Пролетна супа с нахут, спанак и карамелизиран лук

Пролетна супа с нахут, спанак и карамелизиран лук - малки нещаТъкмо се зарадвах на хубавото време и взе че пак застудя, заваля и сега си мисля дали и пролетта няма да е като зимата.  От друга страна, видях първите цъфнали дървета.  Явно пролетта все пак идва.  И птичките са на това мнение – затова пеят, независимо от дъжда.  Но да не униваме.  За всяка болка си има и лек.  В случая със студа – супа.

Тази супа е новият ми фаворит за пролетта.  Тя е пролетната версия на любимата ми лятна френска супа с песто.

Открих я в сайта на Хайди Суонсън от 101 cookbooks, чиито рецепти все повече ми допадат.  На сайта на Хайди му харесвам всичко, но това, което я отличава за мен е, че в рецептите й, макар и основани на натурални и пълнозърнести храни и съставки, винаги има нещо, което ги прави и много вкусни.  С една дума не е някакъв аскет, който стриктно се придържа към вегетарианската или не знам каква диета, а винаги има и нещо декадентско, заради което си готов да си оближеш чинията накрая – било то щедра лъжица сметана към салатата, много, ама много шоколадов кекс или, както е в този случай – по една лъжица карамелизиран лук, който е черешката на супата в този случай.

Поради незнайни причини супата се казва Новогодишна супа с фиде.  Аз, макар и голям любител на супите, никога не съм я правила на Нова година, но в този сезон, когато излиза първият спанак по пазарите, не мога да се спра да я правя.

пролетни цветове - малки нещаПролетна супа с нахут, спанак и карамелизиран лук

рецепта 101 cookbooks

Ако не използвате нахут и боб от консерва и готов зеленчуков бульон, можете да ги сварите предварително един ден по-рано.  Топинга направо ви го предлагам в двойна доза.  На нас все не ни стига.  Сигурно и вие няма да имате проблем да го изядете.

2 с.л. зехтин

1 глава лук,  тънко нарязана на филийки

1 чушка рибка или шипка, на ситно (не сложих заради детето)

1/2 ч.л. куркума на прах

1 ч.л. киминион на прах

1/4 ч.л. черен пипер, прясно смлян

2 л зеленчуков бульон

100 г леща, накисната от предишния ден

1 1/2 ч.ч. сварен нахут ( от 3/4 ч.ч. сух)

2 ч.ч. сварен шарен боб (от 1 ч.ч. сух)

фина морска сол

120 г тънка паста с яйца (тип фиде)

100 г спанак, тънко нарязан

1/2 ч.ч. силантро, тънко нарязано (от 2 стръка)

2 с.л. пресен копър, наситнен

сокът от 1 малък лимон или лайм

За топинга:

2 с.л. зехтин

2 с.л. масло

2 големи глави лук, тънко нарязани на филийки

100 мл заквасена сметана

50 г препечени и накълцани орехи

началото на пролетта в Пловдив - малки нещаЗагрейте олиото в голяма тенджера на средна температура.  Добавете лука и чушката и ги гответе, разбърквайки ги докато омекнат.  Добавете подправките и гответе още 30 секунди, след което прибавете бульона.  Кипнете го  и прибавете лещата.  Гответе я докато стане почти готова.  Прибавете сварените нахут и боб.  Когато бобът се затопли, посолете на вкус.

Междувременно, пригответе топинга.  Загрейте зехтина и маслото в голям тиган на средна температура, заедно с няколко щипки сол.  Гответе лука като бъркате от време навреме, а към края – непрекъснато, докато стане златист и се карамелизира (8-10 мин).  Оставете настрани.

Прибавете фидето към супата и когато е почти готово, добавете спанака, силантрото и копъра.  Добавете и сока от лимона или сервирайте всяка супа с резен лимон.  Проверете вкуса и добавете от подправките, ако е нужно.

Сервирайте като на всяка порция добавите 1 с.л. карамелизиран лук, малко заквасена сметана и орехи.

пролетна супа с нахут, спанак и карамелизиран лук - малки нещаДа ви е вкусно!

