Мамо, вие възрастни ли сте?

последни - малки неща-Мамо, вие възрастни ли сте? – пита Мишо от задната седалка на колата на път за детската градина.

Ха, сега!  Възрастни, възрастни… колко да сме възрастни!  И първата ми реакция е – Да.  Възрастни сме.  Като си мисля – те са деца, ние сме възрастни.

През сълзи и ядно ми се отговаря – Не искам да сте възрастни!

Бързо прехвърлям в главата си.  Всъщност, тази дума възрастни, аз въобще не я използвам.  Дори и родителите на мъжа ми ги имам за млади и не бих ги нарекла така, за да не ги обидя.

Отговарям – Виж, Мише, зависи.  За някои може да сме млади, за други по-възрастни.  Ето например, за дядо и баба сме…

– Не искам да сте възрастни!

Започвам да загрявам лека по лека.

Ние наистина малко късно се сетихме да имаме дете и сега сме едни от по-възрастните родители в градината.  Иво казва – Има още едно семейство като нас.  Разбира се, че има, а и все още се чувстваме млади, но иди обяснявай на плачещото си дете, че се чувстваш млад.

лалета - малки неща– Мише, ти искаш да сме млади ли?

– Да!!! – през плач.

– Мише, ние сме такива каквито ти поискаш.

Това не е задоволителен отговор. Трябва да бием другите по младост и това би бил единственият смислен отговор.

Слава богу, детето е още малко и ни харесва такива каквито сме.  Не е забелязал да ни липсва нещо в сравнение с другите родители.  Разговорът ни очевидно е породен от коментар на дете в детската градина, но все пак се замислям.

Въобще не забелязах кога станах на 40.  Него ден Мишо беше болен и пропуснах годишнината.  След това бяха болестите около започването на детската градина – по 7 за него и за мен за 4 месеца и бях стигнала дотам, че не се виждах в огледалото, а камо ли да се замисля как изглеждам или на колко години съм.

Майка често казваше за себе си на 40, „Мислили сме, че сме стари, а сме били млади.“  Припомням си думите й всеки път като се впечатля от измененията на лицето, тялото или настроението ми.  Забелязам, че то има повече общо с това доколко съм щастлива в дадения момент, отколкото с възрастта.

Скоро ще дойде старостта с всичко, което носи и няма да е след толкова много години, но засега се чувстваме все още млади.  И доколкото и когато можем, му се наслаждаваме.

пролет в парка - малки неща

Публикувано на истории, лично и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

10 отговора към Мамо, вие възрастни ли сте?

  1. Eoc каза:

    Aз съм дете на млади родители, майка ми е била на 20, когато ме е родила, баща ми на 23. Често се чудя как те все още деца са отгледали и възпитали мен и брат ми / при това доста добре ;) / Ако аз стана майка и аз хм.. ще бъда от т.нар. възрастни родители. Преди години една моя близка каза, че не иска да има деца, защото няма за кога, защото нямало да прекара кой знае колко време с детето си, тогава й опонирах, че аз съм прекарала с моята майка само 24 години, въпреки че ме е родила млада. Тази дама в последствие роди на 40 :) Мишето е още малък и другите дечица без да искат са го наранили, но си мисля че вече знае кои са важните неща :)
    Прегръдки от мен!

    • littlethingslife каза:

      Така е, Зори. И аз не знам на онези години как са ни гледали. Като си помня акъла на 24… То не че сега всичката сме я втасали, но то май е така – едно печелим, друго губим :). И така май е справедливо. Не може всичко. Прегръдки и от нас :)

  2. Dani каза:

    Толкова сте млади :)
    И детето ще го разбере и забрави, ако е чуло нещо.
    Майка ми много рано е побеляла и сестра ми също.
    Когато племенникът ми беше в детската градина проплака, че имал най-старата майка.
    Сестра ми веднага си боядиса косата и той беше много щастлив :)
    Децата са така, но възпитанието , което получават ги кара да мислят по друг начин, когато израстат!
    Прегръдки, Мира!

