Фотографски неволи

малки неща: зимно утроОт лятото имам нов фотоапарат, с който се боря безмилостно.  Дълго време той ме побеждаваше.  Може би все още ме побеждава, но на мен взе да не ми пука толкова.

Вчера сутринта беше първата сутрин от известно време, в която се събудих преди всички у дома и като видях хубавия сняг навън си казах, „Сега е време да поекспериментирам с фотоапарата.“  И си щракам наляво надясно в тъмното на балкона докато в един момент чувам, че някой на улицата се изплю.

Без да искам поглеждам надолу и какво да видя – човек, изглеждащ долу-горе като съседа ни, седи до колата си с някаква лопата за риене на снега и гледа към нашия балкон.  А аз току-що съм снимала някъде в негова посока.

Та, стана малко конфузна ситуация.  Какво правя в ранни зори (имам предвид – 6 в събота, тъмно, няма жива душа наоколо) с фотоапарат насочен почти към колата на съседа?  Разбира се, той какво ходи и плюе по улиците?

Както и да е.  Не е кой знае какво.  Може би ще мога да обясня някой път. От друга страна, то е нещо дето, ако вземеш много да се обясняваш, най-много да стане по-лошо, така че си казах, „съвестта ми е чиста“ и се прибрах у дома.

Излязох едва по-късно когато се беше поразведелило.

малки неща: бяло утро

Публикувано на истории. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s