Първи есенни дни в планината и селски хляб

Вчера се разходихме с моя приятелка от х. Селимица до х. Звездица на Витоша.

Не бях ходила в тази част на планината.  Пътеката беше много лека и приятна, почти не срещнахме хора, освен около хижите, а по пътя, близо до х. Еделвайс, си намерихме (или по-скоро, то ни намери:) едно куче-приятел, което само сновеше напред назад около нас и се умири едва като видя, че вадим сандвичите от раниците.  Беше много сладък – кръстоска между сърничка, лисиче и куче, ще речеш, и много миловиден докато ръфаш сандвич под носа му.  Беше ни малко трудно да се разделим с него, но се страхувахме, че ако ни последва, няма да може да си намери пътя обратно, за това  го прогонихме като стигнахме до един разклон за „неговата“ хижа.

Малко по-късно се отклонихме от главния път, брахме от малкото останали боровинки на едно място и тръгнахме по една странична горска пътека, която ни отведе в гора от стари дънери, изпопадали от бури или старост дървета, обрасли с мъхове огромни камъни на сред пътя.  Нарекохме я магическата.  Вървяхме си ние през тази гора и не знаехме накъде по-напред да погледнем (беше толкова дива и разнообразна), когато зад нас, може би половин час след като се бяхме разделили, приприпка „нашето“ куче.

Детето на приятелката ми за малко да се сдобие с желан домашен любимец, но решихме да го прогоним и втори път, и ако дойде трети път, приятелката ми трябваше да  мисли и да решава, могат ли да гледат куче и такива едни неща, но до там не се стигна.  Кучето взе повторното ни викане и размахване на пръчка подир него на сериозно и не ни последва (много трудно се гони, някой, който ви харесва, трябва да ви кажа:).

Не снимах магическата гора, през която минахме или едни гори, от неразсадени борове, които препречваха светлината и общо взето ходиш из тях и си мислиш за Хензел и Гретел, но то и разговорите ни бяха около темата от предния постинг, така че може би е било нормално да ни изглеждат леко зловещи.  За това пък като седнахме да хапнем, снимах едни мъхове поникнали между морените – цял един микро свят с гъби и паяжини, в който жълтият кантарион  е като гигантско дърво.  Всичко Е относитено, наистина.

На връщане попаднахме и на много къпини, които ще са съвсем готови до седмица-две, както и на няколко диви ябълки, които бяха много красиви, но кисели :).

Вече в колата, приятелката ми пожела да спрем до една фурна за хляб в Рударци, и, оле, оле, оле! сдобих се със селски хляб!  Не бях вкусвала такъв от много години.  Фурната се намира много близо до светофара на Драгичево.  Ако идвате от Благоевград в посока София, на светофара вместо да продължите напред за София, завивате в дясно.  Пътят минава по едно мостче и малко след него, от дясно на пътя, виждате бяла едноетажна къща, с място за паркиране пред нея.  На къщата отгоре пише „Хляб“ (май ?!) и това е мястото.  Хлябът изглежда, но най-важното ухае и е с вкуса, на селския хляб, който купувах от фурната на село преди много години.  Ако знаете за фурна, която прави селски хляб в София, моля да ми кажете.

Та това беше вчерашният ден – лек и приятен.  Сега съм приготвила едни патладжани да се пекат, за да правя Баба Гануш  по рецепта на Безкраен пикник, нахут се кисне за хумус (правя го с печени гъби, по рецепта на Андре Токев от едно от гостуванията му при Иван Звездев), кьопоолу (покрай патладжаните сложих и чушки да се пекат) и  от останалите печени чушки – салата с печени чушки, олио, балсамов оцет и чесън.   Целта на всички тези разядки е да има какво да мажем върху хубавия хляб.  (този параграф е допълнен след първоначалната публикация)

А ето и една презентация на TED.com, която открих случайно тези дни, за трансформацията на хляба (частта след средата на видеото най-много ме кефи; натиснете View subtitles за субтитри на български).

Пожелавам ви хубави есенни дни!

Публикувано на природа, тестени и хляб, храна и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

17 отговора към Първи есенни дни в планината и селски хляб

  1. Таня каза:

    Много хубави есенни снимки!

  2. lilia каза:

    Свежи красиви и много цветни-горещо червени- прекрасни снимки. А кученце- приказка

  3. Eoc каза:

    Ех, Мира :) знам я тази фурна, там продават и тесто. А тази част на Витоша е много красива и слабо населена с туристи.
    Хубава нова седмица от мен :)

  4. Яна каза:

    Здравейте , всички! И при нас есента се задава. Макар острова ни да е южен, днешния силен вятър /но топъл, южняшки/ напомни за есента. Ще извадим дъждобраните и чадърите и ще чакаме дъждовете, които ще напоят земята за живот. Тук цяло лято не вали и сега земята е зажадняла за хладинка. Харесвам миризмата след дъжда, а ако излезе и дъга, става още по-красиво! Приятна есен!

