Фотографско

Каручката на дядо, 2008, Горица; автор: Валерий Пощаров

Сигурно сте забелязали, че снимам най-вече неодушевени предмети или нека кажем, че освен мои близки и познати, не снимам хора.  И причината за това е, че се притеснявам да ги снимам.  Имам чувството, че навлизам в личното им пространство.

Като се замисля за това, все се сещам за една ранна утрин в Ражгир, Индия, на връщане от гарата с магарешка каручка (единствените таксита там) как видях зад нас един брадясъл мъж на средна възраст да кара вехтото си колело с една ръка, а с другата да чисти зъбите си с пръчка от специално дърво толкова дълга, че се олюляваше доста пред колелото.  За да се предпази от януарския студ, беше облякъл стара бежова ватирана блуза, на която с розови букви в курсив пишеше „Proud to be a mother.“*

Както казват, „по-добре една снимка, отколкото хиляди думи,“ но аз вместо да му се усмихна и с жест да попитам дали мога да го снимам, така си останах зяпайки нерешително и дори и не посмях да посегна към фотоапарата в чантата.

Миналата седмица Дани от Музика за свободното време ме светна за един български артист – Валерий Пощаров – фотограф, художник, керамик и галерист.  Черно-бялата фотография и портретите, от които ме гледаха задълбочените погледи на хора, които могат да принадлежат на всяка епоха, за пореден път ме изправиха пред въпроса как да подходя към някой като ми стане интересен за снимка.

И както често се случва, отговорът не закъсня и дойде днес чрез тези видеа на фотографа направил онази известна на почти всеки снимка на афганистанско момиче в National Geographic, Стийв МакКъри.

Реших да пиша за това, тъй като виждам, че и вие сте на фотографска тема тези дни – Lulu от something…, от която разбрах за една много поетична фотографка от Австралия, Мария от La Martinia, която ме насочи за кой ли път към THE SARTORIALIST, а започнах да чета и публикациите на Ирина от Sunshine kitchen за това как тя прави снимките си.

Междуврененно, докато съм на темата, качих последните снимки от моя проект 365 за изминалата година.  С малко попроменените правила да включвам само снимки, които ми харесват и да снимам само когато ми се снима и имам възможност за това, снимките се оказаха 154.  Междувременно започнах нов 365 проект за първата година от живота на нашето дете, който ще бъде за лично ползване, но тъй като не смятам да спирам със снимките на цветя и тревички, някои от тях очаквам да прескачат я тук, я във facebook.

Жена с дете в пустинята Тар, Индия, 2008

А на вас пожелавам да сте здрави в тези януарски дни!  Леко придвижване днес и до скоро!

* „Гордея се, че съм майка“

Публикувано на лично и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

7 отговора към Фотографско

  1. fedora каза:

    Направо си им влизаш в личното пространство, но какво пък – някои нямат нищо против, други са готови на бой! Аз също имам притеснения, когато снимам непознати, затова и снимам отдалеко, а моето фото не е пригодено чак за такива „издевателства“, но на мен ми харесва да снимам хора, които не познавам и не позират пред обектива.
    Бебчето сигурно вече много е пораснало. Гушни го от мен :)

    • littlethingslife каза:

      Абе аз и друг път съм чувала, че хората нямали нищо против да ги снимаш стига да им обясниш за какво го правиш, но дето се казва нито съм як фотограф, нито ще ги публикувам някъде, ами „Аз обичам да снимам със сапунерката. Мога ли да ви снимам?“ Малко странно звучи, макар че като се замисля, просто трябва да си изясня наистина какво и защо го правя и от там нататък мисля да се пробвам пък ще видим :). Сега наистина имам и добавеният бонус да съм с дете, та да снимаш нещо се превръща в още по-голямо приключение, но при добро стечение на обстоятелствата, току виж нещата се получили.

      Да, бебчо расте – 8 кг е макар в 4 месец. Надявам се да върви добре и занапред, че с тези зими и студове… Благодаря ти, Ина, и до скоро :)

  2. Dani каза:

    Мира, радвам се че са ти допаднали снимките!
    И на мен ми харесаха!
    И макар че с фотографията изобщо не съм на „ти“, харесвам снимки на хора!
    Радвам се винаги на твоите снимки!
    Сега трябва да снимаш малкия сладур :)
    Прегръдки и за двама ви!

  3. Eoc каза:

    Мира, и аз се притеснявам да снимам хора… непознати, а не обичам да ми позират и поради тази причина са ми голяма рядкост. Жалко за изпуснатия миг с гордеещия се мъж :) С бебчо сигурна съм имаш страхотни попадения, имам двама племеници единия на 3, другия на 3.5 години… направила съм им някои доста добри кадри :)
    И вие да сте здравички :)

    • littlethingslife каза:

      Ох, Зори, такава гледка беше онази „гордееща се майка“ :). Той, човека, явно не знаеше какво пише на блузата му и от там всичките онези контрасти и интересен изглед… Племенниците са голяма работа. Аз на моя имам толкова много снимки (на лента), че се отказах да ги слагам в албуми и стоят в надписани пликове. Може би, все пак ще избера някои и ще ги сложа в албум. А на 3 са големи сладури :))). Благодаря ти, Зори. Да сте здрави и вие!

  4. boryanailieva каза:

    Мира, като чета и се замислям колко много хора привлича фотографията. Всеки снима или фотографира ;) и се появиха много места и в интернет, където да научиш как да го правиш по-добре. Ето още едно място, освен показаните от теб – http://www.btv.bg/az-reporterut/fotografat-i/story/1858817479-Zimnoto_more__istinsko_izpitanie_za_fotografite.html.
    Успех от мен :))) И вдъхновение !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s