Рoгaлах или кифлички по Тургенев

Ето че пак е неделно утро – тихо, слънчево и спокойно пролетно утро.  Вратата на балкона е отворена, гугутките гукат, а небето е достойно за четката на ренесансов художник – толкова е драматично след два дена ветрове.

Виждам как всички изпробват различни козунаци, а тъй като аз (поне за сега) съм решила да повторя миналогодишния, съм се замислила за кифлички.  Всичко започна с кифличките на Зори, които се надявам скоро да изпробвам, но тъй като в хладилника имах крема сирене, реших да направя един друг вид кифлички, които правих за Коледа, но се оказа, че могат да се хапват и по всяко време на годината – рогалах.

От доста време гледам рецепти за рогалах, докато тази Коледа изпробвах една, която се получи супер, само дето бяха една идея по-сладки и си казах, че трябва да ги направя втори път с по-малко захар и тогава да ви ги представя.  Е това се случи тази седмица.  Май улучих сладостта, която да ни хареса и ето го момента да ви представя тези вкусни еврейски кифлички, за чийто произход можете да прочетете повече тук.

Следва рецептата, а след нея кратка история за едни злополучни кифлички, до които така и не стигнах преди години, откогато и още повече ги ценя.

Рогалах

по рецепта на Lottie + Doof

48 бр.

225 гр. крема сирене (ползвах Philadelphia), на стайна температура

227 гр. масло, на стайна температура

1/5 ч.ч.* бяла захар + (2+1) с.л. захар за поръсване

1/4 ч.л. сол

1 ч.л. ванилов екстракт

2 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. светло кафява захар

1 ч.л. канела (разделена на половинка)

3/4 ч.ч. стафиди, почистени и измити

1/2 ч.ч. орехи, леко препечени и наситнени (по желание)

1/2 ч.ч. сладко от кайсии, пюрирано

1 яйце леко разбито с 1 с.л. прясно мляко

* 1 ч.ч = 240 мл

Разбийте крема сиренето и маслото в миксер докато сместа стане еднородна и пухкава.  Прибавете бялата захар (1/5 ч.ч.), ванилията и солта.  Разбийте.  Добавете брашното и разбъркайте на бавна скорост докато се смесят съставките.  Тук е възможно сместа ви да има нужда от още малко (1/2 – 1 с.л.) брашно докато се оформи меко, но нелепнещо тесто (само оформете тестото, не го месете много).  Разделете тестото на 4 топки.  Офоремете ги във формата на дискове и ги увийте в пластмасово фолио.  Оставете 1 час да се стегнат в хладилника.

Междувременно, в средна купа смесете стафидите, орехите, 2 с.л. от бялата захар, светло кафявата захар и 1/2 ч.л. от канелата.  Разбъркайте.

Набрашнете добре работен плот (но не прекалено) и разточете от всеки диск кръг с диаметър 23-26 см.  Разнесете върху всеки диск по 2 с.л. кайсиево сладко, след което поръсете с 1/4 от сместа със стафидите равномерно, леко притиснете плънката, с нож разделете кръга на 12 триъгълника и завийте всеки триъгълник от основата към върха, оформяйки кифличка.

Наредете кифличките върху хартия за печене така, че да има около 2 см разстояние между тях.  Охладете ги за 30 мин (това през зимата става лесно като ги изнасям на терасата; сега на терасата вече е доста топло и не ги охлаждах).

На този етап можете да замразите половината или колкото желаете от кифличките за бъдещо печене като ги наредите в кутии, разделени от хартия за печене.

Тези, които ще печете сега, намажете точно преди да сложите във фурната с разбитото с прясно мляко яйце и ги поръсете с оставащата 1 с.л. бяла захар, размесена с останалата 1/2 ч.л. от канелата (ако няма да печете всички рогалах, намажете само с жълтък и намалете поръската пропорционално).

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна докато станат хубаво златисти, около 15-20 мин.  Когато са по-леко изпечени стоят повече като кифлички, като ги поизпечете повече изпръхват.

А ето и историята.

Споменавала съм ви и друг път, че преди години се преместихме да живеем в София.  Напуснахме зеленият ни квартал и слънчевия южен апартамент, намиращ се на 15 мин пеша от центъра на малкия ни град и се озовахме в панелка на края на София, от едната страна на която се виждаше ТЕЦ, а от другата – гора от други панелки.  Имаше къде да легнем, но цялото ни останало имущество беше събрано в средата на хола и човек нямаше къде да седне дори.

Опитвайки се явно да избягам от така създалата се ситуация, помня как хванах една книга („Бащи и деца“ на Тургенев), излязох на терасата, за да съм по-близо до природата (която в онова междублоково пространство се изразяваше в това да те грее слънцето) и потънах в бекрайната руска шир с брезички, птички и разни емоционални преживявания на героите.

Както си четях романа, в един момент помня че стигнах до място в книгата, където се описваха едни кифлички.

Боже, този Тургенев милост няма!  Така ги беше описал тези кифлички…  Ама как били загорели от печенето и как конфитюра тук-там се стичал към основата, на кифличките, където заедно със захарта се бил карамелизирал и кифличките ухаели ли ухаели…

Рипнах, така да се каже, от стола и си казах, „Ето какво ще ме накара да се почувствам по-добре!  Кифлички.“

Да, ама не, както беше казал няколко години по-рано Петко Бочаров.  Какви ти тук кифлички!  Ние едва знаехме от къде да си купим хляб в този град.  Татко, макар да беше живял една година преди нас в София, и представа си нямаше откъде могат да се купят кифлички, а и предполагам, че само до моите кифлички им е било тогава.  Сигурно са се чудили кое къде по-скоро да сложат та да се почувстваме в нещо като дом.

