За бременността

От доста време мислех да споделя с вас някои мои наблюдения за бременността, но все нещо друго ме отвличаше.  И преди съвсем да съм излязла на финалната права, реших да напиша каквото бях решила да пиша.  За да не става прекалено дълго ще оставя рецептата за следващия път.

Преди да започна да изброявам бих искала да кажа, че това е моят поглед върху нещата.  Бременността, както и всичко друго, изглежда се преживява абсолютно различно от всеки преминал през нея.  Така че това са само някои неща, които ме впечатлиха в тази моя бременност.

– Бремеността ме изненада с това колко хубаво преживяване е.  Няма как да не сте чували за (или преживявали) сутрешното прилошаване първите месеци, тежестта, оттеклите крака и хилядите болежки на последните месеци, но някак си, никой не бях чула да казва, че бременността може да бъде прекрасно преживяване, за което се чудиш с какво природата е компенсирала мъжете, че не могат да я изживеят.

Не знам дали бяха някакви „добри хормони на бременността“, но почти не се сещам в друг период от живота ми да съм била така удовлетворена и щастлива и то по един спокоен и някак си мъдър начин.  Не че съм направила нещо, та да помъдрея и както изглежда това състояние много вериоятно е повлияно от комбинацията от някакви хормонални промени, добро здраве и добри грижи от страна на И, но дето се казва, аджеба хора, защо никой не ми каза по-рано как ще си се нося на розовия облак една голяма част от бременността?  Както и да е.

Предполагам хората не са го крили.  Просто при всеки е различно, а и обществото ни като че ли цени друго – изяви къде ли не в социума (като почнеш от детската градина, та стигнеш до работното място и извън него), а това, което се случва у дома то някак си остава скрито и като че ли не така важно.  А това с бременността, ако може да се отложи колкото се може повече, че пречи на всички предно изброени ценности и така някак си информацията за прелестта на бремеността се е загубила някъде по пътя.

– Другата ми изненада беше как българското общество подкрепя бременните.  Интересно е как най-намръщеният и неугледно облечен дядо в автобуса ви отстъпва място и пита дали бебето рита сега в жегите.  Друг възрастен човек, който едва крета ви пожелава кураж :), а една иначе заядлива продавачка в любима моя хлебарна, се усмихва като ме види още от вратата и ми прави комплименти за торбичката, в която си слагам хляба, който иначе винаги ядно ми подава като я помоля да не го слага в пластмасова торбичка.

Разбира се, имаше и изключения (хора, които се правеха, че не ме забелязват в трамвая или на опашката в Общината), но тези случаи бяха така редки, че по-скоро подкрепяха правилото, отколкото да му противоречат.

Мислех, че тази грижа на цялото общество за бременните жени е нещо типично за нас хората като вид, за което не съм подозирала, но приятелка, която прекара част от бременността си в САЩ ми каза, че това си е българско нещо и може би е останало от социализма, тъй като на Запад на хората въобще не им пукало бременна ли си или не – бориш се като преди за мястото си под слънцето.

– Това ме навежда на един трети факт, който забелязах по време на бремеността, а именно, че ми липсва обществено приет образ на бременността като нормална и интегрирана част от моя живот, с който да се асоциирам.  Всичко за бременните е някак си отделено от нормалното русло на живота – има списания за бременни, мода за бременни, но като пусна вечер телевизора не виждам бременна жена в някое шоу, да дефилира по модни подиуми или да води новините или времето (с единствено изключение CNN, но и там се случва толкова рядко, че изглежда по-скоро като опит да покажат колко са напредничави, а не като нещо нормално и естествено).

Разбира се, причината за това може да е в по-горните два аспекта на бремеността, че е време за интроспекция и често е придружена с физически дискомфорт, който предполага по-лека работа, но в същото време бременното тяло може да бъде силно, здраво и красиво, а в съвременното ни общество като че ли няма много място за него.

