Клафути с вишни и за бременността, кражбата и фотографията

Вишните вече се появиха почти навсякъде и дойде време да ви спомена за тази много вкусна рецепта, която правих два пъти миналата година с вишните от вилата на родителите на И., но не можах да споделя с вас, тъй като техните вишни узряват в края на юли, направих клафутитата в началото на август, когато вишни почти не могат да се намерят из другите части на страната, затова задържах рецептата за тази пролет.

Рецептата е на Марта Стюарт и макар тестото малко да ме поядоса в началото (защото се понакъса и трябваше да го лепя едно за друго), но беше несравнимо по-вкусно от друго маслено тесто, с което се опитах да го заменя, за това давам рецептата, така както е в оригинал, а ако и на вас ви се къса тестото, позалепете го.  Крайният резултат си заслужава.

[Добавено след публикацията:  Тестото, коeто съм дала по-долу се накъсва доста, за това ви препоръчвам да използвате любимо сладко маслено тесто (рецепти можете да видите тук) или да използвате това, но след като го разточите да пренесете колкото можете с точилката в съда за тарт и с длани и с пръсти, притискайки да залепите парчетата и да оформите тартите – няма да са така изискани на вънчен вид, но са по-сладки и вкусни от традиционното маслено тесто.  Така че оставям на вас да решите.]

Клафути с вишни

рецепта на Марта Стюарт

6-8 броя тарталети или една голяма за 23-26 см тавичка

За основата:

112 г масло, студено, на кубчета

2/3 ч.ч. * (90 г) пудра захар

1 жълтък, голям

1 ч.ч. (130 г) брашно

1/4 ч.л. сол

За пълнежа:

2 големи яйца

2/3 ч.ч. (160 г) заквасена сметана

1/4 ч.ч. (50 г) захар

1 ч.л. екстракт ванилия

щипка сол

170 г вишни, почистени от костилките, разполовени

* 1 ч.ч. от 240 мл.

1.  За основата: (Вижте добавеното обяснение по-горе в текста)  Разбийте маслото и пудрата захар на средна скорост до еднородност.  Добавете жълтъка и разбъркайте до поемането му, но не повече.  Добавете брашното и солта и разбъркайте до поемането им, но не прекалено.  Оформете тестото на диск, увийте в пластмасово фолио и оставете в хладилника поне 1 час или до 3 дена.

Разточете тестото до 0.3 мм на леко набрашнена повърхност като набрашнявате и точилката, разделете го на шест 14 см кръга (или повече, ако формите ви за тарталети са по-малки).  Притиснете тестото към формите и премахнете ненужните краища.  Набодете основата с вилица и охладете в хладилник поне 1 час.

Загрейте фурната на 165 градуса.  Печете до светло златисто около 20 мин като притискате основата с обратното на лъжица, ако се надува или като сложите хартия за печете във формите и добавите бобови зърна.  Извадете и охладете.

2.  За пълнежа: Смесете яйцата, заквасената сметана, захарта, ванилията и щипка сол и леко ги разбийте.  Разпределете сместа в тарталетите, добавете вишните по равно и печете на 190 градуса докато кремът стане пухкав, но не се клати при разлюляване, около 17-19 мин.  Оставете да изстинат преди консумация.

Що се отнася до втората част от заглавието, като понапреднах с бременността се сетих за едни поверия, за които децата шушукаха в селото на моя баща, когато бяхме малки, а именно, че когато една жена била бременна, в никакъв случай не трябвало да краде, тъй като откраднатото щяло да се отбележи на същото място при детето, на което майката се докоснела след кражбата.  Даваше се пример с една жена, която откраднала малини и като се докоснала някъде си по тялото след това, й се родило дете с белег във формата на малина.

Не се бях сещала за тези откровения от детството ми, но като забременях се подсетих и се замислих откъде ли идват.

От друга страна, опитвайки се да снимам това-онова за проекта, който вместо 365 трябва вече да се казва „да заснема всяко цвеке, което се озове на пътя ми,“ напоследък се озовавах в сигуации, които осветлиха малко поверието, за което ви споменах по-горе.

