Фокача с тиквички и песто

Фокача с бяло брашно, лук и зехтин беше първият хляб, който „овладях“ преди време.  Много ни харесваше, но макар да го унищожавахме за един ден, за мен беше проблем, че реално е бял хляб (почти 4 пръста) с малко пълнеж отгоре.

В същото време, отдавна гледах рецепти за фугас, но все бяха с домашна квас, а историята между домашната закваска и мен е дълга и ще ви я разказвам някой друг път.

За това много се зарадвах като видях рецептата на Диана от „Опитайте…“ за фугас с обикновена мая и я направих, но тъй като у дома не можем да изядем 3 малки фугаса, направих един, а на останалото тесто реших да сложа пълнеж за фокача.

И общо взето изобретих пълнозърнестата пица май :).  Точно това търсех – вкусна фокача с тънка коричка от типово или пълнозърнесто брашно – много богат вкус без угризения, че ям големи количества хляб.

Отдавна исках да ви споделя тази рецепта, но чаках да мога да направя песто.  И ето че тези дни не издържах и пообрах долните листа от босилека дето се опитва да расте на терасата и си стъкмих първото песто за годината.

Ех, пестото!  Не знам какво да кажа пък за него.  Много от вас сигурно си го хапвате, но за нашия дом е новост от миналата година и винаги се кефя като видя как хората почти подскачат от стола като вкусят я фокача, я супа с песто за пръв път.  Така че, ако не сте го приготвяли до момента, по-добре се поправете.  Не се лишавайте от едно от удоволствията на този свят :).

Класическата рецепта за песто съдържа босилек, зехтин, кедрови ядки, чесън и пармезан.  Сместа се счуква в гранитено или мраморно (с каквото разполагате) хаванче.  Но тъй като все още не съм готова да закупувам кедрови ядки (може би ще закупя само 50 г за един марокански чай:), аз съм приела рецепта, в която кедровите ядки се заместват с орехови и о, ерес!, пасирам всички съставки с пасатора.

Този път се опитах да направя пестото по класически начин в хаванче, но се оказа, че е време за следобедна почивка и моето почукване в хаванчето оглушаваше целия квартал.  Казах си, „Някой дръг път.“

Ето и рецептата:

Фокача с тиквички и песто

тестото по рецепта на Диана от „Опитайте…“, плънка и песто от Малката голяма вегетарианска книга

8 порции в 30 см кръгла тава

За тестото:

10 г прясна мая

1 с.л. леко топло прясно мляко

1-1.5 ч.л. мед

250 г брашно (типово или бяло:пълнозърнесто 2:1)

130-140 г газирана вода

1 с.л. разтопено масло

1-1.5 ч.л. сол

Разтварям маята в малка купичка с меда, а след това добавям леко затопленото мляко.  Оставям 15 мин докато стане кремообразна.

Добавям газираната вода в шупналата мая и изливам цялата смес в пресятото брашно, в което съм направила кладенче.  Меся 10 мин, след което добавям маслото и солта.  Меся още 10 мин.  Тестото трябва да е меко.  Оставям го да втаса в леко намазнена купа 1 час.

Половин час преди да втаса тестото, приготвям зеленчуците и пестото.

За плънката:

180 г тиквички (1 средна) на тънки ленти с картофобелачката

125 г лук (1 средна глава) на половина и на филийки

2 с.л. кедрови ядки (орехови в моя случай)

125 г песто

Посолявам тикчивките и ги оставям да се отцеждат в гевгир.  Оставям лука да се отцежда в цедка.  Приготвям пестото.  (тук трябва да ви кажа, че всъщност ние обичаме повече плънка, така че последния път много успешно увеличих лука и тиквичките с 50% и мисля така да правя фокачата за в бъдеще; експериментирайте и открийте количествата, които са по ваш вкус)

За 125 г песто:

20 г (1 ч.ч. натъпкана) листа от пресен босилек

1 с.л. кедрови (орехови) ядки

1 скилидка чесън

60 мл (1/4 ч.ч.) зехтин

2 с.л. прясно настъргано сирене Пармезан

1 щ сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Традиционният начин за приготвяне на песто е да счукате първо чесъна с една щедра щипка сол, след това да накъсате босилека и да го счукате колкото се може по-наситно, след което да добавите Пармезана и да разбъркате.