Още като започна да се изменя тялото ми, умът ми започна да търси образи, с които да се асоциира и единственото, което извадих от съвременната ни култура бяха едни снимки на Деми Мур отпреди много години, които шокираха хората тогава.  Някак си не се асоциирам с Деми Мур и мозъкът ми продължи да търси образ докато стигнах до едни дребни глинени статуи на богини на плодородието.  Ето в един такъв образ на една колкото висока, толкова и широка женица с голям корем и гърди направена от пръст се почувствах най-комфортно (макар да не изглеждам точно така :).

На времето бременността е била така интегрирана в обществото, че са имали бременни божества, с които жените са можели да се асоциират.  Сега жените май се опитваме да се идентифицираме с кукла Барби.  Доколко куклата Барби съвместява колективните ни дадености и нужди е въпрос на друга дискусия, но все пак се замислих, някой да е виждал бременна кукла Барби? :)

– Предпоследното наблюдение е за това как бременността може да научи човек да се грижи за тялото си.  Още в началото на бременността попаднах на една гинеколожка, която ме посъветва вместо мултивитамини да ям по 1 кг плодове на ден и да пия по 1 кофичка кисело мляко и 100 гр сирене (за калций).  Единствената добавка, която препоръча беше фолиевата киселина.

По-късно когато косата ми от буйна и бързорастяща взе нещо да губи цвета си и да пада, кожата ми да става безобразно суха, а аз да се уморявам повече, вместо да си купя шампоан за суха или падаща коса и да пия кафета (които пък не са препоръчителни за бременни по други причини), просто се оказа след едни кръвни изследвания, че ми липсва желязо, което можех да набавя или медикаментозно или чрез добавяне на някои продукти в диетата (например пиене на сокове с моркови и малко червено цвекло и ядене на пъдпъдъчи яйца).

Някой беше казал, че жените много се грижели за правилната си диета докато били бременни, но това не продължавало след това.  Замислих се, защо да не се отнасяме със същата грижа и обич към тялото си и след това.  Разбира се, не е необходимо да се отказваме от всички кремчета и шампоанчета, които съществуват, но по време на бременността човек ясно вижда зависимостта между поетите храни и  вещества и външния си вид и кондиция.  Какъв ли щеше да бъде светът, ако осъзнавахме това и не се повлиявахме от тънкия начин, по който ни дърпат конците с реклами за този или онзи козметичен продукт или храна, които щели да ни донесат я вечна красота, я популярност сред познати и непознати:).

– И съвсем последно – безкрайното нарастване и забавяне на последните месеци, което правеше ходенето все по-трудно и жегите все по-непоносими и ме превърна от млад човек леко препускащ по улиците или планините в човек премерващ къде да отиде според наличността на добри санитарни помещения в околността и пейка на всеки 200 м,  ме направи още по-съчувстваща на състоянието на възрастните хора, които едвам ходят, задъхват се и имат нужда да приседнат някъде за да си починат.  Поради, което и завършвам с това парче, което видях във fb тия дни.  Не ми харесва съвсем, че възрастните хора трябва да се държат малко като тийнейджъри, за да бъде приет клипа, но може би и за тях липсва възрастно божество, с което да се асоциират, така както на мен ми липсва бременно такова.  Но много хубави гласове и приятни хорица.

Поздрави на всички вас и приятен празничен ден утре!

Публикувано на лично. Запазване в отметки на връзката.

31 отговора към За бременността

  1. Dani каза:

    Мира,
    много философски си погледнала в този пост :)
    В повечето случаи е въпрос на възпитание за това
    как гледат на теб различните хора, когато си в такова състояние!
    Пожелавам ти леки дни до края на събитието!
    Прегръдки!

    • littlethingslife каза:

      Дани, абсолютно си права, че по принцип е въпрос на възпитание, но ми направи (и все още ми прави) много хубаво впечатление, че хората подхождат с разбиране към бременните жени. Право да си кажа, не го очаквах в наше време. Всъщност дори си мислех, че изводът от цялата работа е, че човек не трябва да е бременен за да сме мили с него. Понякога хората са „бременни“ с много други неща, не така видими като коремчето и заслужават не по-малко внимание и грижа от всички нас, но… Благодаря ти за пожеланията и прегръдки и от мен :).

