Изоставените деца. Действай!

На 20 септември научих за доклада на Българския хелзинкски комитет – 238 деца починали през последните 10 години в домовете за деца с умствени увреждания като повечето смъртни случаи е можело да бъдат предотвратени (статия по въпроса тук).

Обикновено отвръщаме глава или сменяме програмата като ни заливат с информация като от криминална сводка, но думите 238, предотвратими, смърт на деца, те кара да се спреш и да се замислиш.

238 е голяма цифра.  2 деца като пострадат край железопътен прелез е първа новина вечер (и с право; как да измериш ценността на човешкия живот в цифри), но 238 е страшна цифра, която трябва да е в новините ни на първо място години на ред, да ни изважда очите и да не ни дава леко да преминем нататък към цената на газта, парното и бюджетния дефицит.

Извинете, но днес не знам какво празнуваме.  Днес трябва да сме отменили празнeнствата и да сме в национален траур, в който да сме и сгърбящи и виновни.

Не знаех дали да пиша по въпроса въобще, тъй като това е блог за храна, но мисълта, че един комат хляб даден на време е можел да помогне на голяма част от децата, умрели от глад, ме накара да поместя тук вместо история, имейла на Прокуратурата (office_gp@prb.bg), на който можете да пишете дори само един ред като

“Aз ви подкрепям в разследването на престъпленията в детските институции.”

Знам, че тази история има много страни – че няма финансиране за домовете, че по местата, където се намират тези домове няма квалифициран персонал, че се случва хора с такива тежки заболявания да починат от болестите, които имат, че за това са виновни не само управниците ни, но и ние, които не приемаме хората с увреждания като равни в обществото ни, това, че се казва на майките родили деца с увреждания да ги дадат в такъв дом, за да не си съсипят живота, че в тези домове има хора, които наистина помагат на децата и са като светци (срещала съм такава жена), НО

не мога да приема безотговорно, неконтролирано и увреждащо децата поведение от хората, на които плащаме да се грижат за тях и на други, на които плащаме да контролират грижещите се за тях и съжалявам, но те трябва да поемат своята отговорност.

Съгласна съм, че вината ни е колективна, но и не съвсем.  Осъждането на голям брой от обвинените не само на най-ниско оперативно, но и на високо, държавно ниво, ще даде знак, че все пак сме се сепнали и не сме отвърнали глава.

А от тук нататък можем да помислим и какво всеки от нас да направи за тези деца.

Публикувано на човешки права и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

10 отговора към Изоставените деца. Действай!

  1. Таня каза:

    Браво, че си написала това! Всички трябва да се замислим. Да не сме безучастни.

  2. lilia каза:

    Наистина отнякъде трябва да се започне.Каквото и да струва на обществото виновните трябва да си понесат заслуженото.Когато „палачинката се обърне“ постепеннно ще започнем да се питаме дали трябва да вършим лоши неща.Не е ли по- добе да сме положтелни и готови за промени и помощ?

  3. Eoc каза:

    По-добре е, Мира. От къде ли да се започне – може би от измислената Агенция за правата на детето. Колко деца живеят в риск и за колко от тях действително се прави нещо? Не съм виждала такава статистика. Не е ли редно те да контролират условията в тези домове?
    За себе си признавам, че ми е трудно да приема леко децата с увреждения, и то не защото не са равностойни на другите деца, а защото ми се свива сърцето като виждам колко е труден живота им. Но едно е сигурно, не бива да сме безучастни.

  4. in2h20 каза:

    В училището, дето работя традиционно провеждаме ден на отворени врати, в края на тематична седмица.
    Тази година е Човешките права, в частност – тези на децата.

    Нарушават се правата на детето – следва, изоставят се ангажиментите около правата на човека въобще.

    Една седмица, от предучилищна до последен гимназиален клас ще се работи по отделни проекти, ще се рисува, ще се играе, ще се говори за двете конвенции, ще се дискутират конкретните права – и отговорностите, произтичащи от тях…ще се демонстрира на родителите какво сме произвели в кафене Човешки права.
    Ей така я разбирам работата.