Некласическият е да сложите всички съставки без Пармезана в пасатора и да пасирате.  В зависимост от това за какво ползвате пестото, може да се добави и 1 с.л. вода, но в нашия случай няма да добавяме.  Добавям Пармезана и оставям на страни.

Включвам фурната на 220 градуса като слагам тарелката в долната 1/3 на фурната.  По навик от печенето на хляб най-отдолу на фурната слагам метална чиния с вода, за да подсигуря хрупкава коричка.

Обилно поръсвам част от плота, на който работя и внимателно, без да излиза въздуха от тестото, го полагам върху брашното.  Оставям го да почине така 5 минути.  Намазвам тава с диаметър 30 см с малко олио и след като изтупам тестото от ненужното брашно, го поставям в центъра на тавата и от там с длани, плътно притискайки оформям фокача с малък борд.

Поставям лука върху тестото и 1 с.л. от пестото.  Пека 15 мин.  Добавям тикчивките и още песто, поръсвам с ядките и пека още 20-25 мин.  Разпределям останалото песто след като извадя от фурната, снимам :) и след това хапваме докато е още топла.

Слънчеви летни дни ви пожелавам!

Публикувано на тестени и хляб, храна и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

22 отговора към Фокача с тиквички и песто

  1. Lety каза:

    Обичам фокача и то много, а тази е доста примамлива. Това парче долу ми се усмихва от екрана и изкушава да включа фурната :)
    Хубава рецепта!
    Поздрави, спорен петък и приятен уикенд от мен!

  2. Dani каза:

    Мира, много апетитна фокача,
    а за пестото нямам думи :)
    Тази доза за един път ли се явява?
    Поздрави и усмивки!

  3. littlethingslife каза:

    Ха, ха! Да, усмихва се :). Тези дни наистина са подходящи за фокача. Хем лято и съставките са налице, хем човек може да оцелее край печката. Поздрави Лети и приятен уикенд и на теб!

    Дани, да, 125 г е дозата за тази пица (ох, обърках се, фокача:). Всъщност, не знам дали грешката не е вярна и дали този хляб, който не е 4 пръста дебел, може да се нарича фокача, но тъй като не намерих ограничения за това кое как се нарича, нарекох го на първоизточника. Та, общо взето зехтина и овкусяването идват от пестото. За това е 125 г. Поздрави Дани и усмихнати дни и на теб!

  4. Ани каза:

    И аз се облизвам. Много оригинално предложение!!Снимките са чудни!
    Поздрави

  5. Diana каза:

    Мира,
    Благодаря за доверието!
    Чудесна е твоята идея.
    Обичам тиквички и много ми допада с босилековото песто.
    Снимките са страхотни и фокачата неустоима!
    Поздрав и усмихнат уикенд, Диана

    • littlethingslife каза:

      Диана, радвам се, че ти харесва тази рецепта с твоето фугасово тесто :). Както написах и при теб, рецептата е много коректна и всеки път дава много добър резултат, за което ти благодаря. Поздрави и приятна почивка!

  6. Dani каза:

    Хе,хе, фукача не съм правила, но мога скоро време да се пробвам. Лошото е, че я изям, а не бива ;)
    Мира, всичко изглежда толкова вкусно, прекрасно направо. Поздрявам те за избора на продукти и ти желая весел уикенд

  7. littlethingslife каза:

    Ани, радвам се, че са ти харесали снимките. Поздрави и приятни почивни дни!