  2. Gaby каза:

    Харесаха ми споделените размисли :) Напълно подкрепям първото наблюдение … някак се говори само за проблемите, които могат да възникнат … пред този период хората около теб твърде подробно споделят всички плашещи истории, които са чували за бременни… А бремеността е едно прекрасно усещане, което не може да се сравни с нищо друго.
    Пожелавам леки и спокойни дни до голямото събитие! Поздрави!

  3. Eoc каза:

    Мира, прекрасно изживяно и написано… Винаги съм си представяла бременността по този начин. Всяко дете заслужава да бъде чакано и посрещнато с обич и внимание.
    Много се радвам за теб /вас/ и ще чакам с нетърпение появата на новия човек :)
    Прегръщам ви :)

  4. Ирина каза:

    Има бременна кукла Барби :) Даже коремът й се маха и вътре има скрито бебенце :)
    Радвам се, че бременността ти се отразява толкова добре, Мира. Желая ти и остатъка от нея да бъде също толкова прекрасна и положителна.
    Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане и едно прекрасно, здраво бебе!

    Прегръдки!

  5. Milena каза:

    Беше ми интересно да прочета твоите размисли за бременността.
    На мен ми беше спестено сутрешното гадене :-) Но пък за сметка на това бременността по никакъв начин не ми донесе каквито и да привилегии. Това за грижите към бременните явно наистина е нещо българско. Тук, в Холандия, не се ползваш с никакво специално отношение. Бременността се приема за нормално състояние и има и бременни говорителки по телевизията :-)
    Важното е, че за теб това е било щастливо изживяване. Нека едно леко и безпроблемнно раждане да е хубав завършек на твоята бременност! И скоро да се радваш на твоята рожба!

    Прегръдки, Милена

  6. Много хубави мисли сподели с нас, Мира! Благодаря! Както казват – всичко е до това как ще се подходи към нещата.
    Аз също изживях втората си бременост толкова красиво и спокойно, спомените ми от този период са само хубави, въпреки че работех почти до края и бях подложена на сериозен стрес. Но като че ли бременността тогава ми даде големи сили. Наслади й се на всеки момент! Колкото повече се наслаждаваме на бременността, толкова по-щастливи родители сме след това!
    Поздрави и успех! И честит национален празник!
    /а за кога ориентировъчно очаквате новия член на „малки неща“?/

  7. Мира, философско и поетично казано! Много се радвам, че си се насладила на бремеността си! На мен ми се случи за втори път и спокойно мога да кажа, че това са едни от най-щастливите и пълноценни дни в моя живот! (Дори ми бяха спестени гаденето, тежестта, отичането и всякакви такива екстри.) Аз съм много деен човек и бремена в края на осмия месец бях на панаира на кигата зад щанда. Е, имаше жена, която се беше скарала на моя колежка, как може толкова бремена жена да стои там, но…
    Силни прегръдки от мен и пожелания за прекрасни последни мигове 2 в 1, леко раждане и едно здраво, щастливо и ухкаво бебче! с нетърпение чакам да ни зарадвате1 плюс 1.

  8. fedora каза:

    Мда, определено много любов носиш :)
    Леко преминаване на финалната права :)

  9. Дора каза:

    Хубаво е! Едни от най-щастливите ми, безметежни направо, житейски периоди.

    Успех! Запази се щастлива;)

  10. пепеляшка каза:

    Мира,
    чудесна новина е това за мен, а и си го разказала емоционално!
    Приказно бременеене!
    И ще чакам с радост новини….
    С усмивка
    Мария

  11. Eva Toneva каза:

    Леко, безпроблемно и бързо раждане ти желая, Мира! Четейки те ми се прииска да усетя ритване на бебешко краче в мен… Прегръдки!

  12. littlethingslife каза:

    Габи, Зори, Ирина, Милена, Мариана, Наде, Ина, Доре, Мария и Еве, благодаря ви за хубавите коментари и пожелания!

