Френска лятна супа с песто

Миналата неделя се разходихме из южната страна на Витоша, която много харесвам – прилича малко на Родопите, вижда се Рила (тази неделя беше много влажно и не можахме да я видим, но по принцип се вижда, както и Верила) и туристите са чувствително по-малко.  Имаше малко малини, боровинки (колкото да хапне племенникът ми), доста пеперуди, див джоджен и мащерка.

От времето, когато ходех по планините съм се научила, че като ми се удаде възможност да събера малко билки, по-добре да го направя веднага, а не да си казвам, че ще дойде по-добра възможност, по-хубави билки и т.н.  Все така се оказва, че колкото кантарион или риган съм набрала – това е за зимата.  Плановете се променят, животът си върви и това, което е пред нас често е това, което ще остане с нас за зимата (на мен ли така ми се струва или тук има и друг смисъл?! хм…).  За това туристическата ни разходка имаше и лек селскостопански характер, както казва една моя приятелка.

Като се върнах у дома се сетих, че си бях отбелязала няколко рецепти, които споменават пресни подправки.  Така, заради 2 ч.л. прясна мащерка, която се споменава в рецептата, направих 5 л. супа.  А в дъното на всичко това май стоеше едно песто…

Не знам какви са вашите наблюдения, но моите са, че е доста трудно да „продадеш“ супа на мъж или дете.  На първите не им достига да се нахранят и заема място в стомаха им, което пазят за „истинска“ храна, а вторите слагат една подозрителна физиономия на лицето си само като споменеш супа – знаят ли те, какво им мислите…  Имали са опит със супи от спанак, коприва, тиква, моркови и други подобни кулинарни изяви на любящите им роднини.

Но истината е, че тази супа се хареса не само на мен, но и на мъжете – малки и големи – в нашата къща и то заради пестото.  Именно племенникът ми подскочи от стола като усети уханието на песто и й се нахвърли с голям апетит.

Ето и рецептата:

Френска супа с песто

по рецепта на Joan Nathan от блога на David Lebovitz

за 8-10 порции

200 г сух боб

2 бр. дафинов лист

3 с.л. зехтин

2 средно големи глави лук на ситно или 4 стръка праз, разполовени и на филийки

2 ч.л. прясна мащерка наситнена

2 средно големи моркова (170 г), на кубчета

2 средно големи тиквички (450 г), на кубчета

260 г зелен боб (колкото поберете в едната си длан), нарязан на 3-4

6 скилидки чесън

1 с.л. морска сол, черен пипер на вкус

250 г грах

100 г фина паста (тип фиде)

Накиснете боба от предишната вечер или сутринта (виж бележки).  Сварете го като изхвърлите първата вода, а след това добавите дафиновите листа и 1.5 л вода и го сварете на тих огън около 1 ч.  Запазете водата.

Кипнете леко подсолена вода и сварете за около 10 мин нарязания зелен боб до пълната му готовност.  Запазете водата.

В тенджера с вместимост 5 л загрейте зехтина и задушете лука до прозрачност.  Прибавете тиквичките, морковите, мащерката, чесъна, солта и черния пипер.  Задушете ги като разбърквате от време на време на средно силен огън докато се сварят.  Прибавете двата вида боб с водите им, пастата и граха и между 1 и 2 л вода.  Кипнете, оставете да покъкри за малко и отдръпнете от огъня.  Пригответе пестото.

Песто:

1 голяма скилидка чесън

45 г (2 натъпкани ч.ч.) пресни листа босилек

60 мл зехтин

щипка сол

1 малък домат, обелен и наситнен

45 г пармезан, настърган на ситно

Пригответе пестото като пасирате или счукате чесъна и босилека със солта до кашица.  Прибавете олиото и пасирайте отново. Прибавете домата и пасирайте.  Накрая прибавете пармезана и разбъркайте.

Супата се сервира като върху всяка порция супа се поставя по 1 с.л. от пестото, която разбърквате.  Добавете още на вкус.

Бележки 1.  Двата вида боб могат да се приготвят предварително.  Съхранявайте в хладилник до използването им.

2.   Супените лъжици тук са американски – т.е. по-големи от българските, побират 15 мл вода.  Направете ги с връх.

3.  Тъй като босилекът ми не е готов да предостави 45 г за песто все още, два пъти направих супата с половин доза и беше все така вкусна.

Пожелавам ви приятна седмица!

Публикувано на предястия, природа, супи, храна и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

13 отговора към Френска лятна супа с песто

  1. Augusta каза:

    Изглежда свежо, вкусно, прясно. Сещам се за „българското песто“ – разядката от зехтин, смлени орехи и чесън, която слагали в пролетните зелени супи или в копривените каши.

