Супата с тиква и индийски подправки на госпожа Ива

тиквената супа на г-жа Ива - малки нещаМиналата година още в края на октомври госпожите от детската градина на Мишо ми връчиха едно тесте листа с текст за адвентската пиеса, която бяха решили  да представим пред децата за Коледа.

По него време не бях във форма – гонеше ме постоянна умора, а и имах чувството, че една от госпожите ме гледа леко преценяващо и хич не се въодушевих, че ще трябва да правя нещо пред публика.

След раждането на Мишо имах проблеми с паметта – не можех да назовавам елементарни предмети като пералня или миялна машина. Описвах ги с думи като машината, в която перем или машината, в която мием съдове. Лека-полека този проблем отшумя, но не се чувствах в настроение да излизам на сцена, пък било то и само пред децата и останалата част от родителите.

Ако съм се замислила дали да се откажа, то трябва да е било за секунда, защото знаех, че не мога да оставя Мишо без поне един родител , който да участва в пиесата. Знаех, че Иво въобще не е по представленията и училищните пиеси. Погледнах ролята, която ми бяха дали – на един от ханджиите (ханджийка в случая :), който приютява Йосиф и Мария. Имах само няколко реда текст и макар да трябваше да науча и текстовете на общите песни, се съгласих.

Тъй като страдам от лека форма на сценична треска, да речем, и се притеснявах дали ще успея да запомня нещо въобще, започнах да заучавам текста докато чаках по кръстовищата на път към или на връщане от детската градина, когато детето не беше в колата  с мен. Оказа се много удобна система – на светофара прочиташ няколко реда, докато караш ги повтаряш, на следващия ги затвърждаваш. Така разучих доста дългите текстове на общите песни и моите реплики.

златна морава - малки нещаЗапочнахме репетиции през събота от началото на ноември. Детската градина на Мишо беше извън града и тъй като отивахме предиобяд с децата, едната госпожа, с някой родител доброволец, разхождаше децата в гората докато ние репетирахме. След като се върнеха от разходка, госпожата беше така добра да ни приготви нещо за обяд. Понякога успяхваме да й помогнем. Понякога, какъвто беше случая с тази супа, не.

Миналата година през ноември беше студено. Бяхме репетирали няколко часа, бяхме изгладняли, а и аз се бях настудувала, когато госпожа Ива се появи с една голяма тенджера ароматна и топла супа от тиква.

Преди години бях правила супа от тиква, но нещо във вкуса не ми хареса. Тази, не знам дали заради студа или приятната работа с другите родители, беше много вкусна. Записах си рецептата, в която, за съжаление, нямаше точни мерки за подправките. Написала съм ви мерките, които използвам за нас, но вие можете да си ги увеличавате и намалявате според вашия вкус. Тази рецепта, освен вкусна е и бърза и лесна за приготвяне.  тиквената супа на госпожа Ива - малки нещаСупата с тиква на госпожа Ива

1 кг тиква, на кубчета

700 г картофи, малко по-наситно от тиквата

1 гл. лук, голяма, наситнена

стрък целина, на ситно

кимион 1 ч.л.

черен пипер 1/4 ч.л.

дафинов лист, голям или 2 малки

къри 1/2 ч.л.

асафетида 1-2 щ

1 и 1/2 ч.л. сол

шарлан/зехтин/олио – 3 с.л.

Задушавате лука в шарлана/олиото. Добавяте подправките, завъртате за 30 секунди. Добавяте целината, картофите и тиквата. Разбърквате няколко пъти. Заливате с вода почти до горе, посолявате, кипвате, след което намалявате на слаб огън и оставяте да къкри до сваряване на зеленчуците като разбърквате от време на време.

Тук е един много важен момент. Махате дафиновия лист! (защото веднъж пропуснах тази важна стъпка ;) Пюрирате, посолявате отново, ако е необходимо, и разреждате допълнително до желаната от вас консистенция.

Кротоните госпожа Ива беше завъртяла на тиган в шарлан до златисто. Моите все ги правя на фурна, но нейните, трябва да призная, бяха по-вкусни. 

златна есен - малки нещаА за пиесата, получи се много мило и хубаво представление. Толкова е приятно да изпълняваш нещо пред деца. Дори и да се притесняваш от представяне пред публика, дори и да се страхуваш, че ще забравиш репликите си, като ги видиш, всичко си идва на мястото.

Първоначално имаше притеснени деца, защото не ни разпознаха в костюмите. След това имаше плахи провиквания, „Мамо!“, за да проверят дали дегизираната жена е наистина майка им, а като разбраха, че има някаква история, която се опитваме да разкажем, имаше и много заинтригувани погледи дори от най-буйните и трудни за заинтригуване деца.

Нея вечер беше голямо бързане и имам само тази снимка за спомен. Не е с добро качество, но дава представа. Аз съм с престилката на прабаба ми и една зелена руска забрадка, от майка, която е малко по-малка от мен на години. Реквизитът ни беше оскъден, но компенсирахме с ентусиазъм.След представлението актьорите бяхме по-въодушевени от публиката. Докато се прибирахме към къщи, весело приказвахме един през друг (защото се прибрахме с още едно семейство). Публиката също беше доволна, дори и най-скептичните нейни представители ;).

Беше може би най-хубавото ми коледно тържество извън къщи. Жалко, че тази детска градина на Мишо затвори и няма да можем да повторим и тази година това задушевно тържество, но да се надяваме, че както казват, „когато една врата се затваря, друга се отваря“.

Save

Save

Advertisements
Публикувано на Коледа, истории, празници, предястия, супи, храна и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Супата с тиква и индийски подправки на госпожа Ива

  1. Dani каза:

    Мира, много се радвам, че сте имали толкова запомнящи се емоции
    като актьори :)
    И супата е чудесна, особено с кимион!
    Прегръдка!

  2. Lety каза:

    Прекрасно, много вълнуващо преживяване е било! Такива чудесни спомени!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s