристрастен поглед върху собствения си живот и този на другите (Хестия).

Не ме разбирайте грешно.  Не че си падам много по гърците или митологията им, която винаги ме е обръквала с многобройните си персонажи и многото им, често неприемливи за мен, дела, но явно с годините, участниците и в моя живот стават доста и делата на другите, а все по-често и моите собствени, са на границата на (обществено) приемливото, та започвам да гледам на олимпийските богове с разбиране, а от миналата седмица и с благодарност.

В първата година в университета, преподавателката ни по Социология сподели, че чете приказки, но не приказки, с които да приспива внуците си, които бяха вече големи мъже и жени, а за да разбере хилядолетната мъдрост, която се крие в тях.  Тогава си казах, че това е нещо много хубаво и че някой ден сигурно ще стигна и до него.

Този ден настъпи миналата година, когато около едни мои итереси към българските (и не само) занаяти и разни други неща, не започнах да срещам името на Юнг под път и над път и реших да се образовам малко по въпроса.  Отидох в книжарницата, за да си купя някоя книга с негов турд, но тази, на която попаднах беше пълна с терминология.  Отложих онази книга за друг път, но си тръгнах с „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес – за това как в приказките се крие ключът към разбирането на женската психика (предполагам и на мъжката, но авторката се е фокусирала върху женската).

Както в различните приказки от „Бягащата с вълци,“ така  и описанията на богините, ми изясниха някои положения в моя живот, които все още намирам за нови и непривични, а там на Олимп, явно всичко върви :).  И явно така е устроена психиката ни, че ако боговете правят нещо, по-лесно го приемаме в себе си.  Не че се мислим за богове, а по-скоро нещата блесват на дневна светлина, не са запратени някъде в земята на „това е лошо, странно или неприемливо.“

И като се замислих за рецепта, която да отива на всичкото това драматично падане и издигане, реших, че най-подходяща ще е рецептата за Коблър с праскови и боровинки, най-вече заради контраста между покритите със скреж замразени боровинки и огнените цветове на прасковите.  Драма в чинията :).

Думата коблър ми напомни за една много хубава българска дума – калдаръм (от cobble stone = паве анг.; иначе cobbler е обущар, но не видях връзка между обущар и този десерт), защото тестото отгоре на десерта седи като паве, а плодовете отдолу се подават като цветята и тревите по старите паважи.  И макар че в интернет не открих от къде точно е дошло името на коблъра, освен че заедно с пайовете, крисповете, крамбълите, Бетитата, бакълите и др. е ястие приготвяно от първите заселници в Америка с каквито сезонни плодове са имали, реших да експериментирам с българско име за този десерт.

Та този Калдаръм направих един ден, когато ми се ядеше нещо интензивно сладко, което се приготвя бързо.  Така смесих последните 4 праскови, които бяха останали в хладилника с чаша замразени боровинки, а отгоре разпределих тестяната смес ей така по равно и станаха готови за нула време.

За разлика от повечето сладкиши, Калдаръмът не ми хареса топъл, но като се охлади и още повече на следващия ден, беше много вкусен за такъв семпъл десерт.  Нямах у дома сладолед, иначе би вървял, както казват, с топка ванилов сладолед.

Имайте предвид, че Калдаръмът е вкусен, но не блести с изисканост в крайния продукт.  Въобще не може да се предвиди на къде ще забълбукат плодовете по време на печене, а и тестото е малко лепкаво, та и павенцата не стават много симетрични, така че, това е десерт, на който да се радвате в семеен кръг.  За пред гости, сигурна съм, имате много други варианти, с които да блеснете.

