Живот, докато чакаш

на залезСлед като вчера почти „изядох“ една книга на К.Г. Юнг, в която между другото той казва, „че само чрез своята слабост ние сме свързани с несъзнаваното… и с околоните.  Нашите добродетели ни правят независими…  Но със своята непълноценност ние сме свързани с човечеството“ и след различни случвания през последните седмици и въпросите, които изникнаха, тази сутрин получавам седмичния имейл на Мария Попова от brainpickings и… той беше просто като подарък.

Някъде там в имейла й попадам на това стихотверение, което не открих никъде преведено на български онлайн, затова реших да ви го преведа както мога и от английски, макар че оригиналът му е на полски, т.е. това, че не съм преводач, поет, а и стихотворението е през един език май го отдалечава толкова много от оригинала, че най-добре да не се бях захващала, но реших, че си струва риска да обера няколко презрителни забележки от почитателите на Вислава Шимборска, но да ви предам чувството и смисъла, който то ми донесе, защото не помня вече кой беше казал за това как след като напишеш нещо, то заживява свой живот и може би говори много за живота в написаното, ако то „говори“ дори когато е преминало през не толкова умели ръце или уста, но все още „говори.“

Живот докато чакаш

Вислава Шимборска

Представление без репетиция.

Тяло такова каквото е.

Глава необмислила.

Не знам нищо за ролята, която играя.

Само знам, че е моя. Не мога да я заменя.

Трябва да позная на място

за какво е цялата тази пиеса.

Лошо подготвена за привилегията да живея,

едва смогвам на скоростта, която действието изисква.

Имрповизирам, макар че ненавиждам импровизациите.

На всяка стъпка се спъвам в собственото си невежество.

Не мога да скрия селяндурските си маниери.

Инстинктите ми са за щастливо театралничене.

Сценичната ми треска ме извинява, което ме унижава още повече.

Смекчаващите вината обстоятества са жестоки.

Думи и импуси, които не можеш да върнеш обратно,

звезди, които никога няма да преброиш,

ролята ми е като шлифер, който закопчавам докато тичам –

жалките резултати от цялата тази неочакваност.

Ако можех да порепетирам една сряда преди това

или да повторя поне един отминал четвъртък!

Но ето че идва петък със сценарий, който не съм виждала.

Честно ли е, питам

(гласът ми хриптящ,

не можах дори да се изкашлям зад кулисите).

Ще сгрешиш, ако мислиш, че това е един бърз тест

направен в скалъпени остоятелства. О, не.

Стоя на сцената и виждам колко силна е тя.

Реквизитите са изненадващо прецизни.

Механизмът, който върти сцената е отколешен.

Най-далечните галактики също са светнали.

О, не, няма и съмнение, че това е премиерата.

И каквото направя

ще остане завинаги като това, което съм направила.

Публикувано на лично и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Живот, докато чакаш

  1. Beni каза:

    Тъкмо тъй.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s