Ябълков сладкиш

Тази сутрин съвсем неочаквано, след като бебето заспа от раз, се оказах без нищо за правене. Е, не съвсем „нищо“ – една миялна машина чака да бъде пусната, едни сладки направени, това да се избърше, онова да се изпере, но някак си нямаше нещо, което да трябва да направя ВЕДНАГА както се случва напоследък и си казах, че това е моментът да се появя отново тук.

Чудех се какво да ви представя след толкова отсъствие, след отминал втори рожден ден на блога някъде през ноември, а и след появяването на бебчо при нас и реших, че няма по-подходяща рецепта от тази на любимия ми ябълков сладкиш, който моята майка приготвяше преди години.

Тази рецепта се каня да споделя с вас почти от началото на блога. Две години подред планирах да пиша за нея на 1-ви януари, когато беше рожденият ден на майка, но така се случваше, че все намирах за неподходящо – не знаех как веднага след празниците да спомена, че освен много лесен и вкусен, ми е така  скъп и поради факта, че майка вече не е сред нас през последните повече от 8 години. А и си казвах, на кого ли ще му се чете за нещо сладко, след като декември месец е бил заливан от рецепти за сладории, които в края на месеца е изконсумирал.

И така, този сладкиш е познат, оказа се, на половин България, но реших, че ако сте от другата половина на страната може да ви хареса. За неговото приготвяне не ви трябва миксер – всичко се бърка на ръка.  Следва рецептата, а по-долу е историята свързана с нея.

Ябълковия сладкиш на майка

преди 1 година: Коледни сладки с подправки и Щолен

преди 2 години: Портокалови резанки, Гъби бургиньон и Сладкиш с тиква и шоколад

6 порции

1 пакет маслени бисквити

5-6 средно големи ябълки, без семките, на кубчета

100 – 125 г масло

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. бяла захар (може и 2/3 светло кафява и 1/3 бяла)

1/2 ч.л. канела

1 бакпулвер

3 яйца

2 с.л. заквасена сметана (може и с по-гъсто кисело мляко)

1 шепа орехи, наситнени (по желание)

Пресейте брашното с бакпулвера.  Добавете захарта, канелата и орехите и оставете настрана.

Обелете и нарежете ябъките.  Като сте по средата на рязането им, включете фурната на 180 градуса, сложете маслото в по-дълбока тавичка с размери 20/30 см и оставете тавичката във фурната до разтапянето на маслото ~ 5 мин, след което я извадете и наредете върху разтопеното масло бисквитите на един ред, като грубо запълните дупките на бисквтите с още бисквити (ако са от онзи вид с дупка по средата).

Наредете нарязаните ябълки върху бисквитите в тавичката и ги изравнете колкото е възможно. 

Добавете яйцата и сметаната към брашнената смес и разбъркайте докато се смесят. Излейте тестото по равно върху ябълките. Голяма част от него ще потъне между тях, но това да не ви притеснява. Гледайте да има по малко тесто между повечето от ябълките.

Печете около 30-40 минути до златисто кафяв цвят на тестото, а при тест с клечка, клечката да излезе суха. По желание след като изстине, можете да поръсите сладкиша с малко пудра захар.

А ето и историята:

Преди години, преди промените, майка се върна един ден от работа и още от вратата каза: „Никой да не влиза в кухнята. Ще ви приготвя изненада.“

Това беше доста необичайно за нея. Майка беше единственият човек, който готвеше в къщи, а освен това работеше като управител на закусвалня и нямаше романтично отношение към храната. Най-близко до романтиката беше една шега, която обичаше да разказва за няколко плата с различни специалитети, измежду тях украсена като за сватба кокошка, които забравили на капака на колата на път за някаква кулинарна изложба. Както се досещате, когато колата тръгнала, „литнала“ кокошката, разхвърчали се оформените като цветчета заленчуци и шприцованото за украса картофено пюре… Обичах тази история и дори сега се усмихвам като си представя „литналите“ табли. На тях едва ли им е било смешно тогава, но им беше останала история за разказване цял живот.

Та, майка не ни беше спретвала кулинарни изненади нито преди, нито след това. Затова и ние любопитно се въртяхме в дневната, хвърляйки едно око към кухненската част. Чуваше се тракане на тави, рязане на нещо върху дъска и доволното й промърморване.

Ние тъкмо се бяхме уморили да чакаме когато тя каза: „Заповядайте да опитате“ и усмихвайки се самодоволно добави: „Ха сега, познайте какво има в него!“

Ние със сестра ми веднага казахме, че усещаме ябълки, татко сигурно е споменал за орехите, но не можехме да кажем от какво е направена тази хрупкава основа и как така хармонично са съчетани вкусовете и ароматите.

Този сладкиш ни стана любим и е любимият сладкиш и на моето настоящо семейство. Години наред неизменно присъства на Коледната трапеза, а и на всеки празник, когато трябва да се спретне нещо вкусно набързо.

Едва миналата година разбрах, че е известен на жените в Пловдивско, а откакто самата аз готвя осъзнах, че е лесна и бърза форма на ябълков пай.

Добър апетит и дано ви хареса, така както се харесва и на нас!

Save