Твоето нещо

Университетската ботаническа градина наесе - малки нещаОнзи ден минавам покрай ботаническата градина на паметника Левски и виждам на оградата да се белее обява напечатана на лист А4: „Ботаническата градина търси градинари. Може и пенсионери.“

Казах си, „Ето това би била хубава работа за мен като се пенсионирам…ако ме държат краката и ръцете…и ако съм здрава и жива“ (може би в обратен ред ;). И се замислих, защо трябва да чакам до пенсия за да осъществя нещо, което ми е на сърцето, което пък ме подсети за това стихотворение на Мария Донева (важи и за хора и за призвания според мен :):

Твоето нещо

Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.

Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,

твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.

Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.

Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.

Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,

важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,

то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.

Мария Донева

от тук: http://mdoneva.com/2012/06/08/tvoetoneshto/

 

Публикувано на градина, градът, истории. Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Твоето нещо

  1. Ani каза:

    Мире, много хубава статия си написала и стихотворение! Продължавай все така да сгряваш сърцата ни! Благодарско! :)

  2. Ясма каза:

    ще взема да отида да попитам дали ме искат за няколко месеца до май:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s