Та, виждам един ден едни хубави рози около една кооперация и решавам да ги заснема (подобен случай имах и с едни перуники).  Запътвам се към тях, а от кооперацията излиза двойка на почтена възраст.  Тъй като ми изглеждат мили хора, а и квартала ни е малко с къщи и да кажем, не че хората се познават, но може би не е лошо да се поздравяват, взех че им се усмихнах, казах им „добър ден“ и лека по лека се насочих към розите.  Извадих фотоапаратчето и започнах да се опитвам да хвана розата в интересен кадър.

В този момент мъжът от двойката се върна назад, за да ме попита какво търся, на което му отговорих, че „искам да снимам тази роза“.  Той ми каза, че там било тъмно и щяла ли да излезе хубава снимка.  Казах му, че ще се разбере като пробвам да я заснема.

Аз си знам, че имам малък, да не го наричаме проблем, но да речем, че въпроса за границите между мен и хората седи (и може би този блог го доказва), та дето се казва, не им бях влязла точно в двора, защото това беше двор на кооперацията, а и според мен, не изглеждам на отявлен престъпник, та човек да се усъмни, но явно българина така е свикнал да го крадат, че въобще не се замисля кой седи отсреща му и автоматично преминава в отбрана, ако не и в нападение.

След кратката размяна на реплики не ми беше приятно да снимам въпросната роза.  Снимката наистина не излезе хубава и почти веднага си тръгнах.

Няколко дена след това пробвах да заснема едни надвиснали над тротоара вишни, но пак не можах да нащракам достатъчно кадри, защото нещо в цялата работа кой какво може да си помисли ме възпря.  Щракнах набързо каквото можах и си тръгнах.  Малко по-нагоре по същата улица видях един млад мъж да бере и да си хапва от плодовете на една вишна, които се подаваха от оградата на една къща, а една по-възрастна жена, недалеч, на отсрещния тротоар да бере от листата на една лоза, която също не изглеждаше да е нейна, така че предполагам хората не винаги грешат като са подозрителни.

Кражбата в миналото, а явно и в настоящето, все още присъства дотолкова в нашия живот, че е било смислено да се измислят правила за спазване на етично поведение от страна на бременната жена, а всички останали толкова често са преминавали границите, че все още най-сигурният начин да запазим нещо читаво е да се оградим с високи дувари и да гледаме с подозрение на всеки, който тръгне с фотоапарат към вишните ни, защото как да предположи човек, че той/тя просто си снима, в случай, че двама по-нагоре по същата улица похапват от чуждите вишни или късат листа от чуждата лоза.

Не ми се ще да завършвам така минорно, но това явно е нашата действителност.  Има много красиви неща в живота ни, но дето се казва, монетата си има и друга страна, която не можем да пренебрегваме.

Желая ви приятни почивни дни и повече красиви мигове!

Публикувано на десерти, плодови, храна и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

24 отговора към Клафути с вишни и за бременността, кражбата и фотографията

  1. Приятни почивни дни и на теб, и продължавай с хубавите снимки … каквото и да казват! Радвам се за бремеността, преди година и аз минах през същия период – това са едни прекрасни месеци, на които трябва жените да се наслаждаваме пълноценно, те ни подготвят за дните след това :)

    • littlethingslife каза:

      Марияна, слава богу, наслаждавам им се напълно, но и реалността се появява от време на време :). Иначе, и аз за много неща свързани с бременността си мислех, че ни подготвят за това, което идва след това – забавяме се неимоверно, имаме нужда от помощ така както и малкото дете ще има нужда от много помощ и търпението ни докато порасне. Интересно приключение е това :). Поздрави!

  2. Lety каза:

    Мира,
    Разказваш винаги така увлекателно, че се потапям в историята и тя никога не е еднозначна, и пробужда мисли щуращи се в различни посоки, и е една дишаща, жива история, а не равна и куха. Обичам да те чета и напоследък ми липсваш :)
    Снимките много ми харесаха, чудесни са! А клафутито изглежда доста примамливо!
    Сърдечен поздрав!