Advertisements
Posted in предястия, супи, храна | Tagged , | 2 Коментари

Фотографски неволи

малки неща: зимно утроОт лятото имам нов фотоапарат, с който се боря безмилостно.  Дълго време той ме побеждаваше. Може би все още ме побеждава, но на мен взе да не ми пука толкова.

Вчера сутринта беше първата сутрин от известно време, в която се събудих преди всички у дома и като видях хубавия сняг навън си казах: „Сега е време да поекспериментирам с фотоапарата.“  И си щракам наляво надясно в тъмното на балкона докато в един момент чувам, че някой на улицата се изплю.

Без да искам поглеждам надолу и какво да видя – човек, изглеждащ долу-горе като съседа ни, седи до колата си с някаква лопата за риене на снега и гледа към нашия балкон. А аз току-що съм снимала някъде в негова посока.

Та, стана малко конфузна ситуация. Какво правя в ранни зори (имам предвид – 6 ч. в събота – тъмно, няма жива душа наоколо) с фотоапарат насочен почти към колата на съседа? Разбира се, той какво ходи и плюе по улиците?

Както и да е. Не е кой знае какво. Може би ще мога да обясня някой път. От друга страна, то е нещо дето, ако вземеш много да се обясняваш, най-много да стане по-лошо, така че си казах, „съвестта ми е чиста“ и се прибрах у дома.

Излязох едва по-късно когато се беше поразвиделило.

малки неща: бяло утро

Save

Posted in истории | Вашият коментар

За призванието

зимни дървета и облациНапоследък все по-често си мисля за работа, която да отразява моята същност, която да е смислена и полезна, но и да ме вдъхновява и отразява.

Аз, разбира се, имам диплома за еди-какво си и опит в еди-какво си, но тъй като чрез майчинството животът ми предостави една естествена пауза, наистина ми се ще, преди отново да се впусна в бясното препускане, да открия нещо, с което да съм полезна за себе си и другите.

И в този ред на мисли се сетих за моя приятелка, която откри своето призвание преди години като Монтесори преподавател и сега й предстои голяма крачка по пътя на осъществяването на тази нейна мечта. И се замислих и за други жени около мен, които вървят по пътя на своето призвание и тъй като не съм сигурна, че виждам ясно и не знам дали въобще ще намеря моето призвание, днес ми дойде на ум, че ако не открия какво, много по-важно е как, т.е. дори, ако не открия това призвание, по-важно е каква енергия ще внеса в живота ми и на тези около мен.

При което веднага се сетих за един човек, който поправяше ципове, в една от онези къщички за занаятчии близо до пазара Красно село. Преди около 10 години, живеехме в нея част на София и аз имах нужда да поправя цип на една иначе здрава раница. Влетях аз, както си прелитах от задача на задача по онова вмеме, в малката му работилничка, а той работеше нещо за предишния клиент. Зачаках нетърпеливо. Човекът работеше бавно и спокойно. Първоначално се подразних, защото не знаех това бавно и спокойно работене колко ще продължи, има ли нужда да чакам, можех да свърша нещо друго междувременно, да оставя чантата и да дойда по-късно. Възможно е да съм го попитала нещо в този смисъл, но така или иначе, в този момент чаках той да приключи с предишния клиент и да ми обърне внимание.

Следобедното слънце леко препичаше през прозореца на ателието, машината тракаше, той тихо си свирукаше, а аз лека-полека започнах да се отпускам и припряността ми като че ли изчезна и беше заменена от учудване за атмосферата в това ателие, което като че ли беше извън времето и можеше да бъде на всеки край на света и във всяко историческо време – майстора, който работи на машанита си, леко си свирука, а слънцето го огрява.

Той приключи с чантата на предишния клиент и когато дойде моя ред, внимателно пое моята раница, щателно разгледа ципа и ми препоръча да го смажа, вместо да го сменям изцяло. Впечатли ме спокойствието с което говори, вниманието, което отдели на раницата и на това да ми обясни какво и защо препоръчва. Когато излязох от ателието му, може би 10 минути по-късно, бях малко по-различен човек.

И когато днес се сетих за това, че е по-важно каква енергия внасям в моя живот и в този на другите отколкото какво ще е моето призвание, се сетих за този майстор на ципове.