    • littlethingslife каза:

      Дани, и от други съм чувала за това, че децата смятат бялата коса за знак за старост и че реагират положително на боядисването :). Косата ми е тук таме с бели коси. Почти не се забелязват. Гени. Не е от това. Просто случката ме наведе на разни мисли за мен самата и реших да споделя. Поздрави на Бургас и морето от нас :)

  3. Ани каза:

    Мире, и аз се чувствам още млада, но как да обясниш на едно съвсем младо създание относителните субективни мерки и теглилки : )))). Той ще ни разбере, но тябва да почакаме малко – и ще се радвам тогава пак да сме млади по дух : )))))

  4. roditelstvo каза:

    Мога ли само да предположа, че по-вероятната причина детето да страда от това, че сте „възрастни“ би била, че е запознато със зависимостта „възраст-смърт“, отколкото, че някое дете му е натяквало по въпроса. На тази възраст децата изобщо не могат да предполагат възрастта и да сравняват…

    • littlethingslife каза:

      Определено сте права, че той не може да сравнява възрастта на родителите (както и другите деца в детската градина;). Връзката възрастен – смърт също още не е ясна при него. От една страна не съм сигурна, че знае какво точно означава „възрастен“. От разговора, който описах по-горе разбрах, че за него това беше обидна дума и той искаше да сме обратното на „възрастен“. Думата „млад“ беше подадена от мен. И той каза „да“ на млад, за да не сме възрастни, а не защото знае какво е „млад“. Друго, което не съм писала в текста по-горе е, че детето ни е на 3 и половина. Говорили сме за смъртта, за това, че хората умират, но той още не разбира идеята за това какво е смърт и че е по-вероятно да се случи повече на възрастните отколкото на младите. Даже има грешна представа изградена от едно дете в детската, че е хубаво да умираш (детето явно гледа доста филми за зомбита или върколаци). Описаният по-горе епизод беше точно това – епизод. Тази тема не е била повдигана от детето нито преди, нито след това.

      • roditelstvo каза:

        Разбира се, Вие сте по-наясно от мен със ситуацията, моята преценка е много субективна. Позволих си да дам такова мнение, тъй като често ние родителите си мислим, че много точно предполагаме причината за тревогите на децата си, но понякога след като успеем да ги изслушаме по-обстойно, се оказва, че нещо съвсем различно е проворикало реакцията им или проблема им. Иначе аз имах подобен разговор с малкия ми син точно в периода между 3-тата и 4-тата му годинка (може би е бил близо до 4) и тогава той много активно се интересуваше от смъртта и какво се случва като умре някой и честичко ме питаше аз колко съм стара, докато един ден не разшири въпроса към „ще умреш ли скоро“. Тогава разбрах, че всъщност го тревожи темата доколкото това може да означава да бъде изоставен и самотен. Понякога неволно някой свързва смъртта с възрастта пред децата, тъй като това е естествено за нас и тогава те запомнят – може да е било във връзка с филмче (например Цар Лъв е доста на тази тема), иначе да, не могат да го осъзнаят (прекалено е абстрактно). Те само осъзнават, че някой може да го няма.

        Не твърдя, че това е случаят при вас, разбира се :) Просто разсъждавам по темата и ми стана интересно, тъй като и ние можем да спаднем по описанието горе към „възрастните“ родители, но пък никога не сме се сблъсквали с подобен проблем при децата ни, дори напротив, прави ми впечатление, че доста родители са около нашата възраст…

        • littlethingslife каза:

          Трябва да си призная, че не мисля, че е проблем. Беше интересен епизод, който пък ме наведе на мисли за мен самата, за което е и публикацията. Иначе, разбирам какво казвате. И аз гледам да съм внимателна с предположенията и заключенията, защото това, съвсем нормално, е нашата интерпретация за нещата. Не знам. Може би ще бъде история с продължение и при нас. Ще видим. Засега е просто интересна история за споделяне. Всичко добро! :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s