    Срам ме е да разкажа за домовете за изоставени деца в бг, така че ще си нося разочарованието трета година.
    Днес проектирах плакатите, логото, добавях материали в онлайн библиотеката и ми беше криво. Много криво.

  5. Diana каза:

    Мира,
    Подкрепям те,
    съзнавайки че само това не е достатъчно.
    Към апела ти – Действай, ще добавя – Дано!
    Искрено се надявам нещата да се променят към добро, естествено с участието на всички ни.

  6. Яна каза:

    Нямам достъп до бг новини освен интернета, а тази новина прочетена тук…
    Сви ми се сърцето!
    Засрамих се.

  7. littlethingslife каза:

    Да, положението е сериозно. Но макар като българи да носим частична вина за случилото се, май просто трябва да се действа. Било то като се следи Прокуратурата да си свърши работата, като не преставаме да говорим за това или пък като правим нещо за тези или други изоставени български деца.
    Днес ще се състои един много хубав (като четох изказванията на лекторите) форум по родителство. Доста четохме през последните години за това как да се отглеждат едни здрави, обичани, уверени в себе си, имащи възможност да развият способностите си, деца, а ето какво се е случвало междувременно.
    Както казва една моя позната, „В крайна сметка, във всеки от нас има по едно дете,“ така че, както беше казал и един от лекторите преди форума днес, (перифразирам) „Възпитанието на децата е резултат от отношенията на родителя с детето, на отношенията между родителите и от отношението на родителя със самия себе си.“ Ако имаме повече здрави, реализирали се, обичащи себе си хора, ще има и повече обич за малките и беззащитните в нашето общество.
    Ето една презентация, която ме впечатли преди време за това как хората стават чудовища или герои (има субтитри и на български) http://www.ted.com/talks/lang/eng/philip_zimbardo_on_the_psychology_of_evil.html

  8. Maria каза:

    Чудовищното е, че вече такъв род новини не могат да трогнат или възмутят сериозно средния гражданин. Реакцията е „О, ужас!“ и дотам. За повече трябва смелост, кураж и сърце. Станали сме почти резистентни към чуждото нещастие и болка, което е наистина нечовешко…
    Проблемът ще се реши когато узреем за мисълта, че децата не се създават просто ей така и домовете не са алтернатива, а сигурна смърт (ако не физическа, духовна).
    Много ми се иска да съм узряла да осиновя дете и да го гледам като мое, но явно все още не е така…Правила съм каквото е по силите ми, но далеч не достатъчно.
    Преди години превеждах на испанско семейство, което осинови успешно дете от малцинствата. Никога няма да забравя погледите на тези деца и най-голямата им нужда да ги пипнеш, гушнеш, заговориш…:-(

  9. littlethingslife каза:

    Право да си кажа, колкото повече чета по въпроса, толкова картината става по-сложна и към момента си мисля, че наистина най-важното е да има една широка обществена дискусия по въпроса, да се обсъждат тези въпроси, а не да потъват било то в нашите страхове или безразличие. За сега не съм чула високопоставен политик (не следя всички медии, разбира се, но по това, което гледам и чета) да даде оценка на ситуацията и какви стъпки смята да предприеме държавата с или без НПО, Европейски фондове и пр. за решаване на проблема, а това очаквам и това трябва да се случи.
    Не е въпроса от една страна БХК да прави констатации, а от другата да доказват как всичко е ок, а да видим че нещата не са ок и да се дадат реални и работещи предложения.
    Ето едно отворено писмо от майка на дете с умствено увреждане (писмото е малко крайно в някои изказвания, но се повдигат и много истински и наболели въпроси, за които не съм чула да се говори все още) http://illfb.wordpress.com/2010/09/26/open-letter-2/
    А тук под постинга има интересни коментари от хора обучавали деца в подобни институции и отново от майка на дете с умствено увреждане.
    http://nervousshark.wordpress.com/2010/09/21/za-detskata-smyrt-bqno-prez-sylzi/

  10. Болна тема за мен от години. Опитвам да се да помогна макар и с малко, но проблемите са многопластови, търсила съм съдействие и от пресата за разкриване на „безчинствата“, които се случват в домовете за деца… Трагедията е голяма и за съжаление на все по-малко хора им пука за това! :(

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s