6 февруари 2015: Днес случайно попаднах на тази статия, за това че не само пътища се отварят към призванието ни, но и че затварящите се врати могат да ни доведат до него.  Разбира се, надеждата ми е за първото, но животът малко се интересува от предпочитанията ни ;) http://www.onbeing.org/blog/when-way-closes/7255

7 февруари 2015: Не знам някой чете ли втори бележки под черта, така да се каже, но ето какво открих днес от Паркър Дж. Палмър http://www.brainpickings.org/2014/12/02/parker-palmer-let-your-life-speak/

“ Днес разбирам призванието по съвсем друг начин – не като цел, която трябва да бъде постигната, а като дар, който да получа. Да открия призванието ми не означава да драпам към някаква награда, която е извън досег, а да приема съкровището на истинското ми аз, което вече притежавам. Призванието не идва от глас, който е „някъде там“ и казва да стана нещо, което не съм. То идва от гласа „вътре в мен“, който ме призовава да бъда човека, който съм бил роден да бъда.“

И още:

„През първата половина от живота ни ни отнемат нашата изначална дарба. След това, ако сме будни, осъзнати и успеем да признаем загубите си, прекарваме втората половина от живота ни опитвайки се да открием отново и разпознаем като свой дара, който някога сме притежавали.“

Save

Posted in истории | 4 Коментари

Лесна палачинка с плодове

лесна палачинка с плодове - малки нещаОт лятото планирам да ви покажа тази рецепта.  Много от вас сигурно знаят рецептата за мързелива палачинка.  Знаех за съществуването й от доста години, но нещо в идеята за дебела палачинка, която не мога да намажа с масло, ми изглеждаще странна и не така вкусна.  Затова пък като видях тази осеяна с плодове, веднага си познах моята мързелива палачинка.

Много е вкусна с круши през есента, с банани през зимата, с праскови, малини или горски плодове през лятото, с череши напролет.  При нас винаги идва осеяна и с малко червени боровинки за цвят и малко по-различен вкус.  Режем я като пица, мажем с мед, навиваме колкото можем и хапваме.

След толкова правене сме попроменили някои неща в рецептата и ви давам нашия вариант.  Заменихме захарта с мед заради детето, бадемите са 2 шепи и на око, филирам си ги сама, че нещо не улучвам добри в магазина.  За да използвам нагрятата фурна, топя маслото и варя плодовете във фурната вместо на котлона – ей такива неща.

Тъй като Мишо много обича палачинки и да ми помага докато готвя, това е добра рецепта за работа с дете над 2 години.  Разбира се, това малко забавя процеса, но носи голямо удовлетворение на помощник-готвача ;).

И последно, това е палачинка, която да хапваме в тесен семеен кръг.  Ако искате да я хапвате изискано (и да не падат плодове от рулцето), можете да заместите двете супени лъжици мед в палачинката с 2 с.л. кафява захар (както е в оригинала) или да увеличите брашното с една идея.  По-долу е нашият вариант.

лесна палачинка с плодове - малки нещаЛесна палачинка с плодове

рецепта smitten kitchen

3 големи яйца

2 с.л. мед (или захар)

3/4 ч.ч. брашно

3/4 ч.ч. прясно мляко (1/2 ч.ч., ако използвате мед)

1/2 ч.л. бадемов екстракт или 1/2 настъргано бобче Тонка

щипка сол

4 с.л. масло

1-2 ч.ч. плодове (според сезона – круши, банани, череши, горски плодове)

1/2 ч.ч. филирани бадеми

Загрейте фурната на 170 градуса и запечете филираните бадеми като ги разбъркайте веднъж, за да се опекат равномерно.  Когато покафенеят леко и започнете да усещатете аромата им, ги извадете от фурната (8-10 мин).

Междувременно в купа размесете брашното със солта, добавете яйцата, разбъркайте, млякото, меда (захарта) и разбъркайте добре.  Не е проблем, че остават неразбити топчета.  Оставете настрани.

В 30 см тавичка разтопете маслото във фурната.  Добавете плодовете и ги разбърквайте от време на време до изпаряване на по-голяма част от влагата им (бананите готвя най-малко, черешите са готови почти веднага, крушите също стават бързо, при малините, особено, ако са от фризера се изисква повече време и бъркане (15 – 20 мин. долу-горе) докато станат с консистенцията на сладко).  Увеличете фурната на 210 градуса. 

