Най-хубавият подарък за жената – да няма нужда от 8-ми март

Преди години бях на изложение в Хановер, Германия, където сред всичките направени от мен и колегата ми контакти, бяха и тези с представители на ливанска фирма.  Като се върнахме в България, изпратихме до всички, с които се бяхме запознали и имаше възможност за бизнес взаимоотношения по едно писмо от рода на колко ни е било приятно да се запознаем и т.н.

Какво беше учудването ми като след седмица-две получих отговор от Ливанския ни партньор, което започваше с

„Любима Мира Иванова,

Вие сте такава фина и грациозна жена….“

и тук следваше един параграф описание на някакво идеализирано създание от женски род, което повече щеше да отива на писмо до любимата, но не и на бизнес писмо.

Отворих уста, опулих очи, първо се зачервих от неудобство, почти веднага от яд, а накрая като ме напуши на смях…

Като се поуспокоих ми мина през ума, че той човекът нито се подиграва, нито иска да ме обиди, а просто никога дотогава не (или рядко) му се е налагало да работи с жена.  За него жената е майка, съпруга, любима, дъщеря, но не и някой, с който да върши работа и да се отнася като с равен.  И с какво, с какво, да разчупи леда освен с едни мили думи, които би изрекъл към една млада жена.

За това културно недоразумение се сетих днес на 8-ми март като прочетох няколко пожелания към жените, които също като онзи господин от Ливан, ни описват като идеализирани неземни същества.  И разбира се, чие его не би било поласкано, ако му кажат, че  едва ли не отговаря за кранчето, откъдето извират щастието и красотата на земята, но се замислих, че за мен всъщност най-хубавият подарък би бил да няма нужда от 8-ми март, а жените да бъдат приемани и признавани за човешки същества със същите желания, стремежи, падения и извисявания като другата разновидност на човешко същество, което ходи по земята – мъжа.

Снощи попаднах на суфи концерт по Mezzo, изпълняван от група мъже.  Онзи ден бях на театър със суфи стихове – моноспектакъл на мъж, разказващ за неговия живот, баща му и неговия учител.  Към края на спектакъла пуснаха суфи музика и стана въпрос за въртенето на дервишите.

Откакто преди години случайно попаднах на поезията на Руми, много харесвам суфите, но се запитах, как така се възхищавам на тези хора, че са проумяли отвъдното, след като не са проумяли, че жената е човешко същество, същото като мъжа и че не е голяма революция да пее песните им редом с мъжете или да се завърти като тях.  Какво значение има какво е тялото под бялата роба и калпака, нали всички един ден ще се озовем под тях*.  И мъже и жени.

* суфите от ордена Мевлеви изпълняват ритуала сема носейки бяла роба (символ на смъртта), черно наметало (символ на гроба) и кафяв калпак (символ на надгробен камък)

Публикувано на истории, музика, празници и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

20 отговора към Най-хубавият подарък за жената – да няма нужда от 8-ми март

  1. Lu каза:

    Чудесно написано, напълно се припокрива и с моето виждане по въпроса. :)

  2. kathryn каза:

    Точно в десятката! Свалям ти шапка!

  3. Тони каза:

    Чудесно написано!

    Честит празник, Мира!
    Пожелавам ти да си винаги обичана, много щастлива и усмихната!
    И дано мъжете по-скоро да разберат, че не трябва да подценяват жените!
    Поздрави и много усмивки :)

  4. DSdiva каза:

    Бъди много щастлива жена, Мира!
    Хареса ми поста, от заглавието още :)
    Агар си взимам от китайски магазин, който уж се води на Пиротска /гр. София, ул. Пиротска № 18/, но дефакто е на перпендикулярна на нея, магазинът е червени фенери отпред, има още няколко по-малки по същата улицата,която излиза на Женския пазар в другата посока :)
    Намерих и сайт:
    http://www.kitaiskistoki-lius.com/

    • littlethingslife каза:

      Благодаря ти, Иве. Не бях се сещала, че може да се намери по китайските магазини. Поздрави и обичана да си всеки ден от годината!

