Миналия уикенд решихме да се разходим от южната страна на Витоша , която много харесвам, но този път нещо ни се отвори крачка и хайде още малко, още малко и за малко да стигнем до Черни връх. Резултатът е два дена след това мускулна треска, но много хубава разходка с всичко, което природата може да предложи по това време на годината – малини, боровинки (сини и червени), див лук (който разпознах благодарение на това, че Жак Пепен беше показал цвета му в предаването си), една мишка сред морените (това природата сигурно го предлага целогодишно, но нали съм градски човек, дребните живинки ме радват), гъби
и много теменужки.
Спирахме да хапваме от малините и боровинките, които бяха много вкусни, но този път нямахме време да си наберем за в къщи. За това пък се загледах по многобройните теменужки, които от известно време се опитвам да тропосам върху едни бисквити.
Първоначлано ме възпираше това, че сладките са маслени, а аз имах доста лоши спомени от маслени сладки от детството ми. След като преодолях този момент със sable бисквитите дойде ред на самите теменужки. Отида на Витоша, набера си и тъй като съм уморена веднага да ги приготвя, ги потапям в малко вода като букетче и те на следващия ден са увяхнали. Така около 3 пъти.
Този път реших да подходя към теменужките не като цветя, а като храна, т.е. сложих ги в плътно затворена кутия в хладилника.
Интересното е, че се харесаха у дома, въпреки, че не са много сладки. Сладостта им идва от поръсената захар на края. В рецептата се казва фина захар и аз реших, че това е пудра захар. Сега виждам, че пише фина захар на кристали. Следващия път ще пробвам с нормалната кристална захар.
Това е бисквита, на която да се радвате у дома. Не би приела добре транспортиране – твърде крехка и ронлива е. Това може би ще се избегне до някъде като разточите тестото по-дебело и извадите сладките още като порозовеят. Този път се притеснявах да не са недопечени, но следващия път бих пробвала така.
Надявам се, не ви накарах да се откажете да ги правите до тук :). За мен беше удоволствие да правя тези сладки. Голяма красота за окото, макар и по-деликатни в приготвянето и крайния резултат.
Рецептата можете да намерите тук. Направих половин доза и излязоха 55 сладки.
Добър апетит и приятни дни!
малки неща 
Изглеждат фини, вкусни дребни сладки, които биха вървяли с хубав чай. Поздрави!
оо, вървят, и още как! даже мисля да последвам съвета ти с първия чай тази хм, есен:). поздрави и на теб!
Много интересно, а и теменужките са ми любими. С тази рецепта ми напомни за това, че на Хаваите ли, в Хаити ли… не помня вече точно къде, приготвят теменужен сладолед.
Планинската разходка ми хареса, но без мускулната треска, моля :)))
Усмихнат ден :)
Не знаех за Хаваите, но по източния бряг в Щатите и Канада приготвят разни сокове от теменужки, но трябва по-голямо количество. Решила съм някой ден да направя и от него и ще пиша тогава. Усмихнати дни и на теб :)
Как ти завиждам за разходката!!! Тази година малко се разминах с някакви по-дълги преходи и излизания извън София, но догодинааа…. А иначе сладките ти са станали мнооого красиви, а съм сигурна и вкусни :) Пожелавам ти повече слънчеви дни за повече разходки :)
Чудесни са ти теменужените сладки,с чаша чай ….
А аз съм заклет планинар, да не кажа, че почти всеки ден правя малка разходка сутрин, но все откъм Драгалевци. В южната част май не съм стъпвала от…миналата есен, когато посетихме едни чукари направо забравени от бога /писала съм в блога- „Импресия с магаре“ /.Обаче за мишките ме уби с това определение за малки животинки, а аз имам жестока миша-фобия и направо настръхнах, като прочетох за твоята среща с тях. В планините ги има често и съпруга ми, или приятелите с които ходим, ако са пред мен и видят нещо такова, веднага ме захласват с приказки, или ме замъкват встрани от пътеката, а аз се сещам и не се противя….А в двора си имаме коте – страшен ловец, а и комшийските котаци, та мишки не припарват…
Свежа есен от мен с още много планински разходки!
Мария, аз все съм си мислела, че си някъде близо до морето, защото много хубави морски снимки и все едни риби показваш, а ти си била в София. Може би въздуха на Драгалевци ти влияе така добре :). Иначе, забелязах, че си планинар. Аз преди се числях към тях хора (но ние си се организирахме, не с някакво дружество или нещо такова), но напоследък сме повече по разходките и да е угодно за темпото на този и онзи и така, но на мен и така ми харесва.
Прочетох „Ипресията с магаре“ :). Много хубави снимки. От кое село са? Поздрави и приятни дни ти желая!
Мира, прекрасни бисквитки ни предлагаш :)
Завиждам ти за разходката, но не и за мускулната треска, нито за мишлето!
Теменужени поздрави от мен!
gotvenetolesno и Дани, радвам се, че са ви харесали бисквитите. Ето как обичащите храната се оказа, че си падаме и по разходките със или без мускулна треска :).