В оригиналната рецепта, това варене става на котлон.  Аз общо взето вадя бадемите, слагам плодовете, а когато плодовете са готови, изливам тестото за палачинката върху плодовете като внимавам плодовете да са равномерно разположени и слагам палачинката във фурната.

Тук настава веселата част.  Палачинката се надига чувствително и се накъдря.  По-високите части стават златисти, а после леко кафяви и когато и „ниските“ части придобият изпечен вид (долу горе 15-20 мин), вадя палачинката (първата снимка е на леко изтървана палачинка; не чакайте чак толкова да покафенее – нека всичко е изпечено и златисто към леко кафяво).  Поръсвам с бадеми и си я носим на масата, където я разрязваме като пица, мажем с мед и навиваме парчетата на рулце.

лесна палачинка с круши - малки нещаДа ви е сладко! :)

Posted in десерти, закуски, храна | 3 Коментари

5 години блогърстване

Тези дни открих една певица, която харесвах преди 5 години – долу-горе по времето когато създавах този блог. Знаех, че е певица и актриса и афро-американка, но нямаше как да я открия по тези белези :). Тези дни изведнъж ми изникна как да я потърся – сетих се за една нейна песен, в която разказва за това как се опитва да заспи и брои овчици и така по овчиците стигнах до Одра МакДоналд.

Открих, че е изпяла нови песни, някои от тях много хубави. Осъзнах, че този вид съвременно мюзикълно пеене ми липсва в България. Не знам дали имаме такова нещо – някой да разказва история с песен.  Нашите песни, независимо в какъв стил, са обикновено поезия (или улично говорене ;), в което няма лошо, но някак си много силно става пеенето, когато в него има нещо старо, нещо ново, пък вземе, че се и изиграе.

Май трябва да кажа и нещо за блога ;). Пожелавам си да открия отново тишината, от която споделях в този блог.

жълта розаПрегръдки от мен и уютни зимни дни.

Save

Posted in музика | 6 Коментари

За песента от вчера*

Няма как да не ви се е случвало.  Тананикате си някаква песен и се чудите откъде я знаете, за какво се пее в нея, много ви се иска да я откриете, но не знаете как.  Това ми се случи вчера.

Днес беше кошмарен ден или поне започна като такъв.  Болна съм вече 8 дена, детето снощи се оказа хремаво, а днес сутринта ни беше първият ден за детска градина, чието започване отлагаме по различни причини вече повече от месец.  Сутринта просто не ми се ходеше никъде – едва се държах на крака, детето продължаваше с хремата, от детската градина казаха, че нямат проблем да дойде с хрема, а И. не можеше да ме замести, така че оставаше да се стегна и да направя тази от доста време планирана раздяла с детето в най-неподходящия за мен момент.

Отидохме в детската, постоях малко с него, разделихме се долу-горе добре, но колкото и да бяхме говорили той все пак, и съвсем очаквано, се разплака, аз най-(не)очаквано за мен – не и ето ме в едно кафе, в 10:30, опитваща се да се съсредоточа в безкрайно интересната статия за слънчевите изригвания в National Geographic, който съм си купила преди 2 години и още не съм прочела.  И в този момент чувам онази песен, за която се чудех вчера.  Колко хубаво.  Отдавна не ми се беше случвало.  Записах си няколко реда от думите, които чух и ето я песента.

Петнайсет минути по-късно ми се обадиха от детската градина, че всичко е наред.  Че е плакал, но се е успокоил и сега седи в транс на двора и гледа как другите деца играят.  Не беше идеално, но беше по-добре от най-лошите ми страхове.  Може би е рано да се каже.  Все пак сме били само един ден на детска градина.  Но това с песента беше хубав подарък, както и може би всичко в този ден, макар и не така идеално както би ни се искало, но то май и няма как.

* Песента е от филма „Breakfast at Tiffany’s“.  Huckleberry friend е обяснено по следния начин в един речник – добрите ти приятели са тези, които те обичат, а твоите huckleberry friends са хората, които те познават от години, останали са с теб и те обичат независимо от обстоятелствата.

