Клафути с вишни и за бременността, кражбата и фотографията

Вишните вече се появиха почти навсякъде и дойде време да ви спомена за тази много вкусна рецепта, която правих два пъти миналата година с вишните от вилата на родителите на И., но не можах да споделя с вас, тъй като техните вишни узряват в края на юли, направих клафутитата в началото на август, когато вишни почти не могат да се намерят из другите части на страната, затова задържах рецептата за тази пролет.

Рецептата е на Марта Стюарт и макар тестото малко да ме поядоса в началото (защото се понакъса и трябваше да го лепя едно за друго), но беше несравнимо по-вкусно от друго маслено тесто, с което се опитах да го заменя, за това давам рецептата, така както е в оригинал, а ако и на вас ви се къса тестото, позалепете го.  Крайният резултат си заслужава.

[Добавено след публикацията:  Тестото, коeто съм дала по-долу се накъсва доста, за това ви препоръчвам да използвате любимо сладко маслено тесто (рецепти можете да видите тук) или да използвате това, но след като го разточите да пренесете колкото можете с точилката в съда за тарт и с длани и с пръсти, притискайки да залепите парчетата и да оформите тартите – няма да са така изискани на вънчен вид, но са по-сладки и вкусни от традиционното маслено тесто.  Така че оставям на вас да решите.]

Клафути с вишни

рецепта на Марта Стюарт

6-8 броя тарталети или една голяма за 23-26 см тавичка

За основата:

112 г масло, студено, на кубчета

2/3 ч.ч. * (90 г) пудра захар

1 жълтък, голям

1 ч.ч. (130 г) брашно

1/4 ч.л. сол

За пълнежа:

2 големи яйца

2/3 ч.ч. (160 г) заквасена сметана

1/4 ч.ч. (50 г) захар

1 ч.л. екстракт ванилия

щипка сол

170 г вишни, почистени от костилките, разполовени

* 1 ч.ч. от 240 мл.

1.  За основата: (Вижте добавеното обяснение по-горе в текста)  Разбийте маслото и пудрата захар на средна скорост до еднородност.  Добавете жълтъка и разбъркайте до поемането му, но не повече.  Добавете брашното и солта и разбъркайте до поемането им, но не прекалено.  Оформете тестото на диск, увийте в пластмасово фолио и оставете в хладилника поне 1 час или до 3 дена.

Разточете тестото до 0.3 мм на леко набрашнена повърхност като набрашнявате и точилката, разделете го на шест 14 см кръга (или повече, ако формите ви за тарталети са по-малки).  Притиснете тестото към формите и премахнете ненужните краища.  Набодете основата с вилица и охладете в хладилник поне 1 час.

Загрейте фурната на 165 градуса.  Печете до светло златисто около 20 мин като притискате основата с обратното на лъжица, ако се надува или като сложите хартия за печете във формите и добавите бобови зърна.  Извадете и охладете.

2.  За пълнежа: Смесете яйцата, заквасената сметана, захарта, ванилията и щипка сол и леко ги разбийте.  Разпределете сместа в тарталетите, добавете вишните по равно и печете на 190 градуса докато кремът стане пухкав, но не се клати при разлюляване, около 17-19 мин.  Оставете да изстинат преди консумация.

Що се отнася до втората част от заглавието, като понапреднах с бременността се сетих за едни поверия, за които децата шушукаха в селото на моя баща, когато бяхме малки, а именно, че когато една жена била бременна, в никакъв случай не трябвало да краде, тъй като откраднатото щяло да се отбележи на същото място при детето, на което майката се докоснела след кражбата.  Даваше се пример с една жена, която откраднала малини и като се докоснала някъде си по тялото след това, й се родило дете с белег във формата на малина.

Не се бях сещала за тези откровения от детството ми, но като забременях се подсетих и се замислих откъде ли идват.

От друга страна, опитвайки се да снимам това-онова за проекта, който вместо 365 трябва вече да се казва „да заснема всяко цвеке, което се озове на пътя ми,“ напоследък се озовавах в сигуации, които осветлиха малко поверието, за което ви споменах по-горе.

Та, виждам един ден едни хубави рози около една кооперация и решавам да ги заснема (подобен случай имах и с едни перуники).  Запътвам се към тях, а от кооперацията излиза двойка на почтена възраст.  Тъй като ми изглеждат мили хора, а и квартала ни е малко с къщи и да кажем, не че хората се познават, но може би не е лошо да се поздравяват, взех че им се усмихнах, казах им „добър ден“ и лека по лека се насочих към розите.  Извадих фотоапаратчето и започнах да се опитвам да хвана розата в интересен кадър.

В този момент мъжът от двойката се върна назад, за да ме попита какво търся, на което му отговорих, че „искам да снимам тази роза“.  Той ми каза, че там било тъмно и щяла ли да излезе хубава снимка.  Казах му, че ще се разбере като пробвам да я заснема.

Аз си знам, че имам малък, да не го наричаме проблем, но да речем, че въпроса за границите между мен и хората седи (и може би този блог го доказва), та дето се казва, не им бях влязла точно в двора, защото това беше двор на кооперацията, а и според мен, не изглеждам на отявлен престъпник, та човек да се усъмни, но явно българина така е свикнал да го крадат, че въобще не се замисля кой седи отсреща му и автоматично преминава в отбрана, ако не и в нападение.

След кратката размяна на реплики не ми беше приятно да снимам въпросната роза.  Снимката наистина не излезе хубава и почти веднага си тръгнах.

Няколко дена след това пробвах да заснема едни надвиснали над тротоара вишни, но пак не можах да нащракам достатъчно кадри, защото нещо в цялата работа кой какво може да си помисли ме възпря.  Щракнах набързо каквото можах и си тръгнах.  Малко по-нагоре по същата улица видях един млад мъж да бере и да си хапва от плодовете на една вишна, които се подаваха от оградата на една къща, а една по-възрастна жена, недалеч, на отсрещния тротоар да бере от листата на една лоза, която също не изглеждаше да е нейна, така че предполагам хората не винаги грешат като са подозрителни.

Кражбата в миналото, а явно и в настоящето, все още присъства дотолкова в нашия живот, че е било смислено да се измислят правила за спазване на етично поведение от страна на бременната жена, а всички останали толкова често са преминавали границите, че все още най-сигурният начин да запазим нещо читаво е да се оградим с високи дувари и да гледаме с подозрение на всеки, който тръгне с фотоапарат към вишните ни, защото как да предположи човек, че той/тя просто си снима, в случай, че двама по-нагоре по същата улица похапват от чуждите вишни или късат листа от чуждата лоза.

Не ми се ще да завършвам така минорно, но това явно е нашата действителност.  Има много красиви неща в живота ни, но дето се казва, монетата си има и друга страна, която не можем да пренебрегваме.

Желая ви приятни почивни дни и повече красиви мигове!