    • littlethingslife каза:

      Ехей, Лети, много си мила! Виждам колко неща си сътворила докато аз се докопам до компютъра, но ти може би знаеш как е със забавянето на процесите, за да протича там един важен процес :). Поздрави и до скоро :)

  3. Dani каза:

    Мира, рано сутрин в събота е много приятно да си пиеш кафето в компания на твоите прекрасни снимки и хубав разказ!
    Така е, за съжаление, монетата има две страни и понякога на човек не му идва на ум,
    но винаги има хора от другата страна!
    При нас вишните не са излезли, а ги чакам с нетърпение,
    Нямам такива тарталетки /имам по-малки, но ще го направя.
    За тестото на места е 5:4 брашно :масло, на други места има и 2:1, но не съм специалист.
    Поздрави и леко да си носиш бебчо :)

    • littlethingslife каза:

      Дани, с малки тартателети сигурно ще стане много вкусно – нещо като вкусна хапка. Лошото (или хубавото :) ще бъде, че човек няма да може да следи колко изяжда, но с тези тарталети това е така, независимо от размера на формата. Между другото, не съм дала снимка по-горе, но веднъж ги приготвих и в голяма форма за тарт и излях съдържимото наведнъж. Само ще попромениш времето в печката за изпичане. Иначе за съотношенията сухо към водно съдържимо си права, но нито тогава, нито тези дни имам възможност да анализирам. Ако удариш точната пропорция, ще се радвам да пишеш тук. Леко се носим, за сега, благодаря :). Поздрави!

  4. Eoc каза:

    Мира, усмихни се :) Хората сме си такива. Един чичко от съседния вход, идва поне пет пъти в работата да ме моли да спонсорираме някаква негова книга, аз всеки път му обяснявах каква е процедурата и какво трябва да направи, защото аз не мога да му реша проблема, на всяка молба се подписваше с името си и под него, Директор и зам.директор на заводи. Когато ме срещне в задния двор или в магазина не ме поздаравява /все пак ние живеем само от 7 години в тази кооперация, бастион на разни бивши партийни функционери /как ли сме се добрали до това жилище :D/, но двамата с бабката бръстят липите пред блока :D
    Поздрави от мен и никакви минорни мисли!

  5. Eoc каза:

    Упс, забравих да напиша за рецептата :) Много ми харесва, нямаме още вишни, но си я записвам!

    • littlethingslife каза:

      Хехе, Зори, то не са минорни, ами май реалистични, както показва и твоя пример, макар че ето за липите пред блока трябва да си призная, че нямам проблем хората да ги берат, защото ми се струват на всички :). Понякога човек от начина си на мислене може да сгреши също, признавам. И. тук може да разкаже, как аз на времето мислех, че кравешката тор, която хората изхвърлят от другата страна на улицата, вече им е ненужна и е на всички, но разбрах (слава богу безинцидентно :), че хората си я смятат за своя и ходя и питам, ако искам да си взема. Така че това, че съм написала това по-горе, не значи че съм безгрешна, но е интересно и какво предполагаме един за друг. Жалко, че г-н директора на заводи не те поздравява. Това е интересно :). Може би като му помогнете за книгата ;) …. Поздрави и хубава почивка!

  6. Мария каза:

    всичко изглежда страхотно ароматно и вкусно, даже и розите :)
    Пък относно кражбите и бременността… Супер тема си е. Мислих за това веднъж и аз (http://mdoneva.wordpress.com/2011/01/03/kaksprqhdakrada/) :))))

    • littlethingslife каза:

      Мария, разказът ти е трепач. Като го преполових се сетих, че съм го чела навремето и че и предишния път много ме изкефи. И аз се чудех откъде идва това с кражбата. Сериозно се замислих крала ли съм нещо наскоро или въобще някога и какво е било то. Знае ли човек, може нещо така без да иска :), но интересни са тези български поверия. Поздрави :)))

  7. Дани Пенчева каза:

    Обожавам сладкиши с вишни!! Изглеждат невероятно апетитни!!!!

    • littlethingslife каза:

      На мен точно това клафути ми е любимо. Дано не съм те съблазнила с него, че съпружето ще трябва да ти го приготвя тези дни :). Поздрави и лекота, Дани (ти знаеш за какво :)! Стискам палци!