Moon river, wider than a mile
I’m crossing you in style some day
Oh, dream maker, you heart breaker
Wherever you’re goin’, i’m goin’ your way

Two drifters, off to see the world
There’s such a lot of world to see
We’re after the same rainbow’s end, waitin’ ’round the bend
My huckleberry friend, moon river, and me.

Posted in лично, музика | 2 Коментари

Сиренките на майка

сиренкиМоже би всеки месец откакто се е родило детето си мисля да пиша тук. Най-често зациклям на това с какво да започна – да обяснявам ли защо не пиша, казвам си: „Няма какво да се обяснявам. Един ден всичко, което трябва да се каже ще се появи от само себе си.“ След което нещо ме повлича и не стигам до публикация.

Днес коментар към стара публикация (благодаря ти, Румолина:) ме побутна да се задействам. Открих рецепта, която отдавна искам да споделя с вас, ще добавя няколко от последните ми снимки от разходки сред природата и да видим какво ще стане. Няма да е завръщане с фанфари и музика, а просто така – по терлички – както си седя у дома и се наслаждавам на тишината и на лукса да разполагам със себе си за един ден (малкият е при баба и дядо).

цветовете на февруариТази рецепта е за любимите ни сиренки от детството, които за наше щастие бяха любими и на майка и ние много сме ги хапвали. Все още помня как майка ни позволяваше да изрязваме формичките с чашата за чай. Така през последния месец давах и на Мишо да изрязва формички с чаша. Той, разбира се, много се забавлява да прави неща като големите и при това САМ! Получават се добре, а най-интересната част е когато клечи пред печката и им вика, „‘Ленки, елате тука да ‘дем!“ (Соленки, елате тука да ви ядем!) и се смее.

Малко за рецептата. В оригинала е със свинска мас, но тъй като аз нямам достъп до такава ги правя с масло. Оригиналът е без сусам. Просто наскоро изпробвах със сусам за разнообразие.

сиренкиСиренки

500 г брашно

250 г кисело мляко

200 г масло (250-200 г свинска мас), разтопено

1 ч.л. сол

1 ч.л. сода за хляб

150 г сирене

1 голямо яйце, разделено на белтък и жълтък

сиренкиРазтваряте содата в киселото мляко, смесвате с  брашното, солта и маслото и замесвате средно меко тесто. Разделяте на три топки и оставяте две от тях в купа, покрита с кърпа, за да не изсъхват. Разточвате топката тесто и изрязвате кръгчета с чаша за чай (или вино) и по средата на всяко кръгче слагате от натрошеното сирене, предварително разбито с белтъка.  По същия начин процедирате и с другите две топки тесто (оставяла съм част от тестото за една вечер в хладилника с много добър резултат. На другия ден само го извадете час-два преди да го разточите).

Включвате фурната на 170 градуса.

Прегъвате всяко кръгче наполовина и запечатвате сиренето, притискате с вилица по края. Нареждате сиренките на хартия за печене или в тава и точно преди да ги сложите в печката ги мажете с жълтъка. Пекат се около 20 минути до златисто.

мартенски цветовеЖелая ви хубав ден и до нови срещи ;).

Save

Posted in закуски, стари рецепти, тестени и хляб, храна | 3 Коментари

В края на септември

Птиците тези дни пеят като напролет

и босилека цъфти

пролет и лято сякаш е… но узрели

DSC02072

Save

Posted in истории | 4 Коментари

Един запомнящ се 4 юли

Днес отидох на спорт за пръв път (откакто забременях :) от 3 години и както си подскачах в басейна със синия ми бански, въртейки в ръце червен „макарон“ се сетих, че изглеждам доста четвъртоюлски. Празникът отмина, но това ми напомни за най-запомнящия се 4-ти юли в живота ми когато вместо на прословутите фойерверки в Ню Йорк трябваше да се срещна с някои мои вътрешни трескавици.

След водната аеробика, отидох до близкия пазар и докато се връщах към колата мернах две жени, които се държаха за ръце на улицата. Погледнах втори път – не бях сгрешила. Тогава осъзнах, че не помня да съм виждала много хора от един и същи пол хванати за ръце. Това отново ми напомни за онзи 4-ти юли, когато и аз трябваше да се изправя пред моите невидими предразсъдъци по въпроса.