    Ха, Иринка, добре, че ми каза! Не знаех :).
    Милена, много интересни неща споделяш. Жалко, че няма привилегии за бременните жени в Холадния. Те са особено нужни в последния месец.
    Наде, много интересна история разказваш. Браво! Хората са дали обратна връзка на колегите ти/работодателя ти :)
    Хехе, Еве, да усещат се. Макар вече по-скоро като опъване тук-таме, че няма много място за подритване :).

    Благодаря ви на всички за милите коментари и пожелания отново! Приятно ми беше да прочета споделеното от вас за вашите бременности, а на тези, които не са стигнали до там, пожелавам да го изживеят тогава когато го пожелаят и по най-хубавия и приказен начин! Поздрави и до скоро :)

  13. Яна Йорданова каза:

    Имах прекрасна първа бременност с всичко , което описваш. Гордо носех корема си и се чувствах специална. Като добавя и това, че моят термин беше в средата на януари и точно на Коледа/2001/ заваля прекрасен пухкав сняг на парцали/както казваме/. Снежната картина завърши усещането за Божественост и чудо , както е чудо и самото сътворение на човека. Нямах търпение Василена /усещах, че е тя още от 4м./ да излезе и да види всичко това. Имах толкова хубаво раждане вследствие на преживяната чудесна бременност, че първите ми думи след като я измъкнаха и изплака, бяха „ще има и още /деца/ „.
    Мисля, че състоянието по време на бременност зависи от начина, по който се е получила тя. Но дори и да е станало “ “ случайно “ “ пак можем да сме щастливи. Зависи как всяка приема призванието да бъде майка. За мен с моите две деца , това е чест.
    Слушай акушерката и изпълнявай всяка нейна дума. Това помага много. /бях останала с впечатлението, че имаш и други деца/ Не забравяй да дишаш – бебето ще е благодарно. След малко в живота ти ще изгрее едно ново слънце и нещата никога няма да са същите. Ще имаш безсънни нощи, които отминават обаче много бързо. И като наближи десетия рожден ден на детето и то се изправи умно и усмихнато до теб, ще бъдеш горда. А ако това дете те замества доста успешно в грижите за по-малко братче или сестриче … Е, тогава си казаш „Благодаря , че съм благословена да преживея това“.
    Приветсвам те за снимките, които правиш около корема. Бебока ще се роди с талант за позиране и хич няма да мига от светкавиците :) .
    Работата ми е да създавам красота и радост в първите моменти от семейния живот на хората. Усещам, че се справям. Ще си позволя да кажа, че хора като теб и мен , ще спасят света. Искрено вярвам, че доброто ще победи!
    Индонизийски метод за медитация /ЛЕСЕН/ : стоиш в удобна за теб поза неподвижно един час като се усмихваш постоянно. Отначало е трудно, но после усмивката се „циментира“ на лицето ти. РЕЗУЛТАТ: добрата енергия сама идва при теб. ПРЕДПИСАНИЕ : да се прави всеки ден в удобно време /за предпочитане сутрин, но и всяко друго време от денонощието ще свърши работа/ . ПРЕПОРЪКА : каквото и да правите, правете го с усмивка :)
    Благодаря , че за пореден път измъкна наяве доброто в мен!

    • littlethingslife каза:

      Яна, благодаря ти за споделеното. Хубаво е, че си попаднала на добър лекар и акушерка и раждането е било толкова хубаво изживяване като самата бременност. Да се надяваме и при нас да е така ;). Интересна е и практиката, за която споменаваш. Аз, за щастие, си се усмихвам и без практика (сигурно е от хормоните :), но ти благодаря, че я споделяш тук. Ще я имам предвид. Още повече, винагим ми е правило впечатление как югоизточните азиатци са винаги усмихнати – дори когато разказват за сполетели ги бетствия. Това наистина е нагласа към живота. Поздрави и всичко добро и на теб! :)

  14. Diana каза:

    Мъдро, умиляващо, емоционално –
    много се радвам за теб, Мира!
    Сърдечна прегръдка и от мен,
    пази се, леко и безпроблемно,
    и до скоро … с чудесната новина:)

