Супата с тиква и индийски подправки на госпожа Ива

тиквената супа на г-жа Ива - малки нещаМиналата година още в края на октомври госпожите от детската градина на Мишо ми връчиха едно тесте листа с текст за адвентската пиеса, която бяха решили  да представим пред децата за Коледа.

По него време не бях във форма – гонеше ме постоянна умора, а и имах чувството, че една от госпожите ме гледа леко преценяващо и хич не се въодушевих, че ще трябва да правя нещо пред публика.

След раждането на Мишо имах проблеми с паметта – не можех да назовавам елементарни предмети като пералня или миялна машина.  Описвах ги с думи като машината, в която перем или машината, в която мием съдове.  Лека полека този проблем отшумя, но не се чувствах в настроение да излизам на сцена, пък било то и само пред децата и останалата част от родителите.

Ако съм се замислила дали да се откажа, то трябва да е било за секунда, защото знаех, че не мога да оставя Мишо без поне един родител , който да участва в пиесата.  Знаех, че Иво въобще не е по представленията и училищните пиеси.  Погледнах ролята, която ми бяха дали – на един от ханджиите (ханджийка в случая :), който приютява Йосиф и Мария.  Имах само няколко реда текст и макар да трябваше да науча и текстовете на общите песни, се съгласих.

Тъй като страдам от лека форма на сценична треска, да речем, и се притеснявах дали ще успея да запомня нещо въобще, започнах да заучавам текста докато чаках по кръстовищата на път към или на връщане от детската градина когато детето не беше в колата  с мен.  Оказа се много удобна система: на светофара прочиташ няколко реда, докато караш ги повтаряш, на следващия ги затвърждаваш.  Така разучих доста дългите текстове на общите песни и моите реплики.

златна морава - малки нещаЗапочнахме репетиции през събота от началото на ноември.  Детската градина на Мишо беше извън града и тъй като отивахме предиобяд с децата, едната госпожа, с някой родител доброволец, разхождаше децата в гората докато ние репетирахме.  След като се върнеха от разходка, госпожата беше така добра да ни приготви нещо за обяд.  Понякога успяхваме да й помогнем.  Понякога, какъвто беше случая с тази супа, не.

Миналата година през ноември беше студено.  Бяхме репетирали няколко часа, бяхме изгладняли, а и аз се бях настудувала, когато госпожа Ива се появи с една голяма тенджера ароматна и топла супа от тиква.

Преди години бях правила супа от тиква, но нещо във вкуса не ми хареса.  Тази, не знам дали заради студа или приятната работа с другите родители, беше много вкусна.  Записах си рецептата, в която, за съжаление, нямаше точни мерки за подправките.  Написала съм ви мерките, които използвам за нас, но вие можете да си ги увеличавате и намалявате според вашия вкус.  Тази рецепта, освен вкусна е и бърза и лесна за приготвяне.  тиквената супа на госпожа Ива - малки нещаСупата с тиква на госпожа Ива

1 кг тиква, на кубчета

700 г картофи, малко по-наситно от тиквата

1 гл. лук, голяма, наситнена

стрък целина, на ситно

кимион 1 ч.л.

черен пипер 1/4 ч.л.

дафинов лист, голям или 2 малки

къри 1/2 ч.л.

асафетида 1-2 щ

1 и 1/2 ч.л. сол

шарлан/зехтин/олио – 3 с.л.

Задушавате лука в шарлана/олиото.  Добавяте подправките, завъртате за 30 секунди.  Добавяте целината, картофите и тиквата.  Разбърквате няколко пъти.  Заливате с вода почти до горе, посолявате, кипвате, след което намалявате на слаб огън и оставяте да къкри до сваряване на зеленчуците като разбърквате от време на време.

Тук е един много важен момент.  Махате дафиновия лист! (защото веднъж пропуснах тази важна стъпка ;) Пюрирате, посолявате отново, ако е необходимо и разреждате допълнително до желаната от вас консистенция.

Кротоните госпожа Ива беше завъртяла на тиган в шарлан до златисто.  Моите все ги правя на фурна, но нейните, трябва да призная, бяха по-вкусни. 

златна есен - малки нещаА за пиесата, получи се много мило и хубаво представление.  Толкова е приятно да изпълняваш нещо пред деца.  Дори и да се притесняваш от представяне пред публика, дори и да се страхуваш, че ще забравиш репликите си, като ги видиш, всичко си идва на мястото.

Първоначално имаше притеснени деца, защото не ни разпознаха в костюмите.  След това имаше плахи провиквания, „Мамо!“, за да проверят дали дегизираната жена е наистина майка им, а като разбраха, че има някаква история, която се опитваме да разкажем, имаше и много заинтригувани погледи дори от най-буйните и трудни за заинтригуване деца.

Нея вечер беше голямо бързане и имам само тази снимка за спомен.  Не е с добро качество, но дава представа.  Аз съм с престилката на прабаба ми и една зелена руска забрадка, от майка, която е малко по-малка от мен на години.  Реквизитът ни беше оскъден, но компенсирахме с ентусиазъм.След представлението актьорите бяхме по-въодушевени от публиката.  Докато се прибирахме към къщи, весело приказвахме един през друг (защото се прибрахме с още едно семейство).  Публиката също беше доволна, дори и най-скептичните нейни представители ;).

Беше може би най-хубавото ми коледно тържество извън къщи.  Жалко, че тази детска градина на Мишо затвори и няма да можем да повторим и тази година това задушевно тържество, но да предположим, че когато една врата се затваря, друга се отваря.

Публикувано на Коледа, истории, празници, предястия, супи, храна и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Супата с тиква и индийски подправки на госпожа Ива

  1. Dani каза:

    Мира, много се радвам, че сте имали толкова запомнящи се емоции
    като актьори :)
    И супата е чудесна, особено с кимион!
    Прегръдка!

  2. Lety каза:

    Прекрасно, много вълнуващо преживяване е било! Такива чудесни спомени!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s