  5. gotvenetolesno каза:

    ммм…много хубава разходка, отново :) Постоянно ме караш да ти завиждам :) Един въпрос – от къде купуваш нахут ? Никъде не съм виждала до сега, а ми е интересно да си направя домашен хумус … Поздрави :)

  6. littlethingslife каза:

    Таня и Лилия, радвам се, че снимките ви харесват.
    Зори, точно за тази фурна говоря. И вчера имаше тесто, но аз си взех само хляб. Хубава седмица и на теб!
    Яна, приятна есен и на теб, макар и далеч от България! В София, често така става, че на залез слънцето огрява града и ако е валяло през деня или все още някъде вали, както беше днес, се вижда дъга, а понякога и двойна. Днес слънцето много за кратко огря една дъга, а след това се скри и дъгата вече не беше видима. Помислих си, че ние сме постоянно под или във :) дъгата, но че я виждаме само когато слънцето я огрее. Изкефи ме символиката на тази идея. Хубави есенни дни ти желая!
    gotvenetolesno, скоро ще порасне малката и ще можете да ходите на планина с нея :). Иначе нахута го купувам от магазини за здравословна храна (има един на ул. Иван Шишман, близо до ул. Иван Вазов), а последния го купих от био магазин да пробвам как е. Поздрави!

    • gotvenetolesno каза:

      Благодаря! Знам го магазинчето, но да ти кажа никога не съм се замисляла дори да вляза вътре :) В най-скоро време ще произведа домашен хумус!!! :)
      Слънчеви дни!

  7. DSdiva каза:

    Кучо има толкова влюбен поглед, сякаш е омагьосан от горната снимка с красивите есенни листа, очите ми останаха в него :)

  8. sabinaberova каза:

    Прекрасни есенни снимки , особено първата .
    Знам колко е вкусен този хляб :) купували сме си от тази фурна , а с Баба Гануш ( много обичам ) e страхотия . :)
    Поздрави !

  9. Augusta каза:

    Поздравления за хубавия и пост и дисциплината да правиш редовно хубави постове. Ще се радвам ,ако споделиш, как си го постигнала – очевидно навсякъде си с фотоапарата. Между другото с какъв апарат снимаш?
    Благодаря за тед презентацията със субтитри! :) Хубав ден и усмихната седмица!

  10. Diana каза:

    Мира,
    чудесна разходка в много красиви снимки –
    впечатлиха ме с подбор, контраст и изразителност.
    А фурната я зная и аз – Рударци, Кладница, Селимица и южните склонове на Витоша са уютни и очарователни места за отдих.
    Поздрав и усмихната нова седмица, Диана

  11. littlethingslife каза:

    Дива, наистина изглежда така, но тази круша видяхме по-късно, когато той не беше с нас. Поздрави!
    sabinaberova, Баба Гануша се получи много хубав и ще го правим и за в бъдеще. Чудно вървеше със селския хляб :).
    Augusta, благодаря ти. За постовете, мисля че се получават, защото имам малко повече време и условия да се събера и да излъча нещо смислено. Ако започна да живея така, както живях преди години, не знам какво ще се случи с този блог :).
    За фотоапарата, снимам с едно старо фотоапаратче, вече на 5 години, което хората май наричат сапунерка – Sony Cybershot 7.2 mpx. Мисля, че вече има много по-хубави, но това ми върши работа за сега и така :). Иначе да, мъкна го почти навсякъде с мен, но основната причина да се получават нещата от време на време е в първото изречение – мога да се спра и да помириша розите, дето казват, а след това и да ги заснема :). Поздрави!
    Диана, наистина, южните, източните и западните части на тази планина са супер. То и северната е супер, но много сме я посещавали, а и много от нас са я посещавали :), и може би за това ни е поомръзнала. Добре, че е тази планина и другите около София, та можем набързо да се озовем сред природата и да презаредим батериите. Усмихната седмица и на теб!

  12. Мира каза:

    Мира, чудесна разходка сте си направили! Много ми хареса снимката с гъбката, а от хляба ми се иска направо да си отчупя крайче! Много обичам такъв ръчен хляб!
    Сърдечни поздрави!

  13. Кръстю каза:

    Чудесни снимки, а това куче е поет :)

  14. fedora каза:

    Чудесни снимки, Мира!
    Преди няколко дни и ние потъркахме подметки из Витоша, не сме се засекли :))

    С пожелание за още много мек и вкусен селски хляб и бродене из планините :)

  15. littlethingslife каза:

    Мира, наистина ръчните хлябове са голяма работа. И аз много й се изкефих на онази гъбка. Сега тук е настанал един студ и не ми се вярва, че заснех тези неща преди 2 седмици, но така е с живота – нещата се менят постоянно.
    Кръстю, радвам се, че ти харесват снимките. А кучето ни легна много на сърце.
    Благодаря ти Ина за пожеланията. И аз това си пожелавам.
    Поздрави и хубави дни на всички ви!

  16. alina каза:

    wow! невероятни снимки …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s