Музика неделя сутрин

Това парче по-горе ме подсети, че като бях малка всяка неделя сутрин в къщата на баба се слушаше класическа музика по радиото.  Не чинно, като на концерт, а така между другото.  Дядо изваждаше приборите си за бръснене и се бръснеше на масата във всекидневната срещу прозореца, за да вижда по-добре.  Разхождаше се сутрин по един потник, който едва задържаше голямото му коремче.

В същото време баба готвеше нещо в кухненския бокс на другия край на етажа.  И идваше да ни носи комат хляб потопен в току що изцъклилия се и леко карамелизирал се лук за манджата, защото смяташе (и с право), че така лукът е най-вкусен и как да не дадеш на внучето от най-хубавото.

Леля, в същото време, се подготвяше за някакви изпити за музикалната академия в другата стая и използваше прозореца между 9 и 12 ч, в който се бяха договорили със съседите, че може да свири на пияното.

Аз обожавах леля си и макар да помня, че ми беше много трудно да седя мирно на едно място, седях в ъгъла на дивана (не знам за колко минути:) само и само да ми позволи да бъда в стаята, където тя се упражнява.  Веднъж дори и на фона на джаз, който се лееше от масивния й магнетофон.  Някакъв човек преправяше гласа си как ли не и наподобяваше различни инструменти.  Не беше хармонично като любимата ми тогава песен на АББА Чикитита, но за леля бях готова да изтърпя всичко.

Не помня къде е бил вуйчо.  Той беше млад тогава и подходът му към децата беше да пусне рок и да ме гледа как се гърча на музиката, която определено не отиваше на гореописания ми музикален вкус.

След много облъчване с класическа музика я заобичах дотолкова, че мечтата ми беше да стана пианистка, а след като майка не ми позволи да уча пиано, за да не заприличам на леля (интелектуалка, с глава в облаците, в опасност да остане неомъжена (аз, разбира се, по-късно, точно на това заприличах:)), замечтах да стана оперна певица.  И макар да обичах да пея, отрано ми стана ясно, че гласецът ми е слаб за това поприще и след много напред-назад около музиката, тия дни съм просто почитател.

Бях забравила за тези мигове в бабината къща, докато миналото лято не посетихме с племенника ми вуйчо на връщане от морето и вечерта, докато приготвях вечерята, вуйчо леко увеличи радиото, по което бяха пуснали някакво класическо произведение и пак така, между другото каза на племенника ми, „Чуй как хубаво кларинета повтаря основната мелодия тук.“

Не искам да оставате с грешни впечатления.  Моят вуйчо е най-обикновен човек – живее в къщата на баба и дядо, с години безуспешно се опитвам да го откажа от любимото му свинско със зеле, тъй като е вредно за кръвното му, обича винце и ракийка.  Въобще, типичен земен български човек.

Та се замислих, че той човек така заобичва музиката, като е навсякъде около него.  Така след това, посещението на концерт или опера не е безсмислено светско събитие, на което да се ходи с досада, а хубав подарък, който да си подаряваме от време на време.

Макар и двете неща, които прилагам тук да не са „чиста“ класическа музика, в тях ми харесва съчетанието между класиката и настоящето, а в клипа по-долу и футуристичното.  Приятна неделя!

PS.  И за това как музиката спасява животи. „Според мен, в основата на всички социални проблеми седи разделението…  Трябва да подсигурим, че по-голяма част от хората на този свят имат достъп до красотата му.“  От филма „Системата“

Публикувано на истории, лично, музика и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

13 отговора към Музика неделя сутрин

  1. Dani каза:

    Обичам класическата музика и винаги я слушам с удоволствие :)
    И те прочетох с удоволствие :)
    Поздрави, Мира и усмихната седмица!

  2. fedora каза:

    И аз така, четох с огромно удоволствие. Веднага се сетих за свеки, която си купува билети и ходи на концерти, нищо че хал хабер си няма от музика :))) (то и аз, де, нищо че дядката беше музикант).
    Благодаря за хубавата музика :)

  3. Дани Пенчева каза:

    Невероятно и рядко срещана днес хармония между музика и текст! Имах усещането, че гледам красив документален филм. Истинско настроение и прекрасен език. Пиши, моля те, по-често такива разказчета;)

  4. Augusta каза:

    Думите, музика оживиха пред мен картина от живота на едно семейство, сякаш го гледам на филм – чиста кинематография :).
    Наистина е така – подобна музика трябва да е част от живота, всекидневието. Направо си представих – къща с високи тавани, дантелени пердета, миризма на лук, семейни истории, които възпитават от човека естет и в „малките неща“…