  8. fedora каза:

    Eх, Мира, много хубав десерт, но повече като че ли се впечатлих от следващите думи в публикацията ти. Така е, много подозрителен народ сме и често имаме основание да сме такива. Онзи ден и аз снимах едни вишни пред един блок, притеснявайки се, незнайно защо, а малко по-късно дойде един дядка и почна директно да бере и да яде от дървото, без да му мигне окото. Казах си – гледай какво правят хората, а аз една снимка се притеснявам да щракна – да не наруша нечия „територя“.
    С пожелание за леко бременеене и повече красиви рози без надвиснали субекти над главата :)

  9. Мира, аз вече (днес по-рано) си записах този вариянт на клафути. Със сигурност няма да е в вишни но определено ще го опитам – клафутени тартички – харесва ми!!!
    :)
    А сега да ти пожелая красива, лека бременност и лесно раждане!
    Само едно ще ти кажа – не се шашкай много около бременноста и после от бебчо – така всичко е по-лесно – много по-лесно!!! Просто слушай сърцето си!

    Нека да е усмихнат денят ти!

  10. Мира, вярно е поверието – имам си „малинка“ на единия крак. :)
    Летни, ароматни и красиви са десертите ти, а кражбата няма да коментирам. Ежедневно се сблъсквам с нея.
    Прегръдки с пожелания за леки оставащи дни на бременността! :)

  11. Diana каза:

    Много ми е приятно при теб, Мира!
    Шарен свят…,
    може да не си харесала снимките на розите в онзи двор, но тези са прекрасни -някак слънчеви и зареждащи.
    Чудесна рецепта, обичам вишни, изглежда изкушаващо и много ми допада.
    Сърдечни поздрави, леко, спокойно и усмихнато лято, Диана

  12. Milena каза:

    Вкусно, цветно и интересно е при теб, Мира!
    Усмихна ме с този пост :-)
    Леко бременеене!

    Поздрави, Милена ;-)

  13. DSdiva каза:

    Ахахах, сладурка, този поглед към кражбите в минорна гама всъщност ме развесели..:))))
    Иначе…Великолепен десерт, Мира, който също съм планувала да направя в най-скоро време!
    Хубави почивни дни ти желая!

  14. Pingback: Клафути с кайсии | малки неща

  15. littlethingslife каза:

    Инче, благодаря ти за пожеланията! А тези субекти са най-вече в главите ни. Виновни до доказване на противното, но това си е за друг вид анализ ;). Хубаво е, че розите ни радват и ни показват, че красотата е навсякъде, животът си тече, а всичко това са бръмбари в главата ни. Когато намеренията ни са добри, трябва да правим това, което ни идва отвътре. Е, после ще трябва да имаме и смелостта да го защитим, но едно по едно :). Поздрави и хубава седмица на теб!

    Мария, благодаря ти за пожеланията! И аз така съм тръгнала да гледам на нещата пък ще видим :). Поздрави и хубави дни!

    Еве, ще трябва да разкажеш за тази малинка :). Благодаря ти за пожеланията и хубави топли дни!

    Диана, тази рецепта на Марта Стюарт ми е любима и на мен. С нетърпение чакам едни селски вишни да я повторя. Поздрави и хубави летни дни от мен!

    Милена, благодаря ти! И при теб е много красиво и вкусно. Доста гледах тортата тирамису :). Поздрави!

    ДИве, точно това е идеята. Реалността е такава каквато е, но е хубаво, че има и комичен характер. Така чашата е наполовина пълна ;). Хубави почивни дни!

  16. Pingback: Вишновка « ТВОРЕНИЯ

  17. Еликсир каза:

    Мира,много ми харесва този вариант на клафути,с маслена подложка!Имам намерение и аз скоро да го опитам!А твоето е станало невероятно вкусно и красиво!

    Поверието е вярно,потвърждавам и аз, имам гроздче,ама няма да издавам къде :).
    Лека бременност и още по-леко раждане ти пожелавам!

    • littlethingslife каза:

      Еликсир, и за мен това е предпочитаното клафути, макар да се отдалечава малко от традиционното. Весело е това с гроздчето… И Ева по-горе потвърждава с една малинка… Интересно….

      Благодаря ти за хубавите пожелания! Добре дошла тук! Поздрави и хубави летни дни!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s