Дани, сори за мишлето. Ти и Мария споменахте. Може би не случайно сте дами с котки :). Няма да се разпростирам повече по въпроса. Само да кажа, че ако някой ден решите да посетите Индия и ползвате влак, непременно си вземете билети първа класа. На всякъде от втора класа включително и по-надолу няма да е за вас, имайки предвид, че не си падате по тези живинки.
Поздрави и приятни дни пожелавам и на двете ви!
Хи-хи, значи си решила, че съм морско чедо…..ходим на морето от немай къде, че сме имотно ангажирани. А то там да ти кажа много риба няма, тук, в Сф има повече или поне аз където пазарувам.
А иначе магарето е от Долна Диканя, ама някъде извън селото….
При нашите походи аз съм главния организатор на 5 семейства, също не ходим организирано с дружества….За жалост в блога съм писала за последните ни походи от изминалата 1 година, откакто е и блога…- те са в Рила, Пирин и Родопите, и бяха невероятни…Но тази година малко пропуснахме тежките преходи по здравословни причини на групата.И сме само на разходки по Витоша….Догодина…пак!
Ей, днес нещо в тоя студ само на писане съм го ударила…
Лека вечер!
От тази страна на Витоша сме тръгвали от Кладница нагоре, но беше кратка разходка. Много красиво.
А за планините, и аз организирах приятели преди години и то в продължение на 10 и повече години. Най-вече Ком-Прохода на Републиката на части, лъчове в Родопите и малко в Рила, а моя приятелка из Пирин и така. На последък и ние по-леко го раздаваме. 1-2 пъти на месеца, ако изляза сред природа на няколко часов преход ме прави много щастлива. Този преход дето си го спретнахме този уикенд излезе 8 часов – от Железница почти до върха с почивките, но е изключение, а и вече не бързаме, а по-скоро се разхождаме и гледаме да ни е приятно, берем разни неща, а после ги готвим :). Радвам се, че открихме общи неща в допълнение на готвенето:). Поздрави и лека вечер!
skapa …ti da ne si se vdahnovila ot julia and julia za tozi blog? :)
Хаха, не, Мели (предполагам, че си Мели, нали?). Мислех за блог от една година преди да го създам, но не ми се беше избистрила идеята. Блогът дори не го мислех да е кулинарен, а кулинарията да е между другото, но след това се оказа, че другото остана между кулинарията и така:). Поздрави!
Мира, пак съм аз…..
Зарази мишките още не съм ходила в Индия….занимавам се с йога от много години, живяла съм в ашрами, но в Европа /не че и там нямаше мишки, де…/, а за Индия – набирам кураж…
А за планините- ние обичаме екстремни неща, вихрен, Кончето, Урдини езера… такива разходки, като сегашните, не са ни по вкуса, но …налага се…
Лека….
Здравей Мария, бях готова с отговора още снощи, но си казвам, „да не сънуваш кошмари.“
Фобиите ни не са лесно нещо, но и аз във влаковете им трябваше да преодолея моя си фобия. Не мисля, че я преодолях, ами спах почти на ръба на леглото – аха да се изсуля на земята :), но всички останали преживявания и видяното бяха толкова обогатяващи, че се сещам едва сега като стана въпрос.
Както си любител на планини и казваш по екстремните неща, какво по-хубаво от Хималаите… Между другото, сигурно знаеш, че мишката в хиндуизма ли, в йога ли, не мога да кажа точно, символизира ума. Така че оставяш ума на страни и се пускаш на живота. Поздрави и приятни дни!
Пфу, как ми нацели слабото място…
Замислям го, ама по-скоро може да е в следващ живот.
Мария, замислила съм и аз един пост за Хималаите и даже съм го написала, но той, горкия, се оказа много проблематичен – първо манджата, за която исках да пиша не се получаваше, после се получи и написах поста, но старият компютър се скапа и сега чакам да го оправят, за да стигна до снимките от онова пътешествие, така че няма да минат няколко седмици (то вече станаха месеци, но коя история за Индия е кратка:) и току виж съм го публикувала ;). Поздрави и приятна почивка ти желая!
Мира, докато намеря време да ти кажа, че много ми допадат бисквитките и разходката /такива мишета не ме притесняват, но виж градските им по-големички роднини – силно ме страхуват/ вие двечките с Мария сте направили страхотно допълнение към разказа ти :) с нетърпение очаквам подробния пост за Индия и за Хималаите, че и аз май съм отложила за друг живот това пътешествие, макар че в последно време по ред причини съм започнала да размислям :)
Хубав уикенд от мен :)
да, дискусията стана по-интересна от поста май :). ще се радвам да отидеш и да ни разказваш. страната е толкова голяма и необятна, че имам чувството, че не съм видяла и върха на айсберга Индия. поздрави Зори и приятни почивни дни!
каква красота!
Ох, все се каня да ги похваля тези прекрасни бисквитки и все не остава време! Много са красиви, а кулинарията с цвета ми е изключително интересна!
Поздрави:-)