Чудни соленки с чедър

Тъкмо мислех да се включа с една коледна рецепта за сладки (защото и мен започва да ме завладява коледния дух), но тази вечер направих едни соленки, които едва не изядох още топли, та си казах, че това определено е рецепта за споделяне.

Обичам соленки, но тъй като тази ми обич не се споделя от И. много рядко правя.  Но от доста време ми се е прияло нещо соленичко, домашно направено, с кашкавал, което да си хрускам докато чета нещо в интернет и ето, че тази вечер им дойде времето.

Правят се лесно, тестото не беше трудно за работа, а крайният резултат…  крайният резултат имаше опастност само аз да знам за него, ако не бяха така ароматни, че сетивата на човек се позасищат след десетата соленка :).

Използвах средни на големина кутери и излязоха 40 броя, но много успешно биха станали с много малки кутери и тогава бройката им сигурно ще надхвърли 100.  Така, мисля си, ще е по-добре и за споделянето им, защото току виж го заболи човек ръката да се протяга да си ги взима (в който случай може да вземе да ги граби с шепи, но да кажем, че не сме от тях :).

Ето и рецетата:

Домашни соленки с чедър

рецепта Sassy & Radish

40-100 бр според големината на кутера

125 брашно

3/4 ч.л. сол

1/2 ч.л. лют червен пипер

1/2 ч.л. куркума

225 гр. настърган наситно чедър

70 г масло на малки кубчета

В голяма купа смесвате брашното, подправките и солта и ги разбърквате добре.  Прехвърляте в домакински робот с приставка за тесто и прибавяте настъргания кашкавал и маслото.  Пулсирате докато стане на трохи.  Добавете 3-4 с.л. ледена вода докато тестото се оформи на топка и се отделя от купата.

Разделете тестото на две и го оформете на два диска, които опаковайте в свежо фолио и оставете да се стегне в хладилника за 30 мин (до 24 часа).

С точилка разточете вседки от дисковете между лист хартия за печене и свежото фолио до 0.3 см дебелина.  Изрежете с форми и печете върху домакинска хартия на 170 градуса между 5 и 15 мин (според големината на формите за изрязване – малките за по-кратко) докато се надуят и станат златисти.

Добър апетит!

Много шоколадовия сладолед на Дейвид Лебовиц

Престъпно отдавна не съм писала тук.  А в тези горещи дни се сещам за едно мое приключение със сладолед от миналата година докато бях бременна.  Почти бях написала публикацията тогава, но нещо се е случило явно (може би жега, тежко коремче :) и е останала непубликувана.  Тъкмо сега му е времето да поместя рецептата.  Не знам дали точно тези дни ще е най-добре да я правите, тъй като си има малко завъртане покрай печката, но в следващите по-хладни дни, защо не.  Лято е – време за сладолед.

Ето я и публикацията:

Днес ми дойдоха отнякъде силици и реших бързо да пусна една публикация.

Откакто излязоха първите плодове тази пролет, все плодови сладкиши правя.  Нали са ми любими, но у дома, знаете, имам любител на шоколада, за който най-накрая дойде ред по-миналата седмица когато видях един много шоколадов сладолед на Дейвид Лебовиц.  А дето се казва, като стане въпрос за шоколад – на Дейвид може да се вярва.

Голям смях беше заснемането му, обаче.  Първо реших, че ще го заснема сутринта докато е относително по-хладно.  Въобще не очаквах колко бързо се разтапя един сладолед.  Следващия път може да замразя купичката преди сервирането му.  Освен това използвах уред за сладолед, който бях купила впечатлена от това, че е целият от метал (а не с пластмасова дръжка), но не бях забелязала, че уредът е направен в Китай.  Дето се казва – близо до ума – струваше 5 лева.  Та този уред, след първата топка се развали и общо взето оттам нататък трябваше да използвам сила, за да “оформя” следващите топки сладолед.

Сладоледът стана леко твърд, та борбата в оформянето на топките беше голяма, като междувременно “оформените” до този момент топки се топяха в жегата на кухнята :).  Въобще, голяма забава.  Казах си обаче – каквото-такова.  Рецептата ни хареса, за това ви я представям.  Предупреждавам ви, че сладоледът е леко тежичък (дали заради новата сметана, която използвах (нов вид животинска сметана President) или заради голямото количество шоколад), но който сериозно обича шоколад  ще го хареса.

Много шоколадовия сладолед на Дейвид Лебовиц

рецепта през блога Annie’s Eats

2 ч.ч.* течна животинска сметана, разделени

3 с.л.какао, Dutch processed (но аз използвах това, което продават в българските магазини)

140 г горчив/средно горчив шоколад, накълцан на дребно (53% какао при мен)

1 ч.ч. пълномаслено мляко

3/4 ч.ч. бяла захар

щипка сол

5 големи жълтъка

1/2 ч.л. екстракт от ванилия

* 1 ч.ч. = 240 мл.

В средно голям тиган за сос изсипете 1 ч.ч. от сметаната и какаото.  Затоплете ги на средно висок огън като бъркате, за да се разтопи какаото.  Кипнете сместа, след което намалете котлона на тих огън, така че да къкри около минута като бъркате непрекъснато.

