Яйчен крем с вишни

Миналия уикенд отскочихме до селото на И. хем да избегнем жегите, хем да помогнем за изграждането на един навес.  Всъщност И. помагаше за навеса, а аз бях в ролята на помощник-готвач и миялна машина, но и това беше помощ, а и беше много приятно да се излезе от София.

Някой ден ще напиша може би за тутманика по селски или за качамака, който бабата и дядото на И. правят, но днес реших да ви разкажа за един яйчен крем с вишни, който направих по рецепта от юбилейния брой на сп. Бон Апети.

Тук-таме споменавах напоследък как не съм виждала вишни на пазара тази година, така че можете да си представите колко се зарадвах като видях чудно узрелите вишни на вилата на И.  На втория ден, малко преди да си тръгнем, успях да измъкна една стълба от строежа, докато мъжете чакаха нещо да съхне и набрах около 2 кг вишни.

Като се върнах в София започнах да се чудя на какво да ги направя – на клафути (но нямах заквасена сметана), на пай (не ми се слагаха всички в един пай, а и последния път като правих пай със сливи леко ми киселееше, та се замислих как ли ще киселеят вишните в пая; да не говорим, че не ми се чистеха всичките на веднъж) или на сладко.  Сладкото спечели.

От година търся уред за чистене на череши, но или няма или намирам такива за 45 лева, които не ми се дават.  До сега се справях много добре с ножа, но на 5-тата вишна стана ясно, че така до никъде няма да стигна и грабнах една безопасна игла.  Получи се!

Сладката направих по рецепта на Марта Стюарт.  Хареса ми, че използва лимонов сок, а не лимонтузу, но нещо около достигането на температура от 100 градуса се разминахме.  Дали жената е имала предвид някакъв захарен градус, а не температура на сладкото, така и не разбрах.  Резултът е по-гъсто сладко, което вече втори ден е по-силно от гравитацията.  Не знам как ще го вадим от бурканите :).

И да си дойда на думата – яйчния крем.  Добре, че бяха по-хладни дни, иначе трудно щях да оцелея бъркайки крема на котлона 20 мин.  Крайният резултат си струва на 100%.  Унищожихме го за един ден и определено имаше интерес за по-големи дози.

Следвала съм рецептата.  Единствено замених прахчето ванилия с шушулка ванилия и се получи много фино и приятно на вкус.  Следващия път бих пробвала с 1-2 белтъка по-малко, тъй като белтъците коригират това колко течен да е крема, а с всички белтъци кремът беше една идея по-течен отколкото очаквах.

Сиропът към крема се сгъсти повече от очакваното – явно нещо пропускам в инструкциите при варенето на вишни.  Не чакайте всичката вода да се изпари, за да не се окажете с вкусна мармаладоподобна консистенция както се получи при мен :).

Ето и рецептата:

Яйчен крем с домашен вишнев компот

рецепта от юбилейния брой на сп. Бон Апети

за 4 порции

8 жълтъка

6 белтъка

4+2 с.л. захар

1 шушулка ванилия (1 пакетче)

150 мл сладкарска сметана

за компота:

3-4 с.л. кафява захар

200 г вишни

2 с.л. балсамов оцет

Разбивам жълтъците с 4 с.л. от захарта с миксер докато избледнеят и заприличат на крем.

В съд за водна баня изливам жълтъчния крем, сметаната и изстърганата вътрешност на 1 шушулка ванилия.  Варя на умерен огън (водата на водната баня не трябва да завира) като бъркам непрекъснато.  Кремът на края се сгъстява доста, дърпам го от огъня и го поставям в друг съд със студена вода, която сменям като се затопли.  Бъркам докато кремът се охлади (отнема няколко минути).  Като се охлади, слагам го в хладилника, а белтъците поставям в купата, в която ще ги разбивам и тях слагам в хладилника.

Междувременно, изчистете по-голямачаст от вишните от костилките.  Оставете 4-6 с костилка, ако желаете по-привлекателна украса (аз изчистих всички).