Ето и рецептата:

Калдаръм с праскови и боровинки

по рецепта на Марта Стюарт

4-6 порции (според чашите)

3-4 узрели праскови, обелени, без костилки, нарязани на 8

1 ч.ч.* боровинки

1/4 ч.ч. + 1 с.л.** захар

1/2 ч.л. канела, мляна

2 ч.л. царевично нишесте

1 голямо яйце

3 с.л. масло, разтопено и охладено

1/4 ч.ч. течна сметана без захар

1/2 ч.ч. + 3 с.л. брашно

щипка сол

1 ч.л. бакпулвер

ванилов сладолед (по желание за гарниране)

* ч.ч. в тази рецепта е с вместимост 280 мл.

** американските супени лъжици са по-големи от нашите, така че с връх; за маслото няма да е възможно :), но това е ок

Смесете прасковите с боровинките.  В друга малка купа смесете 1/4 ч.ч. захар, канелата и нишестето.  Добавете към плодовете и размесете добре.  Оставете на страна.

В средно голяма купа смесете яйцето, 2 с.л. от разтопеното масло и сметаната.  Разбъркайте с вилица и оставете на страна.

Включих печката да се загрява до 180 градуса.

Пресейте в голяма купа брашното, солта, бакпулвера и останалата 1 с.л. захар.  Направете кладенче в средата и излейте там яйчната смес.  С ръце размесете съставките докато се смесят.

Разпределете плодовата смес в огнеупорни купички.  Сега тук според рецептата, от тестото трябва да се оформят дискове, които да се сложат върху плодовете, но моето тесто (както и на други опитвали рецептата) беше по-течно, за това разделих тестото на толкова части, колкото са купичките и с лъжица го излях върху плодовете, като се опитах след това да го разстеля колкото се може повече над тях, но без да се притеснявам да ги покрива съвсем или да е перфектно (то май и не може:).

С четка (може и с пръсти) разнесох останалото масло върху тестото.  Постлах хартия за печене върху тавата, тъй като не се знаеше дали и колко от плодовете ще излязат от чашите при печене и ги сложих в печката.  Печете 15-17 мин докато тестото стане златисто кафяво, а плодовете забълбукат.  Препоръчва се да се сервират топли със сладолед.  Аз ги предпочетох студени по-късно, което не значи, че не опитах и от топлите ;).

Хубави почивни дни ви желая и до скоро :).

PS.  Тук видях едно много хубаво филмче представящо книга с приказки и се замислих какво ли щеше да бъде въздействието на „Бягащата с вълци,“ ако беше и подобаващо илюстрирана.  Не като детска книжка, разбира се, но все пак.  В света на приказките (почти) всичко е възможно…

PPS.  Колкото и да ми се ще да го наричам калдаръмче, cobbler все пак се оказа (след споменаването му в един филм), че има нещо общо с обущар.  Не знам какво.  Надявам се, не „твърд като подметка“ :).

Публикувано на десерти, плодови, храна и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

16 отговора към За богините и хората и Калдаръм с праскови и боровинки

  1. Eoc каза:

    Мира, и аз съм изкушена от този тип десерти :) Лесни са и в същото време с много приятен вкус.
    Хареса ми разказа, отново ;) Познах се в повечето ти превъплещения :)
    Поздрави и хубав уикенд :)

    • littlethingslife каза:

      и аз съм голям почитател на сезонните сладкиши. точно сега е настанъл сезонът на крушите и сливите. ще видим какво ще излезе от това. за сега хубава плодова закуска :). поздрави и хубав уикенд и на теб!

  2. Augusta каза:

    Днес е ден на боговете – тъкмо чета за остров Крит и за раждането на острова на Зевс, който трябвало да бъде погълнат от баща си Кронос, както вече се било случило с неговите братя и сестри Хестия , Деметра , Хера, Хадес и Посейдон.
    Съвпадения, синхронност – все обичайни юнгиански неща. :)

    • littlethingslife каза:

      даа, интересно наистина. аз имам още много да си чета за Юнг. Заплюла съм си и гръцката митология от племенника ми. Въобще ме чакат много хубави часове с митовете и легендите и с обмислянето им от гледна точка на моя живот. Поздрави Augusta и хубави дни!

