Порядъчно осолени и с аромат на изгоряло

Като се замисля, сигурно има нещо около подредбата на звездите, самата мен или не знам какво в дните преди Коледа.  И не говоря за тълпите от изнервени хора в магазините, кишавите улици или задръстванията в града.  Всички тези фактори се опитвам успешно да избягвам тази година, така че проблемът трябва да идва от някъде около мен.

Вчера беше такъв хубав ден.  Сутринта преди да изляза от вкъщи успях да подготвя тестото за коледните сладки с червени боровинки, след което се срещнах с една много важна за мен жена, за която се надявам да мога да ви разкажа някой ден – последната останала жива сестра на моя дядо по майчина линия, баба Венка – която ми разказа за това как се е родила леля, която помнеше бебешкия език на майка ми и как хубаво баба правела тиквеника за Бъдни вечер като слагала малко от (гроздето) Отел в него.  Освен, че ми сподели няколко рецепти от родното село на майка, баба Венка ме дари с буркани лютеница, домати и пр.  Денят ме притискаше и нямаше как, трябваше да си ходя, макар да исках да чуя още много, от това, което тази жена можеше да сподели.

Тъй като напоследък имам проблем със съня, като се върнах у дома хапнах и съм заспала – около 3 часа.  Като се събудих видях, че са останали 2 часа до времето, когато трябваше да излизаме, защото бяхме на концерт, а нямахме вечеря.

Преди няколко дена видях, че Зори ни предлага крем супа с моркови и джинджифил, почти като моята, но с ябълка.  Реших да я спретна на бърза ръка.  Направих я и почти беше готова, но трябваше да тръгваме.  За това реших да я оставя на котлона да се притопля с останалата от варенето топлина докато се върнем.

Концертът беше много хубав – подарък за рождения ми ден от приятелката на брата на И.  – концерт на Glenn Miller Orchestra.  И. беше първонално в шок, тъй като беше попаднал „на концерт от времето на Втората световна война,“ според него. Всичко беше същото – музиката, костюмите, начина на представяне на парчетата, певицата и единственото, което липсваше бяха мафиотите в публиката (кой знае, може и да е имало ;) макар да се съмнявам; тази музика не им е по вкуса на днешните мафиоти :), а ние по-добре да swing-вахме отколкото да седяхме, но … не би :).

Независимо от първоналания шок, И. се окопити, особено след като видя наш колега от гимназията и университета на същия концерт и дори си сложи очилата за втората част, които в началото махна, за да не гледа това „завръщане в миналото,“ което той вече бил виждал във футуристичен филм.

Не знам дали този концерт можеше да бъде по-добър.  Аз, право да си кажа, отидох с доста ниски очаквания (понякога групите/оркестрите-институции могат да бъдат доста разочароващи), но групата даде много от себе си (макар да се надявам това да няма нещо общо със странно заповедното и леко невротично поведение на диригента им, но те диригентите май са си така по принцип).

Макар осветлението и костюмите да бяха като от преди половин век, отдадеността на участниците компенсира всичко останало и 3 часа бяхме потопени в 50-те на миналия век – когато влакът и телефонът са били страшно яки технологични постижения и хората са писали парчета за тях.

Сега като се замисля, и сутрешната ми среща с баба Венка и вечерният концерт ме потопиха може би твърде много назад във времето и за това имаше цена, която трябваше да бъде заплатена.

Като се върнахме в къщи, от вратата ни посрещнаха кълба дим.

Оказа се, че макар, че бях сигурна, че изгасих котлона съм го оставила да работи и супата на Зори се беше овъглила като дърва след барбекю.  Нямаше други поражения.

Отворихме прозорците и започна едно проветряване, което продължава и в момента.  Както казва И., това е малкият дявол.  Можеше да бъде по-лошо (още се възстановяваме от едно наводнение, което се случи на Коледа преди 3 години).

След като се възстанових долу-горе от възмущението си към самата мен, отидох и отворих миялната машина и забелязах, че има едни бели петна по съдовете като да не са измити или като от сол по тях.  Индикаторът за препaрата за измиване не светеше, така че предположихме, че поради някаква причина съдовете не са се измили добре и пуснах един цикъл на изплакване.  Оставих И. да я отвори като свърши цикъла и си легнах неяла, защото ми се ядеше топла супа, а не някаква сухоежбина от хладилника.

Ставам тази сутрин – все още ухаем на опушено.  Отварям миялната – същите следи.  По-спокойна започвам да оглеждам по-детайлно положението и какво да видя!  Вчера доливах сол в миялната машина и какво съм правила, какво съм струвала, не съм затворила капачката на отделението за солта и тя явно си е обливала съдовете нон стоп.

Така че това е равносметката за вчерашния ден – порядъчно опушени и осолени.

Казват, че на Коледа, стопанката прекъдявала къщата и трапезата.  Ние това с прекъдяването можем да го пропуснем тази година.  Вече го направихме.