Така кифлички като онези от книгата не хапнах не само тогава, ами и много години по-късно, защото дойдоха промените, всичко стана дефицитно и това с кифличките си остана като някаква мечта.

От ромата на Тургенев не помня нищо друго, освен че ми хареса и кифличките.  Тези рогалах ми напомниха за описаните от него кифлички и притежават всички атрибути да се наредят до онези, от мечтите ми.

Хубаво е човек да има повече от един начин да си стопли душата – било то с песента на птиците, греенето на слънцето или с кифличка.

Хубава седмица!

PS.  Не ви се струва само – снимката е от коледните рогалах.  Днес тъкмо се засилих да снимам едни, които бях замразила от правенето по-рано тази седмица, когато осъзнах, че вчера си дадох фотоапарата на едно близко семейство да си свалят едни снимки от него.  И дума не можеше да става за снимка от моя мобилен телефон, за това реших да използвам стара снимка, за да не забавям публикацията.

Публикувано на Коледа, Цветница и Великден, десерти, истории, тестени и хляб, храна и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

15 отговора към Рoгaлах или кифлички по Тургенев

  1. Dani каза:

    Мира, отново прекрасен разказ и снимки :)
    Явно трябва да прочетеш още веднъж Тургенев / е, не е само кифлички:)/
    А рецептата е много хубаво,
    а снимките с това стичащо се сладко
    са толкова изкусителни :)
    Поздрави и усмихната, нова седмица!

    • littlethingslife каза:

      Дани, знаеш ли от колко години се каня да я препрочета тази книга, но все не стигам до нея. Помня, че дори се изненадах като ми хареса, тъй като май беше от задължителните четива. Някои от задължителните четива едно време, а и днес, съвсем не са лоши :). Усмихната нова седмица и на теб! :)

  2. Eoc каза:

    Как се е карамелизирал пълнежа само :) Преглътнах :)
    Чудесен разказ, Мира :)

  3. DSdiva каза:

    Оууу, и аз по карамелизираната плънка залепнах :P
    Чудесни снимки!
    Сърдечни поздрави, Мира :)

  4. Мира каза:

    Мира, ако знаеш откога се каня да пробвам рогалах! Твоите така вкусно изглеждат, просто ме примамват да ги опитам веднага! :)
    Много красиво поднесена рецепта :), припомни ми колко харесвах Тургенев навремето :).
    Поздрави и хубава нова седмица!

  5. boulangerie каза:

    Руската литература винаги човърка болното място, но някак си просто не можеш да я спреш :)). Чудна история, а кифличките ще ги пробвам още тази седмица.

  6. Lety каза:

    Как само изглеждат тези кифлички!
    Мира, сега ми даде нов вариант за изпробване :)
    Винаги разказваш много увлекателно, сега ще отида на работа с усмивка!
    Много усмивки и за теб през новата седмица!

  7. antinoia каза:

    Мира, прекрасни кифлички и прекрасен разказ, много по тургеневски :) !

  8. Diana каза:

    Обичам да чета написаното от теб, Мира!
    Прекрасни кифлички и изкушаващи снимки –
    Благодаря,
    поздрав и хубава нова седмица, Диана

  9. boryanailieva каза:

    Мира, много ми харесаха тези кифлички и си ги записвам да пробвам :) И забавна история естествено ;) Прекрасен ден ти желая :)
    Боряна

  10. littlethingslife каза:

    Иве, така е. Вкусни се получават.

    Мира, Надя, Антония, тя и Дани спомена, явно трябва да се препрочете този човек. Руските автори ме бяха изненадали много приятно тогава, помня. Въобще, неслучайно се смятат за световна класика. На много от нас им се приспива като чуят руска класика, но като си спомня какви емоции бяха във Война и мир, направо да се чудиш на заглавието на романа (е, не съвсем, но нищо в заглавието не те предупреждава за емоциите, които ще се развихрят вътре, но затова пък има приятни изненади :). Поздрави и се радвам, че ви е приятно тук :)

    Лети, надявам се да е бил приятен ден :).

    Дианка, поздрави и хубава седмица и на теб!

    Борянка, благодаря ти за коментара. Ще ти пиша едно съобщение за това, че линка от коментарите ти нещо върви към стария уебсайт. Може би трябва ръчно да го настроиш към новия, че wordpress сигурно автоматично използва стария ти уебсайт. Поздрави и хубава седмица и на теб! :)

  11. Luluto каза:

    Сега ще ме накараш да прочета този роман! Аз живея за такива мигове и четейки твоя разказ се почувствах точно като теб, четяща на балкона и мечтаеща за кифлички. И сега след като ми вкара мухата в главата няма да намеря покой, докато не направя тези роглах!

  12. fedora каза:

    Чудесни са тези сладчици, Мира :)
    А романът е чудесен, по мой вкус. Плаках накрая, то аз на какво ли не плача :), но те разбирам за описанието – майката на Базаров бе описана като невероятна домакиня :))
    Хубав празник ти желая :)

  13. littlethingslife каза:

    Lulu, радвам се, че историята ти е харесала :).

    Инче, може би нейни са били кифличките. Мислех си, как ли би заснела тези кифлички с този разказ – с онзи твой сервиз с цветя, самовара и лакираната руска лъжица… Тъй като нямах тези атрибути (а и фотоапарат, с който да ги заснема :) остана само историята. Радвам се, че ти е харесала. Хубав празник!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s