В очакване на зимата и форум Храна

Миналата седмица бях в Родопите, където покрай всичко останало, ни се удаде възможност да се поразходим (от там и снимките), след което в края на седмицата се върнах в София за Форум Храна, който беше супер и неделята, денят на голямото бъркане, както явно го наричат във Векобритания – денят, в който всички отдадени домакини забърквали коледния пудинг, аз имах сили единствено да стоя у дома и да реанимирам.  Понякога и от хубавите неща, човек има нужда да се възстанови и да си почине.

Форум Храна надмина очакванията ми за леко и приятно организирано и водено събитие, за смислени и разнообразни лектори и не на последно място, за приятна публика.  Смятах да не пиша за събитието, за да не е като реклама, но така ми хареса, че ми се ще да споделя някои неща от онова, което се случи тази събота.

Първо на сцентата излезе Виргиния Захариева, която познавах със CD-то Български природни звуци, което подарявах наляво и надясно преди години на познати чужденци.  Беше така хубаво замислено – насред птиците в гората и ромоленето на реките и моретата, на края завършваше с онази така характерна псувня, която всеки поседял малко повече на село познава – на овчаря/краваря/козаря, чиито добичета са се озовали там където не трябва и той сега трябва да ходи да ги вади и да се зори.

Та, Виргиния Захариева излезе на сцената с една подвижна масичка с тостер и газово котлонче, счука някакви подправки (май карадмом, джинджифил и пр. – не се чуваше много точно тази част от презентацията) и направи източен чай, сложи едни филийки да се пекат и докато вършеше това в ранното съботно утро се поразходи от това как се храним (прави до хладилника, бързо и по много) до защо се храним така (за да запълним празнината от прекаленото даване през деня) украсено с много лични забележки и непосредственост.

Има едни хора дето имат лошия навик да назовават с думи това, което чувстваш.  И не трябва да те описват целия, а да улучат само една тема и да я изкажат с твоите думи и се чудиш ти харесваш ли ги тези хора или ги мразиш.  Та, без да я познавам, за мен Виргиния Захариева е от тези хора.  За това и може би в почивката, не устоях да закупя книгата й „9 зайци“ и днес за нула време стигнах до 60-та страница, а аз напоследък почти не чета.  Така че това беше с първия лектор.

Говори и чичо Митко от Бачково, бивш учител по математика, за когото биодинамичното земеделие е точна наука.  Чичо Митко и съпругата му сами обработват 3 дка земя и спомена, че 400-500 м.кв. са достатъчни да набавят нуждите на едно четири членно семейство за една година.

На това събитие, имах удоволствието да се запозная със Зори от ЕОС и нейната колежка Валя.  Та със Зори се разприказвахме за това как преди години цялото семейство се опитвахме да убедим моята баба да не сади само зеленчуци в градината, а да пусне и цветя, а виждам, че съвсем скоро кръгът ще се затвори и аз от човек цветар ще стана градинар :), та си водих записки докато чичо Митко говореше.

Много ми хареса представянето на Яна Петкова, винен специалист, собственик на 2 ресторанта, която макар и малко ядосано (то може би след години работа с клиенти е нормално човек да е ядосан) говори за културата на хранене, уважението, към приготвящия и поднасящия храна и от къде произлизат те.  Някои от нейните лични примери –  храненето с прибори у дома, да започнеш да се храниш едва след като приготвилият храната е на масата, да му благодариш преди ставане от масата.

Много свежа беше лекцията на Патрисия Кутюр, собственик на ресторант Cru, която въпреки, че е канадка, говори на български език по един забавен и приятен начин за модата в храненето и диетите, но най-ценна за мен беше гледната й точка на дете отгледано от родители фанатици на тема здравословно и вегетарианско хранене, което за сетен път ме убеди, че най-важното не само в храненето, но и в други аспекти на нашия живот, е свободата на действие, дори ако това значи от време на време да кривваме малко от правия път.Марина Бракалова говори за една приветствана от мен тема, макар и не под конкретната представена от нея форма – банките за храна.  Оползотворяване на хранителни стоки и продукти, които са били бракувани при транспортиране и съхранение, но са все още годни за консумация.  Шокираща беше поднесената от нея статистика за това, че 40% от храната произведена в световен мащаб се изхвърля.  Оказва се, че законите в България към момента поощряват това собственикът на дадената стока да изчака до крайния й срок и да я бракува, за да получи обратно ДДС-то си, вместо да я дари на подобни банки за храна или на други нуждаещи се (всеки шести в България има доход под 211 лв и е нуждаещ се; 1/3 от нуждаещите се са деца, а 1/4 пенсионери).

За Юрий Ковачев и обучението, което той организира по аюрведично готвене бях чувала отдавна, но не бях го чувала да говори.  Времето не даде възможност да се навлезе в детайли поради обширния мащаб на материята, но ми беше интересно да науча, че според Аюрведа е вредно да ядем консервирана храна (туршии, лютеници и компоти) и че има значение дори в коя посока сме ориентирани при хранене.

Антони Георгиев, главен редактор на сп. Vagabond, ни развесели с наръчника си за хранене в България за чужденци, а Сава Чанков, разказа как следвайки мъдростта на природата и на знанията натрупани от предците ни, пустинята наистина може да се превърне в райска градина.

В материалите за събитието ни бяха предоставени едни картони, от които лесно и бързо всеки си сглоби тарелка за обяд и в една картонена чинийка и с обикновена вилица минавахме покрай масите с обедното меню, което се състоеше от киноа, амарант, ечемик, нахут, но приготвени със зеленчуци и подправки така вкусно, че с всяко ястие човек можеше да опровергае онези, които казват че полезните храни не били вкусни.

Много ми харесаха направените като петифури кексчета с мак и франджипан и чийзкейк с амарант, поднесени с голямо внимание от самия Джун Йошида.  По-късно, по време на представянето си, Джун говори за това как и бързата храна (fast food) може да бъде полезна, ако се прави с пресни и качествени продукти.

Голямо изброяване падна тук, но общо взето разбирате идеята – лекторите и темите бяха приятни, събитието беше водено по един непосредствен, но и стегнат начин, а за да не натежи, беше освежено с филми в паузите, малко джаз преди сутрешната почивка с Деси и Phuture Shock, а преди следобедната почивка с хумора на http://www.hahahaimpro.com.

Въобще едно свежо събитие.  Според facebook групата на gorichka до месец ще пуснат представянията on-line (снимки от събитието тук).  Вижте ги и прецените сами за себе си.  Бях подготвила рецепта, но стана дълго.

Поздрави и хубава седмица!