Преди години, след като завърших университета и изгубих всякаква надежда, че ще се занимавам с изкуство по един или друг начин, реших да си подаря един стаж в Националния музей по дизайн в Ню Йорк – Cooper-Hewitt, преди да започна да бизнес администрирам.

Cooper-Hewitt, Натионален музей по дизайн, Ню йорк, снимка собственост на музея

Това бяха два паметни месеца прекарани, освен в приятната работа по стажа, най-вече в разглеждане на музеи (за които имах безплатен пропуск!), концерти и театри на открито, на закрито и джъткане напред-назад из региона колкото ми позволяваха ограничените средства от стипендията.

Аз помагах на Луси Фелоуз, която отговаряше за специалните събития в музея, да подготви изложбата „Под слънцето – изложба на светлината“ организирана в градината на музея (за използването на фотоволтаични панели в дизайна). Годината беше 1996, а изложбата щеше да се случи в далечната 1998 :).

Понякога си мисля, че не знам колко успях да помогна с моите теоретични бизнес умения на тази мила жена, която се беше отдала на работата си и беше много фин и вдъхновен човек, но да предположим, че тя е получила от мен поне част от това, което аз получих от нея и от цялото ми приключение в Ню Йорк, а то беше много.

Стана така, че от всички стажанти в музея се сприятелих с едно момче – Ян, германец, учещ в САЩ архитектура, който беше единственият друг чужденец в групата. Той ми показа различни artsy части от Ню Йорк, които нямаше да открия сама, запозна ме с бившата си приятелка и настоящи приятели и беше така мил да ме покани да му погостувам за дългия уикенд на 4-ти юли в Провидънс, щата Роуд Айлънд, където живееше.

Нямаше какво толкова да му мисля. Момчето беше много свястно, всички заминаваха някъде за празника, а кога друг път щеше ми се удаде възможност да посетя Бостън и Роуд Айлънд. Път ми дай на мене.

Луси много мило и отдалече ми намекна, че Ян бил много добро момче, че тя го познавала, тъй като познавала семейството на неговия приятел Адам. И това „случайно“ беше повторено няколко пъти. Корина, момичето, с което работех, ми беше споменала, че Ян има маниер, който някои гей момчета в нейното училище имат, но аз само й казах, че на мен Ян ми изглежда да се държи така както биха се държали много не гей български мъже.

Отиваме в Роуд Айлънд. Живеят в хубава къща с цветенца на верандата, говорим малко със съквартиранта му, качваме се на колата и тръгваме на плаж, като за целта преминаваме през няколко тол будки, мостове и караме почти час. И тогава, в разговора, Ян споменава за „нашите права“ и не знам какво още.

Истината е, че Ян беше много свястно момче, но определено не мой тип. С И. отскоро бяхме заедно и си разменяхме всеки ден едни дълги фермани по имейла, с което И. се беше издигнал в очите на всички жени в музея, които знаеха за връзката ни. Наистина си мислех, че нямам против някой да е гей, но явно и никой близък до мен човек не ми беше казвал в лицето, „Аз съм гей.“

Идеше ми да започна да крещя или просто да изляза от тази кола, която изведнъж ми беше отесняла. Но вместо това, за да не обидя Ян по някакъв начин и вместо да изразя чувствата си, запазих външно спокойствие. Имах чувството, че мозъкът ми се разтегля и разтапя като часовниците на Дали от картината по-долу.

The persistence of memory, Salvador Dali, picture MoMA

Явно не бях толкова открита и приемаща за колкото се мислех и в мен е имало бариери, за които не съм подозирала (Добро утро!  Психолозите като говорят за подсъзнание и несъзнавано, явно не ни губят съвсем времето).

След като се поуспокоих явно приех идеята, защото прекарах остатъка от деня размазана в безпричинно щастие. Сигурно съм изглеждала като напушена. Аз по прицнип съм си малко по-щастлива и отвеяна отколкото е прието в България за прилично, но тогава просто усмивката не можеше да ми слезе от лицето. Като че ли огромна тежест се беше свлякла от плещите ми и се чувствах така лека, подскачах по някакви камъни по брега, гледах океана, слънцето печеше по невероятен начин, имах чувството, че мога да полетя. Животът беше прекрасен, наистина!

