Един младеж, който просто така си прави нещата

японски пейзаж в града - малки нещаСигурно съм последният човек в България, който разбра за Емил Конрад (може би защото нямам тийнейджър в къщи или защото не гледам телевизия). Преди месец-два разбрах, че е написал книга, на която тийнейджърите са реагирали много бурно – имало е опашки в студени януарски дни като за хляб по времето на кризата, само че този път за книга. Погледнах книгата – само от корицата беше ясно, че не е за мен. Погледнах и едно случайно видео – и то не беше за мен и забравих за случая.

Вчера случайно се озовах на конференция за издателския бизнес и дигиталните технологии. Цяла сутрин слушахме за това как да маркетираш продукта си, използвайки дигитални технологии, как да правиш вирусни (viral) клипчета, които уж са за едно (което привлича емоционално и визуално публиката), а всъщност са за друго (твоя продукт), колко пъти да пускаш нещо във Facebook на ден (според едни специалисти 2 е оптимално, според други – поне 4), как непременно трябва да направиш страница за автора в Wikipedia или пък в Google-не-знам-какво-си и колко си назад, ако не го направиш.

Не ме разбирайте грешно – конференцията беше практична, полезна за мен, но в същото време, след толкова много приказки за PR и маркетинг беше започнал да ми остава един неприятен привкус от това, в което оставих бизнес света преди години, а именно едни хора, които преминаваха от това „да експлоатираме хората до дупка – те само гледат да кръшнат от работа – и това, което им плащаме им е много“ към „има тук едни обучения по NLP/не знам какъв друг вид хипнотични умения и като  ги преминеш, започваш да въздействаш така на хората, че те правят каквото ти искаш без да разберат.“ По едно време вчера ми се стори, че второто съвсем е взело превес в нашия свят.

Беше вече къснен следобед когато Емил Конрад и управителят на издателство „Егмонт“ излязоха да представят тяхната история. Аз трябваше да си тръгна преди края на конференцията, разглеждах програмата и всички останали лектори, които ми бяха по-интересни като теми и които щях да изтърва, но нямаше как, трябваше да си взема детето от градина. Чудех се дали да не си тръгна преди да започне тяхното представяне, че от задуха в залата и от седене на стол цял ден ме цепеше страшно главата, но реших да остана. Първоначално слушах разсеяно и незаинтересовано, затова и подробности като цифри и кой (Емил или издателката) предложил нещо, може и да не предам точно, но предавам смисъла.

Емил и издателката му започнаха да разказват какво се е случило в дните преди издаването на книгата. Как преди официалната премиера Емил пуснал във Facebook/YouTube/twitter информация, че който закупи предварително книгата му ще получи личен автограф от него и от момента на обявата в следобеда на един януарски ден до 12 ч. вечерта на същия ден, получили 1300 заявки. През следващите дни продължили да получават по 1000 заявки на ден, докато до деня на  премиерата трябвало да подпише собственоръчно 6000 книги.

Издателите му казали: „Виж, не очаквахме такъв отговор. Дай да кажем на хората, че интересът е прекалено голям и да изпратим книга с автограф само на първите заявили,“ но младежът настоял да подпише всички. Докато разказваха, показаха снимки, които читатели са правили на получените от тях книги с автограф. Написаното в книгите въобще не беше нещо смотолевено и кратко, а истинско посвещение с автограф: „На Ани,… С обич, Емил“ нарисувано сърчице някъде там и т.н.

Върнал се въпросният младеж след подписването на книгите първия ден  у дома и видял над 1000 имейла в пощата си с проблеми, които хората имали по това как да поръчат книгата. До 2 ч. нея нощ отговарял на имейли. И така няколко дена, докато подписал и изпратили всички книги.

На премиерата, въобще не очаквали, че ще се извиват опашки, но отново, въпросния младеж не само е подписвал по (сега тук ми се губи точната бройка, но да кажем) 1000 книги, но и въпреки че бил с температура, използвал всяка възможност когато не е с читатели да отговаря на коментарите и въпросите на хората във Facebook/twitter и да „харесва“ всяка снимка, на която е отбелязан.

Резултатът са мега опашки пред всяка книжарница в различните градове, в които е било представянето на книгата му и 39 000 продадени книги, над 200000 фенове във Facebook, видеата му в YouTube се гледат по 100 – 200 000 пъти.

Нарочно погледнах днес – няма нищо казано за младежа в Wikipedia, няма негов профил в Google-не-знам-какво-си, пуска по 2-4 поста във Facebook на ден, но по майските празници например, с дни не е пускал нищо.

Въпросното момче и неговите издатели не са следвали стъпките препоръчани от маркетинг и PR специалистите, но самият той е правил това, което му идва отвътре. Някъде още в началото на представянето си той каза: „Днес се говореха много неща за това какво и как тряба да се прави, но аз просто така си правя нещата.“

В същото време, не останах с впечатление Емил да се е взел насериозно. Говореше с шеговит тон, от него лъхаше естественост и автентичност. В залата половината от публиката бяха студенти по Kнигоиздаване – по-голямата част жени долу-горе на негова възраст. Тъй като пристигнах късно, се озовах сред студентската част на публиката и много ясно си лечеше реакцията им на всеки лектор – кога са отегчени, кога си водят записки, кога са подразнени от някой лектор. Влиянието на никой от лекторите не можеше да се сравни с влиянето на Емил върху публиката – оживлението, интереса, усещането, че говорят на един език и че се разбират.

Трябва да си призная, че след тази презентация и след снимките, които видях на децата, които чакат на опашки за книгите му си казах, че децата са добре (по заглавието на един филм) и че ако всички ние правехте това, което просто си правим и което ни идва отвътре, светът щеше да бъде едно по-добро място.

Save

Save

Save

Save

Advertisements
Публикувано на истории, хора и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Един младеж, който просто така си прави нещата

  1. тони10 каза:

    Вкара ме в размисъл с тези wikileaks, но явно си имала предвид wikipedia?

  2. Ana S. каза:

    mnogo mi haresva teksta, osobeno tova koeto kaza za neestestvenost na marketing/PR/NLP trendove – ne biah chuvala za emil konrad, no suglasna sum che shteshe da e po-hubav sviat sus poveche hora kato nego (izviniavai za moi bulgarski :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s