  3. Dani каза:

    Мира, чудя се откъде да започна :)
    Днес със Самодивка сте на по-философска вълна!
    Естествено, че имаме от всички богини по малко и за това сме толкова шарени/щях да напиша шантави, в добрия смисъл на думата/
    А коблер е неизвестно защо и решен като име на сладкиш, макар че англичаните го правят с месо:)
    На мен много ми допадна твоята асоциация с павенцето!
    И снимките ти какти винаги са страхотни!
    Пъстър, многоцветен уикенд, изпълнен с много настроение!

    • littlethingslife каза:

      Така е Дани, от всички богини имаме по малко, но от някои нямаме много или отхвърляме или не осъзнаваме и може би това е, което си взех от теста за богините по-горе. Иначе за шарено-шантавите ни персони съм съгласна :).
      А за коблера ме накара да погледна отново линка за историята на пайовете (с които коблера върви ръка за ръка) и наистина, те са били с месо първоначално (така както и руските пироги могат да са с месо, но и със сирене или сладко), но стъпвайки в Америка са се изменили и така коблерът е с плодове или поне тези, които съм срещала. Но имай предвид, че аз почти не готвя с месо и е възможно да съм пропуснала месните коблери :). Поздрави и слънчев уикенд и на теб!

  4. Dani каза:

    Да си призная ли?! тук емотиконка с изчервяване…
    Не съм чела митология от гимназията. две емотиконки..
    Не че не ме влекат, напротив, но към момента имам други мисли в главата.
    Иначе твоито разсъждения страшно много ми допадат, Мира.
    Сладкишът също. Още малко да се порадваме на сезонните плодове, че не остана…
    Поздрави :)

    • littlethingslife каза:

      Дани, и аз така. Каквото съм чела в училище (а то не е било много), това е било. След това около едни мои пак хоби интереси оцених смисъла на тези митове за разбирането на някои житейски принципи. И то човек като вземе да среща нещо тук и там, та накрая вземе да му обърне повече внимание.
      За сезонните плодове съм съгласна. Голямо изобилие е. Поздрави и хубава седмица!

  5. Марияна каза:

    Разпознах се в една от героините в разката… хи хи хи

  6. Марияна каза:

    Сигурно няма нищо случайно в „сбъркания правопис“, но думата е „разказа“

  7. SharenaSol каза:

    леле, изглежда страхотно:)
    мн лек, свежо полъхващ пост, ще взема „Бягащата с вълци“ от лавицата на сестра ми да си изясня и аз гръцката митология и архетипите…
    а за павето просто.. нямам думи – напомни ми за Тери Пратчет и новата му книга, нз защо

    • littlethingslife каза:

      Радвам се, че ти харесва :). „Бягащата с вълци“ е супер книга. Аз я чета от миналата година – по малко, за да попива.
      За Тери Прачет не знам – павето в десерта :)?! За съжаление на времето пропуснах Тери Прачет. Прочетох 1-2 книги след това, много ми харесаха, но явно за всяка книга си има време. Отнесоха ме други неща, но имам много хубави спомени от интересно поднесена мъдрост, чудни светове и много хубаво чувство за хумор.
      Поздрави и хубави дни!

  8. Diana каза:

    Мира,
    и аз търсих точен превод когато правих коблер. Много ми допада твоят ароматен вариант с боровинки и праскови. Впечатли ме още с разказ, споделени мисли, както и цветовата композиция на последната ти снимка.
    Поздрав, слънчева неделя и много усмивки, Диана

    • littlethingslife каза:

      Диана, аз всъщност четейки за твоя коблър се сетих за това, че ми се ще да наричам този десерт с българско име, така че има връзка.
      Последната снимка и на мен ми хареса най-вече с това как цветовете на шала акцентират десерта, но нещо ми лъщеше в нея и реших, че това вреди на качеството й, та за това последна.
      Поздрави и хубава седмица!

  9. Ани каза:

    Мира, облизвам се пред екрана…:))))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s