Отдръпнете тигана от огъня и добавете шоколада и разбъркайте докато се смеси и сместа стане хомогенна.  Добавете останалата 1 ч.ч. сметана.  Прехвърлете сместа в средно голяма купа от неръждаема сметана и сложете цедка над нея.

В същия тиган, смесете млякото, захарта и солта и ги затоплете на среден огън.  Разбъркайте.

В друга купа разбийте жълтъците.  Когато млечната смес се затопли бавно я добавете към жълтъците като бъркате непрекъснато.  Върнете млечно-яйчната смес в тигана и продължавайте да бъркате докато сместа леко се сгъсти (и покаже 175 F на термометър (това не помня дали съм го засичала; най-вероятно съм го засякла, но нещо нямам вяра на термометъра ми, така че можете и на око)).  Отдръпнете от огъня и излейте сместа през цедката в шоколадовата смес.  Разбъркайте.  Добавете ваниловия екстракт.

Бърках докато сместа се охлади, покрих с фолио и сложих в хладилника.  След това сложих кутията във фризера и я разбърквах по начина, който съм обяснила тук.

Да ви е сладко и хубави летни дни от мен!

История със заек и други животни

Колие “Белият заек” на Биляна Савова; снимка Biliana Jewellery

Има толкова начини да се напише една публикация.  За това, нека започна тази така.

Ходя си аз из София диша на Езерото с лилиите тази събота и какво да видя - колие с портрет на заек в профил.  Така ме грабна този заек…  Да речеш да е някакво гордо и представително животно, а то заек.  До него седи друго колие със същия заек, но този път затичан нанякъде.  По колието висят чайници, часовници, от което се разбира, че иде реч за заека от Алиса.

Няма какво да си кривя душата.  Не случайно ми хвана окото.  И аз като него препускам последните месеци ту насам, ту натам, притисната от времето, но най-вече от виковете на едно любимо същество.  Също като в Алиса, когато по незнайни причини, някой извиква нещо и всички хукват да си сменят местата на масата, така и аз последните месеци само притичвам, тъй като не се знае кой кога ще извика и какво ще мога да свърша.

Очите ми отидоха по него, но не го купих.  Първо, не нося колиета и второ, не исках да затвърждавам този образ – надявах се тази фаза да отмине, макар, живот и здраве, скоро детето като проходи, започвало голямото тичане, казват…  Това да ви звучи заешко?  Право да си кажа, така ми хареса портретът му, че при втора среща си го нося в къщи, пък който каквото иска да си мисли.

В някои алтернативни методи за лечение се смята, че човек може да се излекува понякога само като види (осъзнае) образа си.  Казах си, “ясно, заешко е положението; ще ми мине.”  Но не знам дали не бях арогантна в бързото си заключение, а и заека беше прекрасен.  Та така с тази история.  Може би история с продължение.  Ще видим.

И след това лирично отклонение, да ви покажа онова, което все пак отнесох у дома.

Първо – подаръците за Мишето.  Не успяха да се поберат в една снимка, за това в две.  Няма как като си край езеро, да не домъкнеш някоя жаба.  Жабата е на Ериа Арт.

Чичо Слон, както го кръстих, е на Кети от Dvergen Craft Shop.  Беше ми много приятно да открия Кети – жената, с която се запознах на курса по пачуърк преди време.  Във време на криза е чудесно когато млади хора успяват да творят и да се издържат с това.

Отново направена от Кети е диадемата за една малка госпожица, а фибата е на Мария Паничарова.

И последно, но както се казва, не на последно място, са подаръците за мен :).  Забелязах, че има повтарящ се мотив, който не бях забелязала като ги купувах, а именно – окото.  Автор е Веси.

Това беше миналата събота.  Този уикенд предстои издание на София диша в Южния парк.  Ако бях в София, щях да съм изкушена да подгоня заека (може би имам нещо общо и с Алиса все пак), но може би ще оставя нещата на случайността.  Ако е за мен, ще го срещна отново или пък животът ще продължи напред с нов образ, който ще разпозная някъде другаде случайно.

Ръчно правени играчки за бебе

От много отдавна ми се ще да ви покажа играчките, които направих за Мишето през последните месеци.  Както може да се предположи, така както децата на обущаря ходят боси, така и Мишето да остане без играчки правени от мама, но бод по бод докато спеше в парка като беше по-малък, успях да направя три играчки откакто се е родил :).  Плановете бяха за много повече, но и това е достатъчно.

Дадох си сметка, че макар да обичам да правя ръчно правени неща, поради липса на време на този етап най-удачно ще е да ги купувам от други хора.  Така в събота като посетих София диша в Борисовата до езерото с лилиите, си купих толкова красиви неща за мен и за бебо, някои от които бих могла да направя сама, но няма време.  Харесват ми, на добра цена са, по-добре сега, че на детето няма да са му интересни определен тип играчки докато успея да ги измайсторя.

Макар да не съм човек дето ще рече, “виж какво си купих” (според И. консуматорското общество щяло да се срине, ако всички пазарували като мен), надявам се скоро да мога да споделя с вас с какви красоти се сдобих.  А София диша продължава из парковете и улиците на София този и следващите месеци, така че не отлагайте да посетите.  Ще бъдете приятно изненадани.

