Първият ми куилт

Първият ми куилт беше заплануван като подарък за раждането на племенницата ни, Петра, което се случи в края на август, миналата година.

Човек може долу-горе да предположи кога ще се роди едно бебе, така че приготовленията започнаха някъде около юни месец с идеята, че до края на август ще имам готов куилт. Но не се получи точно така :).

Отпреди време си бях харесала модела на Марта Стюарт за използването на стари детски дрешки за направата на един много личен куилт на спомените. В този случай, като подарък за новородено се спрях на новозакупени памучни платове.

Първо обиколих няколко пъти няколко магазина и склада, за да разбера какво има на пазара и за да изясня за себе си цветовата гама на куилта. Тъй като исках да бъде малко ретро или да напомня за нещо направено доста отдавна, се спрях на по-светли цветове и всичко се въртеше около светло розово и резеда.

Доколкото бях разбрала от курса по пачуърк, платовете трябваше да бъдат с еднаква дебелина, от една и съща материя (долу-горе) и да не се разтягат. Разбира се, всичко това не беше така лесно постижимо за човек новак в шиенето като мен – продавачите в магазина ми казваха, че платът е памучен, а като отидех в къщи и го изперях и изгладех си личеше в кой има почти толкова изкуствени нишки, колкото и памук. Поради различното наличие на еластан или изкуствени влакна, различните платове се разтягаха различно.

На един от платовете, признавам си, просто не можах да устоя. Приличаше на много фин ръчно тъкан памук с едни малки бледи цветчета по него – XIX в. отвсякъде – нищо че беше поне два пъти по-тънък от останалите и почти прозрачен.

С една дума, не успях съвсем да изпълня условията за подбор на платове, понякога заради съветите на продавачите, но друг път просто защото си харесвах някой плат, а при не така голям избор на платове, бях много изкушена да закупя някой плат само защото ми харесва, независимо, че не отговаряше 100% на спецификацията.

Както и да е, изпрах платовете, изгладих ги, нарязах ги на квадратчета от 10 см и ги наредих на спалнята ни, както се казва и в книгите, за да видя дали десените, които са ми били в главата се съчетават добре.

В този момент извиках И. да ми каже какво мисли.

Погледна ги и каза, че не му харесват. И аз усещах, че някои цветове не се съчетаваха добре, но не можех да кажа кои, затова и го извиках за съвет, но той каза, че проблемът не е в цветовете, а в цялата концепция за куилт. Едва ли не някакви парцали съшити заедно и как според него етърва ми щяла да се срамува да покаже одеялцето на хората, за да не си мислят, че завива детето си с вехтории.

Е поне идеята ми за ретро ясно се виждаше, явно, но такава реакция не очаквах! За мен пачуърка и куилтинга са изкуство с невероятни възможности и майсторство и през ум не ми беше минавало, че за някои хора това може да са просто кръпки, които се асоциират с бедност.

Ха, сега! Ами, ако за повечето хора в България пачуърка изглежда така? Исках да зарадвам, а не да обидя, младото семейство, на което щях да го подарявам. Написах имейли до всичките ми приятелки със снимка на дизайна до този момент и зачаках отговора.

Малко след като изпратих имейлите се поуспокоих и си казах, че на мен идеята за куилт ми харесва, харесва ми да подаря на малката нещо направено лично от мен, че в края на краищата, човек трябва да слуша себе си и че много от хубавите неща на този свят не са били приветствани с фанфари не заради друго, а защото хората не са можели да си ги представят. Това, което е в моята глава и това, което е в главата на И. са съвсем различни неща. И реших, че ще си направя куилта, а ако не им хареса, ще купим и друг подарък. Съвсем скоро след това запристигаха окуражителни имейли от приятелките ми и продължих напред с куилта.

Следващият етап беше съшиването на квадратчетата на едни дълги ленти, които след това съших една за друга. Беше малко зор с точното напасване на ъгли и тук си пролича колко важно е платът да е точно разкроен и след това точно съшит.

Когато приключих с лицевата страна на куилта, го изгладих за сетен път (тъй като при куилтинга съшитите парчета се гладят винаги след съшиването и особено преди напасване като с лентите по-горе), измерих го и отрязах вата (която за съжаление не беше памучна, тъй като в София не открих да продават такава) със същата големина.

Гърбът на куилта беше свободно изпълнение – използвах 4 плата от тези за лицевата част. След като ги съших и изгладих, направих сандвича от гръб, вата и лицева част и с голям брой безопасни игли, започвайки от центъра навън, застопорих трите части.

Тук мисля, че взех едно нетака добро решение да ги съединя с шев, който минава през всяко квадратче на диагонал. Следващия път бих избрала шев, който не противоречи, а акцентира или допълва основния дизайн – в този случай можеха да бъдат концентрични правоъгълници от центъра навън, но човек нали се учи.

Накрая, когато и трите пласта бяха съшити, ги обших с двойна лента направена от един от платовете и тук мислех да направя една апликация на гърба му, която да го персонализира за малката красавица, но на този етап реших просто да подаря куилта, тъй като поради една или друга причина го ших целия на ръка, отне ми повече от предвиденото време и малката Петра го получи почти за 2-рия месец от раждането си:).

Така че това е за първия ми куилт. Беше много приятно да се работи, особено през жежките летни дни, когато е немислимо да плетеш, защото само от мисълта за прежда ти става още по-топло, но тогава шиенето пък върви.

Какво бих могла да направя по-добре в този куилт. Бих внимавала с подбора на платовете – да не са прекалено тънки, да са с една и съща дебелина и долу-горе разтегливост и състав, бих била по-внимателна в разкрояването, бих използвала шевна машина за по-голямата част от направата му, тъй като поне за този куилт не беше нужно да се шие на ръка, но така пък стана много личен и се радвам, че К., етърва ми, го цени и не се срамува да ходи по градинките с детето и да го завива с него :).

Ами това е май за първия куилт. Забелязах, че имам снимки от процеса на правенето му, но не мога да открия снимките на крайния му вид. Ще гледам да го заснема при следващото виждане с Петра и да ви го покажа във финален вид.

Онази калинка по-горе, случайно кацна върху куилта един ден. Тук има още малко нейни снимки.

Оставям ви с една песен, която напомня за Дивия Запад и XIX век, когато Джон Хенри и много афроамериканци са строили железниците, а не по-малък брой жени са шиели своите куилтове.Поздрави и хубава седмица!

Save

Save