  5. gotvenetolesno каза:

    Много си права, Мира :) Честит празник все пак :) Аз го възприемам от малка повече като празник на майките и най-вече на моята, отколкото като празник на жената :) И Никола тази сутрин ме събуди с нещо от рода на, че сега вече и аз имам празник на 8ми март, защото съм направила най-хубавото – дарила съм живот. Стана ми приятно :) Сестра ми пък (а тя е на шест), държи и на нея да се честити и за нея да има цвете :) По принцип обаче си мисля, че не ни трябват празници, за да се обичаме (Св. Валентин), да се съберем цялото семейство (Коледа), да ти благодарят, че си дарила живот (днес) или просто, за да ти благодарят, че те има. За щастие съм си намерила и мъж, който да си мисли, че съм специална не само на осми март и се сеща за мен с разни дребни, но безкрайно симпатични неща и през останалото време от годината :)))) Мисля си, че е истински късмет това, защото повечето мъже (българи де), не са такива. Или поне не са такива едно-две определени поколения, а сега нещата започват да се променят. Както и да е…
    Поздрави, Мира :)))) Слънчеви дни и скорошна пролет :)
    Боряна

  6. Lety каза:

    Мира,
    Чудесно написано!
    Напълно споделям казаното :) , точно затова и днес публикацията в блога не беше конкретно за празника, а за настроението – цветно, пролетно и усмихнато.
    И точно за това, пожелавам на всички, които през деня ми честитят, всеки един ден от живота им да е изпълнен с обич. За обич – давана и получавана не се нуждаем от конкретен ден, нали ?

    • littlethingslife каза:

      Така е, Лети. Обичта е може би най-важната. Аз обичам както да пиша такива неща като по-горе, така и да честитя празника. Не ми се виждат противоречиви :). Както казвате и двете с Боряна по-горе, не ни трябва празник за това, но е хубаво, че ги има, за да ни напомнят, че току ни отвее ежедневието и позабравим важните неща. Поздрави и хубава седмица!

  7. Dani каза:

    Мира, както винаги много хубаво и точно написано!
    Пожелавам ти да бъдеш винаги оценявана, уважавана и обичана!
    А иначе и ние трябва да не се оставяме и да отстояваме всичко това, което сме :)
    Хубава вечер!

  8. Eoc каза:

    Mира, много точно казано. Имаме още много път да извървим!

  9. Различни култури, различни нрави..

    • littlethingslife каза:

      О, да, така е. Нищо лошо. Само дето ме хвана неподготвена онова писмо, но то май е така с културните различия – все има нещо да научим за хората.

  10. Обичана и винаги желана жена бъди, Мира!

  11. Pingback: В очакване на пролет « ТВОРЕНИЯ

  12. littlethingslife каза:

    Добро утро на всички! Благодаря ви за пожеланията и коментарите. Реших, че е най-добре да ви отговоря наведнъж, че то всичко е едно май.
    Имам много хубави спомени като малка от 8-ми март и съм съвсем ОК този празник да се празнува и като празник на майката. Но не знам дали от възрастта или от това, че от няколко години празнуваме 14-ти февруари (макар той пък напълно да не ми допада, защото е повече празник на тийнейджърската любов, а не на зрялата такава :), на 8-ми март ме навестяват мисли за мястото на жената в нашето общество и за възприемането й като равен партньор в него.
    И може би за да онагледя какво имам предвид – става въпрос за това дали бизнес партньорите ви гледат така сериозно на вас като професионалист, както и на вашия колега, става въпрос за това дали съпругът ви участва наравно с вас в готвенето, чистенето на дома и грижата за децата, защото и двамата ходите на работа, нали? Ей такива едни прости въпроси. Ако отговорът е ДА, то тогава, честито! Ударили сте джакпота :).
    Сериозно казано, нещата наистина се променят към по-добро, но стъпка по стъпка и не бива да бъркаме хубавата реторика с реалните факти, защото САЩ, например, са много хубав пример за красива реторика, но и там видях как една жена с голямо влияние в издателския бизнес (с една дума носи много добри средства у дома) се договаря със зор със съпруга си кой ще измие съдовете след вечеря. Ей такива малки стъпки.
    В това видео http://www.youtube.com/watch?v=gkp4t5NYzVM май е казано много хубаво – жените по света вършат 2/3 от работата, а получават 10% от възнаграждението. Осъзнавам, че в България нещата са много напреднали и съм се убедила от личен опит, че сме по-напред от страни като САЩ и Германия, например, що се отнася до еманципацията на жената, но има все още въпроси, които да си задаваме (както се казва и във видеото) и докато съществуват тези въпроси си струва да говорим за всичко това.
    Само да кажа, че не мразя мъжете :) и много си ценя съпруга :), но вие ме разбирате, предполагам за какво говоря…
    Поздравявам всички вас, дами, с празника и си пожелавам да срещаме все повече мъже, които ни карат да се чувстваме равни човешки същества. Чудесно е, че това се случва при някои от вас/нас. Просто има още много други, заради, които си струва да говорим.