След половин час вадя жълтъчния крем и купата с белтъците от хладилника.  Разбивам белтъците с 2 с.л. захар на сняг.  Изсипвам 1/3 от белтъците в крема и енергично разбивам сместа за да я олекотя.  След това добавям останалите белтъци на два пъти като разбивам внимателно до получаване на гладък пухкав крем.  Разпределям го в 4 големи или в 8 малки чаши (зависи колко ви е дозата; при нас и тези, които се опитваме да не прекаляваме с храната хапнахме по 2 малки чаши на веднъж, така че ситненето на дозата не беше много от полза:).

За компота, сложете вишните в тиган с незалепващо покритие и след като сосът им започне да се изпарява, сложете захарта.  Когато пуснат от сока се слага балсамовия оцет и щом като течността в тигана стане с консистенцията на сироп се дръпва от огъня (подчертала съм тези думи най-вече за себе си, тъй като добавих и захарта, и оцета когато сосът се изпари; резултатът беше вкусен конфитюр, но не и компот).  Оставя се да изстине на стайна температура.  Десертът се поднася като се залива с компота.

Добър апетит!

Публикувано на десерти, кремове, плодови, храна и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

16 отговора към Яйчен крем с вишни

  1. Eoc каза:

    Мира, само ако знаеш как ме зареди :) Благодаря ти :) И се смях като си представях как ще вадите антигравитационното сладко :) Но пък убедена съм, че е страхотно. Нищо не може да се сравни с истинския плод… на мен татко още не ми е дал вишни от вилата ни… може и да нямаме тази година…
    Както и да е… и кремчето е едно разтапящо :)
    Хубав край на седмицата от мен :)

  2. Dani каза:

    Мира,
    много емоционално си разказала и обяснила :)
    И аз от миналата година имам такова бурканче :)
    А и кремчето изглежда страшно вкусно!
    Завиждам за вишните, защото ги обичам в сладкиши и
    като сладко!
    Поздрави и усмивки !

  3. Lety каза:

    Кремчето изглежда прекрасно,, вишневото сладко също – независимо от своеволността към правилата на гравитацията :)
    Много обичам вишни, а и яйчен крем и не ми беше хрумвала възможност за комбинация. Благодаря за рецептата!
    Сърдечни поздрави, хубав петъчен ден и прекрасен уикенд!

  4. littlethingslife каза:

    Зори, Дани и Лети, и вие ме заредихте с коментарите си. Лятното настроение е навсякъде тези дни :). Поздрави и приятни летни дни!
    PS. Дани, успя ли да го измъкнеш от бурканчето? И аз ще разбера отговора скоро, но да попитам :)
    Зори и Лети, радвам се, че ви харесва кремчето. Наистина беше вкусно и да, много добре се съчета с вишневото сладко. Поздрави!

  5. Milena каза:

    Станимира,развесели ме с това сладко:)
    Снимката на подредените бурканчета е много забавна. Харесва ми градацията и как сладкото в последното бурканче изобщо не „познава“ гравитацията.

    Направи ми впечатление и на мен,че няма вишни по пазарите. Аз не съм и търсила упорито, просто ми трябваша още малко да допълня моята съвсем скромна реколта. Аз обаче залагам на вишновка;)

    Снимките ти са много хубави!

    Вкусни и спокойни летни дни!

    • littlethingslife каза:

      Миленка, наблюденията ми с вишните са като с уреда за чистенето им -или няма (по пазарите) или има (на дървото на тези, които са си ги посадили, но са им много и са им кисели и се чудят какво да ги правят. Трябва да се организира раздаване или бартер от някакъв сорт по този въпрос, но то за какво по-напред :) Интересно е това с вишновката. Чувала съм, но около мен никой не прави. Би ми било интересно да чуя как я правиш. Поздрави и приятни августовски дни!

  6. Diana каза:

    Мира,
    много слънце и настроение, аромати и вкусотии има при теб.
    Чудесно съчетание, харесва ми –
    поздрав и много усмихнати летни дни, Диана

    • littlethingslife каза:

      Диана, и на мен ми беше приятно да снимам на вън на село, където светлината е в изобилие. Аз винаги се впечатлявам от светлината в твоите снимки. При мен тя понякога не достига, особено като взема да готвя вечер :) Поздрави и още много слънчеви летни дни!