  15. Lety каза:

    И през двете бременности чувствата и усещанията бяха много специални за мен. Гледах на себе си и на нещата около себе си през по-различен поглед и бях невероятно щастлива с малкия живот, който носех (като изключим само някои трудни за преглъщане неща, плод на здравната ни система, но това е друга тема). Други такива моменти имах с кърменето на второто си детенце (при първото не успях заради „правилни“ съвети на педиатри) – толкова силно чувство на близост и връзка с детето има през този период.
    Благодаря ти, че сподели твоите чувства и усещания, Мира! Направила си го прекрасно. Пожелавам ти още прекрасни мигове до края на бремеността, а когато дойде време ти желая леко раждане и да гушнеш най-прекрасното за теб бебче на света!
    Ще чакам да ни усмихнеш и нас с чудесната новина!
    Прегръдка!

    • littlethingslife каза:

      Лети, благодаря ти за пожеланията за раждането! Много добре те разбирам за здравната ни система. Това бяха може би единствените негативни преживявания по време на бременността (още не сме я завършили де :), но това си е една голяма тема и не знам дали е за нашите блогове ;). И аз съм се екипирала с информация и подкрепа за кърменето пък ще видим. Радвам се, че сте успяли с кърменето на второто дете. Всички като теб споделят не само за това как добре се отразява на здравето на децата, но и на връзката между майка и дете. Непременно ще пиша като имаме новини. Прегръдки и от мен и до скоро :)

  16. boryanailieva каза:

    Мира, как хубаво си го описала :) Аз, струва ми се и преди ти казах, че бременността е прекрасно време, но не си ми обърнала внимание :) Пожелавам ти леко раждане, много усмивки и щастие в този момент, безаварийно кърмене след това и пак – мноооого щастие :)

    • littlethingslife каза:

      Борянка, права си. Не само ти, но и други от вас ми споделиха и продължават да споделят какъв хубав период от животът им е била бременността. Ако трябва да бъда коректна, моята сестра ми е споделяла същото, но при другите ми познати и приятелки нещата не стоят така и чувам повече негативни коментари. За това беше и написаното от мен по-горе.

      Между другото, стигнах до момента когато едва стигам мивката заради големия корем (беше го споменала в твой предишен коментар :) и готвенето е трудно, но всъщност не мога да стигна до блога заради липсата на време и енергия да напиша за направеното. Иначе трябва да се яде, за което се и готви у дома все още :). Благодаря ти за хубавите пожелания! Искрено се надявам да се сбъднат. До скоро :)

  17. Go To Raw каза:

    Сякаш прочетох мислите си от моята първа бременност! От безкрайното чувство на удовлетвореност от живота до отношението на околните към мен :) Наистина се чувствах най-силната жена на света, по-завършена и по-успяла от всякога. Беше един наистина прекрасен период от моя живот. Ходех на курсове за бременни, спях до късно, пазарувах бебешки неща в несвяст, с мъжа ми не спряхме да пътуваме до последно. Може би затова след раждането на сина ми, всички грижи и отговорности по отглеждането му се стовариха с голяма сила върху мен. Някак си не бях си го представяла така! Да си нон-стоп на разположение на едно малко мрънкащо същество, без да имаш контрол над собствените си нужди и желания….
    Може би, когато бременността ти е безпроблемна, всичко ти се струва прекрасно. Затова една приятелка с трудна бременност ме изгледа с изумление когато й заявих колко й завиждам, че е бременна (аз самата бях родила само преди четири месеца).
    Пожелавам ти леко раждане, в което не се съмнявам щом си заредена с толкова положителни чувства. По-важното обаче е как ще съумееш да съхраниш спокойствието и хармонията в дома си след раждането на детето, защото това е истинското изпитание. За съжаление от екрана и от книгите ни заливат с розови картини на едно малко спящо съкровище, което само гука и всички се въртят щастливи около него, а в действителност не винаги се полутчава така :) Не съм бебемразка, доказателство за което е отново издутия ми корем. Просто е хубаво да знаеш какво те очаква в действителност, за да можеш да приемаш нещата със спокойствие и увереност, а не да изпадаш в т.нар. пост-родилна депресия.
    Желая ти да се насладиш на първите мигове с твоето бебе, защото те са наистина безценни!