    • littlethingslife каза:

      Аз също се замислих за едно друго „песто“, което знам от селото на майка ми – олио, много чесън и много магданоз на ситно. И това върху филия за следобедна закусна на децата :). Много е антисептично :). Поздрави!

      • Augusta каза:

        Мислех си, че няма с какво да бъда изненадана относно българските разядки и изобщо българската постна кухня, но за моя радост отново и отново съм опровергавана. Тази идея за разядка с чесън и магданоз непременно ще я включа в една книга за постните български храни, която отдавна подготвям (http://augusta-books.com/blog/manastirska-kuhnq-pravoslaven-post/ ).
        Ето още една разядка (българско песто :) ), записана в един от старите етнографски трудове:

        „Празият лук се ядял скълцан в разсол.“

        Разсолът е зелева чорба. Вероятно за прибавяли и червен пипер, ако са имали. Такива огнени комбинации били използвани по шопско.
        Поздрави и от мен!

        • littlethingslife каза:

          Тази огнена комбинация отново е използвана в селото на майка ми за лекуване на деца, а и големи, от настинки. Макар да звучи странно, всъщност беше вкусен илач :). Наистина се овкусяваше с начукана на ситно препечена червена люта чушка заедно със семките (което днес май бихме нарели едро смлян лют червен пипер). Още докато майка печеше чушката на котлона, всички в стаята започват да кихат и кашлят.
          Хубава е книгата, която подготвяш. Ще ми е интересно да я видя като излезе. Ако представлява интерес, тези „рецепти“ по-горе са от Северозападна България.

  2. Dani каза:

    Mира, както винаги много красиви снимки,
    а ароматът на пестото стигна до нас :)
    Поздрави!

  3. Таня каза:

    Мира, много хубави снимки от планината си направила. Аз също имах възможност да отида и понабрах малко билки… хубаво беше. Мисля си за публикация. А супичката е интересна, ще я приготвя при възможност!

  4. Eoc каза:

    Мира, много ме изкушава днешното ти предложение и скоро ще се възползвам от него. Имам си мъж любител на супи и винаги у дома има някаква супичка :)
    Харесват ми снимките ти :)
    Поздрави!

  5. littlethingslife каза:

    Дани, благодаря ти за снимките. Красотата на природата е още по-голяма, но аз колкото се може – толкова с фотоапаратчето. А за пестото… само за песто говоря напоследък, но ще се укротя скоро по въпроса и като в онази приказка „… и това ще отмине…“ :). Поздрави и приятни дни!

    Таня, много ще се радвам да разкажеш за твоето бране на билки. Супер са краставичките. Гледам ги от извествно време, но нали не слагам краставички за зимата и така си оставам с гледането. За супичката само виж, че дозата е голяма. Ти ще си я нагодиш за твоите нужди и ще ми е интересно да разкажеш. Поздрави и приятни августовски дни:)

    Еее, Зори, мъж любител на супи! Значи само около мен са от другия вид (или супите са от неподходящ вид:). Ще ми е интересно да кажеш какво мислите за супата. Тия дни се бях засилила към едно място да бера боровинки с тайната надежда да направя твоя сладкиш, но плановете се промениха. Може би по-нататък ще се удаде възможност. Поздрави и приятни дни :)

  6. Diana каза:

    Мира,
    това е супа, която много изкушава –
    свежа, лятна и силно ароматна.
    Красиви снимки, чудесна идея,
    поздрав и прохладно лято, Диана

  7. Савина каза:

    Чудесни снимки, прииска ми се и аз да закатеря балкана в търсене на билки :Р По принцип не съм по супите, но ето една чудесна възможност да си променя отношението, а и с новия ми проект по вегетарианство тя идеално се вписва в плановете ми :)

  8. littlethingslife каза:

    Ох, Дианка, чакам го аз това прохладно лято, ама нещо е все горещо :). Супата наистина е ароматна. Поздрави!

    Савина, наистина разнообразието от ястия правят вегетарианството незабележимо (това е, ако си готви човек у дома или има достъп до такива ястия там, където се работи/живее). Казвам го, защото се сетих за моето вегетарианство през 90-те :). Беше голям зор, но човек като има нужда от нещо си го гони. Поздрави и дано ти хареса супата!

  9. Pingback: Френска лятна супа с песто | Информ@ЛИЧНО

  10. Pingback: Пролетна супа с нахут, спанак и карамелизиран лук | малки неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s