Сега видях, че в клипа на In the Mood има едни пушeци в началото като як ефект от 50-те.  Вчера музиката беше от Glenn Miller Orchestra, а пушеците от нас.  Оставям ви с това известно парче, с пожелание за спокойни предколедни дни!

Публикувано на истории, лично. Запазване в отметки на връзката.

15 отговора към Порядъчно осолени и с аромат на изгоряло

  1. Augusta каза:

    Ще споделиш ли за рецептите на баба Венка? И каво значи осветлението да е от 50-те?
    Знаеш ли какво си мислех, докато четях разказа ти… Тъй като в момента подготвяме една книга „Психотерапия с притчи“ и съм потънала в темата, та си мислех колко премерена и шлифована мъдрост си имаме под формата на изрази и поговорки. „Малкия дявол“ – какво по-точно определение за това да ти се случи пакост, ама дребна пакост, с малко ядове. Да ти се размине, дето се вика. И ако един дзен учител би го нарекъл awareness – осъзнатост, будност (спокойна вглъбеност във всичко, което вършим), на български прагматичният синоним е „свяст“, оттам – „несвестен“. Та генерално си мисля, че стресът ни кара понякога да не присъстваме духом в това, което вършим. Едно абсолютно доказателство за това тази баба Венка- тя помни такива мили семейни истории, бебешки думички… Значи е живяла на сто процента живота си, била е будна за всичко, случващо се в него. Поздрави.

    • littlethingslife каза:

      Augusta, така е, не сме осъзнати. На повърхността нещата изглеждат едни, а като се загледаме по-дълбоко виждаме други процеси, които ни движат (кой до където вижда, де ;), но от друга страна сме хора и може би пътят към осъзнаването минава през това да приемем, че можем и да сгрешим и да изгорим някоя манджа или да се осолим порядъчно. Това може и да засили виждането ;). За баба Венка ще напиша общ коментар по-долу.

      Осветлението просто идваше отгоре върху музикантите като на самодейна вечеринка долу-горе. Нямаше акценти, различни цветове или търсач за певицата. Но може би това е част от духа на групата – максимална автентичност. Поздрави и хубави празници, ако не се „чуем“ до тогава!

  2. Lety каза:

    Ето това са наистина „малките неща“ – понакога прекрасни, понякога ужасни, понякога смешни, понякога тъжни, а понякога и много, много мъдри.
    Ето, че в един ден са ти се случили няколко от тях и все с полюсни емоции , но пък денят е бил пълен със съдържание.
    Пожелавам ти да събереш още такива спомени от баба Венка, още емоционални концерти и бързо измирисване на къщата :))
    А и още – една Коледа пълна с прекрасни малки вълшебства!

  3. Мира, важното е че сте живи и здрави, другото са бели ядове.
    Усмихни се, очаквам сладките и рецептите на баба Венка. :)
    Прегръдки и пожелания за слънчев, спокоен и изпълнен с усмивки уикенд! :)

    • littlethingslife каза:

      Така е, Ева. Живи и здрави. Дето се казва, още вчера можах да се посмея на ситуациацията. За рецептите на баба Венка ще напиша общ коментар по-долу. Слънчев и усмихнат уикенд и на теб!

  4. Ясмина каза:

    … а можехте да запалите цялата къща, да видиш ти ядове ;) този концерт звучи вълнуващо, точно защото пренася толкова далече във времето…благодаря за разказа :)))

    • littlethingslife каза:

      както се казва, „мани, мани!“ да предположим, че сме се отървали с предупреждение, както казва съпругът ми.

      иначе, концертът беше много приятен за всеки, който обича музиката от 50-те на миналия век. поздрави Ясмина и весели празници! :)

  5. Eoc каза:

    Мира, въпреки опушената къща, постът ти оставя много приятен послевкус :) Ще ми бъде интересно да споделиш някоя рецепта от баба Венка :)

    • littlethingslife каза:

      Зори, Зори, морковчетата бяха станали на въглени, в пушека се носеше леко ухание на джинджифил… ;) За баба Венка ще пиша по-долу.

      Поздрави и приятни предколедни приготовления!

  6. littlethingslife каза:

    Тъй като някои от вас споменаха за рецептите на баба Венка, ви отговарям наведнъж. Надявам се да мога да разкажа за баба Венка в скоро време и с нейно позволение с удоволствие ще споделя рецептата й.

    Поздрави и хубави дни на всички ви!

  7. Milena каза:

    Мира, отново с голямо удоволствие прочетох разказа ти. Умилявах се от историята за баба Венка. Интересно ми беше за концерта. И накрая се зарадвах, че всичко е приключило добре. Наистина „малкия дявол“.
    Безаварийна празнична подготовка :) и много радост през идните дни желая!

  8. Dani каза:

    Мира, знаеш че много харесвам разказите ти :)
    И сега останах с приятното усещане за прекрасната музика, която си слушала!
    Другото минава в графа „бели кахъри“
    Прекрасна нова седмица, от мен!

  9. littlethingslife каза:

    Милена и Дани, благодаря ви за пожеланията! И на вас лека и безаварийна ;)!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s