    Дани, у дома като направя тази фокачата имам конкуренция в това колко да изям, така че по естествен път не мога да прекаля с нея. Ще ми е интересно да ми кажеш какво мислиш, ако решиш да я направиш. Поздрави и весел уикенд и на теб :)

  8. Eoc каза:

    Мира, много ми допада тази фокача :)
    За пестото…. рядко купувам кедрови ядки, но смело слагам каквито имам :) последния път ползвах лешници и пак се получи много добре :)
    Хубав уикенд от мен :)

  9. Миглена каза:

    Здравейте, Мира! Предложението Ви изглежда много свежо, лятно и апетитно! А колкото до пестото, наистина е невероятен продукт, аз също го приготвям със всякакви ядки, тъй като кедровите се намират по-рядко, а и цената им е по висока, от не-кедровите ядки, най ми допада с леко запечени на тигана орехи, понякога италианците добавят и каперси , а до колкото знам за класическото му приготвяне не е нужно да огласявате квартала :), движенията са по скоро втриване по дъното на хаванчето (хоризонтални). Желая Ви прекрасно лято и чакам следващите Ви свежи публикации с нетърпение, а до тогава, задължително ще приготвя тази фокача! :)

    • littlethingslife каза:

      Здравей Миглена! Надявам се, не е проблем да си говорим на ти. И аз пробвах с тези въртеливи движения, но за разлика от подправките, където този подход върши работа, тук не достигнах до добри резултати – босилека седеше на парцали и не се стриваха жилките.
      Това за каперсите е интересно. Не бях срещала до сега, но явно и с пестото като с всяко друго ястие – варира от регион на регион, но то това му е хубавото. Ще ми е интересно да чуя какво мислиш за фокачата. Поздрави и приятни летни дни :)

  10. Савина каза:

    Мммм, изглежда апетитно, ще се пробва, мерси за новата рецепта :)

  11. Яна каза:

    Ами аз какво да добавя след всички тия изказвания/заслужени похвали/…Мога да споделя, че нашето семейство е фен на тестените изделия. Тази питка наречена фокача(? озн.) моментално влиза в мойта книга за рецепти, която в момента е малък тефтер, но съм с амбиции / пак заразена от теб/ да си направя една прилична книга та дано някой по-сетне се възползва от нея…Значи! Утре ще правя фокача, имам всички продукти! Ще пиша как се приема от народа у дома.Усмивки

    • littlethingslife каза:

      Яна, стискам ти палци да се получи и да ви хареса. Иначе, видях въпроса ти след фокача. Ами така наричат този плосък хляб с нещо отгоре в Италия. А в wikipedia четох, че фокачата и погачата имат общ произход като думи – хлябове правени още от римско време. Интересно, нали? Благодаря ти за милите думи и по другите постове. Дано ви хареса този хляб. Поздрави!

  12. Яна каза:

    Хареса и още как! Щерката е „луда“ по босилека, но пък на мен нещо не ми се хваща това растение! Все „паса“ от съседските, които са вече като храсти , клонящи към дървета… :)

    • littlethingslife каза:

      Много се радвам, че ви е харесал :). За босилека, да – този е някакъв сорт дето не го бях виждала и аз преди, но и моят на терасата е от тях – листата големи, големи… Иначе, босилека иска редовно поливане и сянка. Това със сянката е от голямо значение. Имам и аз саксии, които вървят и такива, които не. Поздрави!

      • Яна каза:

        Имам собствен босилеееееек! Още е бебе, но се развива прекрасно, пу пу пу! Добре , че климата тук позволява по никое време да си завъдиш растение /топличко е през повечето време/. Последвах съвета ти и го сложих на светло, но сенчесто – под една маслина. Поливам го по малко всеки ден, като предварително проверявам влажността на почвата /метода с показалеца :)/
        Хубав ден да имате всички!

        • littlethingslife каза:

          Яна, супер за босилека! При нас е голям студ и почти ти завидях за топлото време и маслинките :). Поздрави и хубави дни и от мен!

  13. Таня каза:

    Правя тази фокача вече два пъти и много ми се хареса! И не само на мен. Експериментирах и с различни видове брашно, получи се добре.
    Така е в блоговете – всеки ден може да намериш нещо различно! Поздрави, Мира! Бъди все така вдъхновяваща!

    • littlethingslife каза:

      Таня, радвам се, че ви е харесала фокачата. Тия дни замразих в камерата няколко бурканчета песто за зимата. Много вървят със спагети и сушени домати като твоите :). Поздрави и хубави дни!

  14. Pingback: Пица с гъби, кашкавал и трюфелов зехтин | малки неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s