  5. Eoc каза:

    Мира, благодаря ти за ведрото настроение, което ми създаде с музиката и разказа.
    Хубава нова седмица от мен :)

  6. littlethingslife каза:

    Дани, Ина и Зори, радвам се, че ви е харесал разказът.
    Дани П., Augusta, много е хубава музиката, за това и текстът ви оживява. Дани, аз май ти споменах, със седмици може човек да няма вдъхновение, а след това два поредни дена да пише :). Иди че разбери :).
    Augusta, благодаря ти за милите думи. Ако трябва да бъда коректна, къщата не беше с високи тавани и дантелени пердета имаше само в една от стаите. Не исках да развалям представата ти. Просто и мен това ме впечатли, че вуйчо ми може да си яде свинското със зеле, да си пийва ракийцата и пак да се кефи на класическа музика. Чисто удоволствие, без принуда и така непренудено се предава и на поколенията, за което съм им много благодарна.
    Поздрави и хубава вечер на всички ви!
    PS. Между другото, самата музика е филмова. Във втория случай е ясно, а в първия сигурно се досетихте – Амели Пулен.

  7. Augusta каза:

    Мила, liitlethingslife, хубавото свинско със зеле и хубавата ракия (сливова, от средния дял на Балкана) са гастрономичен връх. Просто не ни бива в маркетинга и митологизирането, както го правят французи и италианци, примерно. Препоръчвам една малка книжка, която сигурно може да се намери само в антиквариатите и библиотеките: на Кръстьо Куюмджиев „Ела, Боже, да ядем“. За всеки литературен ценител и гурман е истинска радост за душата.

    • littlethingslife каза:

      Augusta, ще я потърся тази книга. Права си за това, че още не сме добри в митологизирането на нашите храни. Това за сега ми е идвало отвътре само за козунка, но и аз съм си мислила, че е въпрос на време това да се случи.
      Пак гореспоменатият ми вуйчо ми е разказвал как прадядо ми бил 4 години в плен по време на Първата световна война – първо при французите, а после при сърбите. Та, докато били при французите, яли от техните манджи, яли, но им домъчняло за нашенски вкус и един ден им предложили и те да им сготвят да им покажат българска манджа (вуйчо казва, че французите се грижели много добре за пленниците си, а и с французин да заговориш за храна, завързва се разговор, явно, дори и да сте от враждуващи страни:). Сготвили им бобец по северняшки, с лют пипер, както си му е реда. Французите много го харесали и записали рецептата и те да си я правят. Това се разквазва, разбира се, с голяма гордост, че и нашите манджи, макар и най-простите, не са по-долу от френските :).

      • Augusta каза:

        Една приятелка ми разказва тези дни за един французин със замък, който много харесал тиквеник с тиква от забравих кой нашенски край.
        Значи този французин посетил това българско семейство във връзка с някаква продажба и българската баба, която живее при тях, го почерпила със сладка баница с тиква, а тя толкова му харесала, че жената му завила и за из път (back home to France:) ).
        Та храната в наши дни ( а и май открай време) си остава най-добрият посланик на добра воля.

        • littlethingslife каза:

          дааа :), въпрос на вкус и човещина, наистина, а като са двете съчетани и вкусното е най-вкусно и човещината се помни с години. много хубава история. поздрави, Augusta!

  8. gotvenetolesno каза:

    Накара ме неволно да си спомня дните при баба и дядо – моят дядо също се бръснеше по бял потник (те тогава са се произвеждали един вид само сигурно) :) само че лятото излизаше на двора – да му е съвсем светло… бръснеше се с един мнооого стар бръснач и понякога, когато много му се помолех ми даваше аз да го избръсна :) беше ми интересно да си представям, че съм си отворила бръснарница…
    Благодаря ти :)

    • littlethingslife каза:

      да, явно не е имало много избор; точно за бял потник става въпрос :), но в моите очи дядо беше супер човек, така че това, което днес не понасям (като да видя някой да се разхожда с потник), тогава е нямало никакво значение. красотата е в очите на гледащия :). хареса ми и твоята история с бръсненето. това е хубав спомен. поздрави!

  9. Савина каза:

    Много приятно настроение ми донесе музиката и историята ти, благодаря, за което :) също така и за линка, който ми беше дала, аз честно казано не си я спомням тази песен, но е много нежна, наистина :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s