  7. Dani каза:

    Мира, прекрасна публикация и много интересна. Сладкото и така изглежда много апетитно, дори е необикновенно по този начин. Относно уредът за вадене на костилки – аз се снабдих с такъв, прекрасен е много лесен и удобен, имаше го ви ХИТ-Младост, незнам дали още е наличен за 5 лв.
    Кремчето изглежда апетитно, прекрасен понеделник ти желая :)

    • littlethingslife каза:

      Ей, Дани, много ти благодаря за информацията. Голяма случайност е, че точно днес имам една среща близо до ХИТ-Младост. Ще проверя непременно. Лека и хубава седмица и на теб!

  8. Ани каза:

    Мира, много ми беше приятно да прочета да вишнобера, правенето на ‘антигравитационното“ сладко и ароматния яйчен крем. Прекрасна си!
    Мога да ям вишни до несвяст, толкова ги обичам. А за палачинки с вишни човек убивам :))Това десертче ще се пробва;)Напомня ми на Забайон, но с повече желтъци в случая.
    Лека вечер

    • littlethingslife каза:

      Ани, радвам се, че ти е харесал постинга. С вишните правихме много хубави десерти тази година. Ще споделя за другите десерти догодина май, че времето им съвсем отмина, но и аз бях много приятно изненадана от това как добре се получават в десерти, а и не само.
      Забайон съм правила преди години. Бях набелязала да правя с ягоди тази година, но не успях. Може би с малини ?! дано успея да се добера до някоя и друга малинка :).
      Поздрави и приятни августовски дни!

  9. Пепа каза:

    Мира, с интересен изчетох и тази ти публикация, много е увлекателна, :)
    Сладкото и крема са страхотни, но и на мен не ми е хрумвала идея да ги комбинирам, виж на палачинки колко вишни отнасяме…. Благодаря за идеята, ще се възползвам някой ден.

    За гравитацията – получава се така, когато изстиват обратно бурканите, заради вакума, който е вътре и остава отгоре, сладкото остава на капачката. Ако оставиш леко да изстинат и веднага обърнеш бурканите, то си слиза на място. Но няма да имаш проблеми с ваденето – щом отвориш капака, то ще се смъкне надолу. Поне при мен така си се получава, аз винаги забравям да ги обърна, когато поизстинат.
    За уреда за вадене – имам го (два дори) , от доста години. Но с безопасната игла ми е по-бързо и по-лесно. И в двата случая пръстите на ръцете се оцветяват от вишните :)

    • littlethingslife каза:

      Пепа, много ти благодаря за информацията за антигравитационното сладко. В интерес на истината и мъжа ми каза същото първоначално, но след това решихме, че може би се е и втвърдило. Часът на истината ще настъпи скоро :).
      Иначе ги държа така обърнати, защото така съм виждала да прави баба, но сега се замислям, че това се случваше при компотите и туршиите, а за сладката може и да ги е врътвала след като са поизстинели. Ще имам предвид.
      За уреда, все още не съм стигнала до ХИТ, но исках да си го взема, за да си вадя и костилките от маслини, а иначе и аз се специализирах с безопасната игла :). Явно е трябвало плода да е добре узрял. Преди години пробвах с едни по-твърди череши, но не се получи и се отказах тогава.
      Радвам се, че наминаваш. Благодаря ти за полезната информация. При следващите сладка ще я използвам при всички случаи. Поздрави и честито за годишнината на твоя блог!

  10. Пепа каза:

    пак аз :)

    Благодаря ти.

    И да спомена, че и с маслините е така – трябва да са по-меки и с отделящи се костилки. Аз счупих шиповете на 2 машинки, вадейки костилките на маслините. Е, тези последните държат, но и май предпочитам да купя маслини без костилки за тапенади.

    За бурканите :) Компотените или други зеленчукови или плодови може и да се оставят обърнати на капачката, но те са сравнително редки и при завъртането в нормално положение всичко вътре си остава нормално. А сладкото е гъсто.
    Ще чакам да кажеш, като отвориш :)

    Хубави почивни дни!

    • littlethingslife каза:

      а, виж, пак нещо интересно ми казваш. Ще пробвам и маслините по този начин. Точно за тапенади ми трябват без костилки.
      Ще пиша като отворим сладкото непременно. Поздрави и приятни почивни дни и на теб :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s