Тъй като пестях парите от стипендията, за да има за храна и преживявания, не си бях купила шапка, което се оказа малко неразумно в онзи топъл ден и нещо прегрях – вдигнах лека температура, трябваше да се крия по сенките и най-яркият ми спомен от Бостън и Харвард е една прохладна сладкарница, където хапнах сладолед и се поосвестих.

Много неща научих него уикенд. Съквартирантът на Ян обичаше цветя и градинката пред къщата им беше осеяна с разни цветя бучнати по най-безобразен начин, но те си растяха някак си, нищо, че някое обича слънце, а е на сянка, това има нужда от разсаждане, а онова – от нещо друго. Помня как момчето ми сподели, че много обича да гледа цветя и започнал сам, ей така, и не всичко е идеално, но се подобрява, а верандата им беше в едни хубави цикламени петунии. Бях невероятно впечатлена, защото един мъж изразяваше женското у себе си по-добре от мен, жената.

Това беше единственият празнуван от мен 4-ти юли, но определено запомнящ се. Научих много неща за себе си, за ограниченията, които не съзнавах, но ми се наложи да преборя, както и за това, че човек, ако харесва нещо е добре да зпочне да го изразява, дори ако първоначално едно с едно не си отива, защото съм сигурна, че градината на съквартиранта на Ян е станала много хубава, след като аз от човек, който не гледаше едно цвете, сега не мога да се разделя с цветарниците си, макар че детето си играе по малко опасен начин с тях от време на време :).

С една дума – нещата са просто човешки, независимо дали си гей или не си гей. Въпросът е какво правиш с живота си и как го живееш.  Както се пееше в една стара песен, „О о о, бъди (такъв) какъвто си.“

А на това май най-добре могат да ни научат различните.

Save

Posted in пътешествия, хора, човешки права | Tagged , , | 8 Коментари

Чудни соленки с чедър

Тъкмо мислех да се включа с една коледна рецепта за сладки (защото и мен започва да ме завладява коледния дух), но тази вечер направих едни соленки, които едва не изядох още топли, та си казах, че това определено е рецепта за споделяне.

Обичам соленки, но тъй като тази ми обич не се споделя от И. много рядко правя.  Но от доста време ми се е прияло нещо соленичко, домашно направено, с кашкавал, което да си хрускам докато чета нещо в интернет и ето, че тази вечер им дойде времето.

Правят се лесно, тестото не беше трудно за работа, а крайният резултат…  крайният резултат имаше опастност само аз да знам за него, ако не бяха така ароматни, че сетивата на човек се позасищат след десетата соленка :).

Използвах средни на големина форми и излязоха 40 броя, но много успешно биха станали с много малки фоеми и тогава бройката им сигурно ще надхвърли 100.  Така, мисля си, ще е по-добре и за споделянето им, защото току виж го заболи човек ръката да се протяга да си ги взима (в който случай може да вземе да ги граби с шепи, но да кажем, че не сме от тях :).

Ето и рецетата:

Домашни соленки с чедър

рецепта Sassy & Radish

40-100 бр според големината на кутера

125 брашно

3/4 ч.л. сол

1/2 ч.л. лют червен пипер

1/2 ч.л. куркума

225 гр. настърган наситно чедър

70 г масло на малки кубчета

В голяма купа смесвате брашното, подправките и солта и ги разбърквате добре.  Прехвърляте в домакински робот с приставка за тесто и прибавяте настъргания кашкавал и маслото.  Пулсирате докато стане на трохи.  Добавете 3-4 с.л. ледена вода докато тестото се оформи на топка и се отделя от купата.

Разделете тестото на две и го оформете на два диска, които опаковайте в свежо фолио и оставете да се стегне в хладилника за 30 мин (до 24 часа).

С точилка разточете вседки от дисковете между лист хартия за печене и свежото фолио до 0.3 см дебелина.  Изрежете с форми и печете върху домакинска хартия на 170 градуса между 5 и 15 мин (според големината на формите за изрязване – малките за по-кратко) докато се надуят и станат златисти.

Добър апетит!

Posted in тестени и хляб, храна | 10 Коментари