    • littlethingslife каза:

      Мария, честито за втората бременност! Пожелавам ти да е хубава и безоблачна като първата, която така хубаво описваш!

      Право да си кажа, независимо колко книги четем и как гледаме децата на приятелките си, всяко дете е уникално и все ще сме неподготвени за първото (а може би и за тези след това, не знам :), така че за сега и аз си казвам „да сме живи и здрави“, а след това „каквото за всички турци, такова и за гол Хасан“, а хем Хасан не е съвсем гол. Но определено да сме живи и здрави е желанието ми на този етап.

      Благодаря ти за пожеланията и споделеното. Сигурна съм, че ще трябва много пренагласяне в очаквания, действителност и семейни/лични роли, но стъпка по стъпка да имаме късмет и така :). Ще пиша и тук :). Леко и прекрасно бременеене и на теб!

  18. domoshar каза:

    Не се бях отбивала отдавна, и за рожденно пожелание на млада дама, за малко да ти пожелая, това, което сега чета :) Бъдете много здрави и щастливи! :)
    Бременността е прекрасен или кошмарен период. Въпрос на здраве и най-вече на възпитание. Много хора я приемат като болест, а ако момиче е отрасло с тази представа не й е лесно предполагам. Има и жени които стават майки, и такива които просто раждат и порастяват деца. Има значение каква ти е нагласата когато нещата са трудни. Да не се налага да го изпитваме на собствен гръб!

    А за след раждането – спокойната майка на здраво бебе има много по-лесен живот от всички останали майки. Та желая ти Господ да помегне и за двете, а ти помогай допълнително з аспокойствието, макар с тов аиме на блога няма начин да не го владееш :) Щастливата спокойна майка е добра майка в общия случай :) Стискам палци!!!

  19. Държа и тук да се отбия, за да може и ако някой не е фен на страничката на блога във Фейсбук все още, да се зарадва за теб – честито момченце, Мира, да сте живи и здрави всички у дома, много красиви моменти ви очакват, а когато се опознаете, щастието ще се умножи многократно!
    Честита първа рожба!

  20. fedora каза:

    Разбрах, че вече гушкаш едно малко бебче, надявам се, че не е много ревливо, но и да е – то е от радост :)))
    Честито, Мира!
    С пожелание за много здраве и щастливи моменти :)

  21. littlethingslife каза:

    Мариана и Инче, благодаря ви за пожеланията. Бебо се променя ежедневно, така че засега е добричък, но и ревлив от време на време, но нали природата е помислила за това, много ни е мил и ние все още с радост се суетим около него. Няма да е лесно в дългосрочен план сигурно, но то лесно май няма. Да сме живи и здрави, а другото ще го наредим някак си :).

    Рали, права си, че бременността е различна за различните хора, а моите наблюдения са, че дори е различна за един и същ човек. Понякога е рано за нея, а понякога идва точно на време. Да сме живи и здрави да се нарадваме на това, което ни се дава. Поздрави и благодаря за пожеланията!

  22. welcomehomebeauty каза:

    Много лична и интересна статия! Напоследък (покрай моите бременни и раждащи приятелки) и аз си мисля как обществото се отнася към бременните жени. Забелязвам също така, че сякаш негативните им емоции са също толкова много колкото и радостта от това, че ще станат майки – от неадекватните реакции на шефовете до страшните истории за ужасите по родилните отделения… Радвам се, че има някой който гледа толкова положително на бременността. Това дава надежда и на нас, все още нераждалите :))

    • littlethingslife каза:

      Виолета, радвам си, че ти е харесала публикацията. И аз си харесах някои неща при теб за направа догодина – точените коледни украси с принт от плетиво на една кука, а и указанието за това как се прави торта от памперси :).

      • :) Много ми е приятно, че моят блог-бебе можа да бъде полезен на някой :) Съжалявам, че виждам чак сега отговора ти, все още влизам в крак с блогването. Нека ти честитя (макар и със закъснение) рожбата и да пожелая прекрасни майчински моменти!

  23. Pingback: За бременността и малките неща | Vip Bebe

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s