  13. eola каза:

    Поздрави за точното око и перо! И аз имам един приятел от Ливан, той с всички жени се отнася мило и внимателно, ще рече човек, че ги сваля. Питам се дали нашият балкански мъж не би могъл… Но не би. ;)

  14. Пепеляшка каза:

    Мира, аз със закъснение чета тук…
    Ама защо не сФиркаш за такива неща, свързани със суфизма- незнам дали си чела, но имам в блога пост на тази тема, с видео и все още имам огромен интерес към тях. Така че, друг път не ме забравяй!
    Но…има Семазени – жени, не е приоритет само за мъжете. Дори се запознахме с такава жена. Но са рядкост!
    Усмихнато и пролетно настроение ти желая!

  15. littlethingslife каза:

    eola, мило и внимателно звучи добре. Поздрави! :)

    Мария, трябваше да се досетя, че при всичките ви пътувания в Турция си много наясно и със суфите :). Бях виждала жени да се въртят, но ми изглеждаха на западни жени, но явно, това не е било само шоу. Явно има напредък и там и не трябва да ги обвинявам в закостенялост (или поне не всички :). Непременно ще намина да видя твоя постинг. Поздрави и хубави пролетн дни и на теб!

  16. Augusta каза:

    Здравей, Мира. Преди време трябваше да редактирам нещо за суфитите и попитах един познат преводач – голям ерудит. Копирам ти отговора му как би следвало да се изпише думата. Знам, че като любознателен и интелигентен човек няма да се обидиш, а вероятно ще ти е интересно и полезно (а и аз самата не знаех как да го пиша).

    Според „Ислямът: Кратък справочник“ на Симеон Евстатиев – суфит / суфити, оттам и „суфитски“ (макар че и той се колебае и на едно-две места се среща и „суфийски“). Срещал съм го и като „суфия“ (в по-старите текстове – по аналогия с „кадия“ и т.н.). По-добре суфитски. И обясни под линия, че идва от суф („вълна“), т.е. „грубите им власеници“.

    Поздрави и благодаря за чудесните новите статии в блога ти!

    • littlethingslife каза:

      Augustа, това, което казваш е много интересно. В книгите с поезия на Руми преведена на български език, които имам у дома, всички говорят за суфи.

      След написаното от теб обаче се поразтърсих в интернет и открих, че макар думата „суфит“ да не се открива в нито една публикация на български език в google, „суфити“ и „суфитски“ определно се използва в българските медии, а „суфия“ открих в един он-лайн речник на религиите.

      Благодаря ти за поправката, тъй като от книгите, до които имах достъп (макар и на български език) нямаше как да разбера, че правилния изказ е суфия, мн.ч. суфити и съответно суфитски. Това ще ми помогне, тъй като понякога ми се налага да превеждам текстове, в които се говори за суфизма и не е добре да внасям чуждици, като си имаме установени думи на български език за суфизма. Поздрави и хубави празници!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s