А ето ги и нашите играчки.  Първо направих пиленцето, което е на снимката най-горе.  Плановете бяха за цял мобайл.  Дори се сдобих с клонки от дърво още преди да се роди детето, но резутатът е едно пиленце, което пък стана любимо на малкия между 3 и 7 месец.

За Великден направих това яйце, което в нашия случай повече прилича на топка, но и то се оказа от любимите играчки и все още е.  Трикът при него, както и при всички платнени играчки е яйцето kindersuprise, което слагам в играчката с няколко звънчета, които да дрънкат, когато детето играе с играчката.

А тази гъба е последната ни играчка, която дори успяхме да загубим вече.  Направих я като гледах едни снимки из интернет.  Както при останалите играчки, избирам си част от играчката, от вътрешната страна, на която пришивам шумоляща торбичка.  Така играчката не само дрънка, ами и шуми.  Кой би устоял на подобно нещо! ;)

Хм, ами това е май.  Завършвам преди детето да е проплакало и тази статия да чака още един ден преди да стигне до вас.  Хубава вечер и до скоро!

Пролетни хайку

С много голямата условност, че не знам как се пишат стихове, но тези дни докато се разхождаме из парковете, а аз не мога да пиша дълги публикации, ето какво се върти из главата ми.

Цигулар свири на алеята.

Птици оглушават Борисовата.

На кого да оставя левче…

След снощния дъжд – кестенов цвят е навалял.

Дете подскача в ръцете ми.

Отново пролет.

Пролетни цветове

Тези дни са пълни със зеленина и цвят.  Май от дете не съм била толкова много навън.  Като гледам, че в парка сме най-вече майки с деца и възрастни хора си мисля, че следващия път, когато ще ми се удаде подобна възможност ще е след пенсия (живот и здраве, де :).

Това горе са джанките в нашия парк преди Великден

ето и японските вишни в същия парк днес

и едно цвете, което сестра ми ми подари преди 10 години, което досега никога не беше цъфтяло – символ на ината ми в отглеждането на цветя и на това, че цветята не винаги гинат като забравиш (или не можеш) да ги поливаш зиме.

Ще завърша с едно стихотворение на Валери Петров, което е съвсем по темата.  За съжаление и представа си нямам кога ще мога да напиша рецепта тук.  Храната през последните месеци се свежда до набавяне на важни вещества.  Готвя на прибежки и повечето случаи нощем.  Изяждам я почти мигновено и за снимки и дума не може да става.  Един ден, когато това се промени, с удоволствие ще ви пусна рецепта.  За сега така – радваме се на това, което живота предлага за момента.  Бъдете здрави и ето го стихотворението:

Пролет е…

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето

пред кварталната черква със почуда открил

как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то

сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората …

и мачът им пролетен се прекъсва, едвам

когато през входа отворен за хората,

топката влиза във кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията

със кръжило, по расо и в сандали обут,

пред вратата на храма се показва светията

и връща им футбола с роналдиньовски шут…

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,

а и в таз ми фантазия има капчица яд –

как напуска се този приземил ореолите,

нарушил протоколите, луднал пролетен свят!

Валери Петров

PS.  Голяма борба с редактора.  Стихотворението е в четири параграфа, които не знам как да докарам да се виждат в крайния резултат.  Може би някой от вас борил подобен проблем ще даде идея.  Поздрави и хубави пролетни дни!

Пролет

Тези дни по някои дървета се появиха зелени висулки,

други се покриха с пух,

а ние подарихме една прекрасна кукла на 100 овце на братовчедката на Михаил

Междувременно се и захранихме

Всичко расте и се разхубавява тези дни

дано така е при вас…

Орхидеята цъфна

Ето как започна всичко

След няколко часа нещата изглеждаха така

А на следващата утрин

Честит празник на всички дами посещаващи “малки неща”!

Пожелавам си да се ценим такива каквито сме – жени и хора!  Останалото е последствие.

Пост Св. Валентин

Бях подготвила съвсем друга публикация за Св. Валентин – с линцерови сладки във форма на сърчица, които едва успях да направя и заснема с малкия наоколо, но нещо не ми се връзваше цялата идея.

Затова ето нещо сгряващо, макар малко след празника, в този студен петък.

Време за себе си

Днес, в ранни зори, след като нахраних бебето, реших да стана.

И вместо да се впусна да направя един куп неща, които си чакат реда,

реших да открадна малко време за себе си.

Откраднах го от съня, разбира се, а след това си казах, защо ли да не споделя и с вас.

Та, хапнах няколко плода и сега седя и гледам снимки в the Sartorialist.

Боже, миналата година освен на високите танк токове е била и на късите поли и големи сака…  Нямах представа.

И за да не откривам какво е модерно тази година догодина се записах да следя блога.

Разбира се, аз ще го следя заради фотографията …  а и не само ;).

Всъщност, когато снимам природа, фотографията за мен (и още повече с бебо сега) е точно това – време за себе си.

Приятен уикенд!