Преди години много се дразнех, когато българските медии отразяваха събитие след като е минало. Това, слава богу, се промени с годините, но ето че днес, съвсем в духа на социалистическата журналистика, реших да ви разкажа за Sofia Design Week 2010 един ден след завършване на събитието :).
Моето разглеждане на изложби от Sofia Design Week започна от галерия Академия и изложбата The perfect human – 5х Obstructed (продължава до 17 юни). Става въпрос за процеса на създаване на плакати към филма „Перфектният човек – Петте препятствия“ на Ларс фон Триер. За да направят плакатите на студентите са били поставени ограничения (или препятствия:), а изложбата показва процеса и резултата от работата им.
Него ден бях доста възПрепятствана да се отпусна и да възприемам по-концептуално изкуство – всичко вървеше наопъки – срещи се появяваха, отлагаха, а някои се оказа, че съм забравила. Въобще, не бях настроена за споко изложба, но ето ме в галерия Академия, седя и се блещя пред някакъв плакат, чета кой как е бил възпрепятстван, за да създаде плаката си, а мислите ми са съвсем другаде.
И в този момент чувам леко тананикане. Някой тихичко под мустак си пее народна песен, докато разглежда вестник Т…, а до него един хубав букет с фини оранжеви цветя – гардът на галерията, един възрастен чичко, сигурно бивш военен, който чинно изпълнява задълженията си, но на бас се ловя не усеща, че се включва в едно приключение, което се казва гардът-който-с-песента-си-възпрепятства-(или не)-Мира-да-разглежда-изложбата-за-Препятствията-поставени-пред-едни-студенти-докато-правели-плакат-за-филма-5-те-препятствия.
И от там стана весело – гайдарят, който виеше до Народното събрание, а по-късно хората, които режеха тревата с косачки в градинката пред галерията също станаха част от Възпрепятстваната изложба. Същият гард или момичето, което продаваше книги в книжарницата към галерията (облечена в оранжево като цветята) бяха включили нагревател за вода за чай в галерията и той току се включваше и изключваше, възпрепятствайки концентрацията на и без това разсеяните посетители. С една дума, всичко щракаще, виеше, вклювчаше се и изключваше в някакъв свой си ритъм, като в онова представление „Ритъм“, където актьорите правят музика като щракат с пръсти, играят тап или се пляскат по бедрата и всичко това е музика. Така и тук, всички разсейващи на вид фактори доведоха до едно цяло, което беше изложбата – имаше някакво препятствие, но имаше и изкуство. Така тази изложба се превърна в един добър старт за Sofia Design Week.
Минахе (бях с приятелка) покрай двора на Академията и ни изкефи сътворения от децата и родителите им град на детската фантазия, след което се озовахме в северната сграда на Академията
и вместо да гледаме това, което е по стените се очаровахме от стълбите, плочките, някой стар стол, някой плакат или картина в отдел „Стенопис“ и джаз музиката, която идваше иззад вратата, на която пишеше „Скулптура“.
Така, както каза Боби, племенникът ми, с който разгледахме още 2 изложби на следващия ден: „Ами то всичко може да е дизайн.“
По-късно първият ден с приятелката ми се озовахме в „Склада“ и след оглеждане в огледала (от ония, които слагат по слепите завои по пътищата),
в огледални златисти гардероби;
след като си харесахме едно старо радио – сега шкаф
и мебел, от чийто външен вид така се впечатлих, че не знам каква е практичната й полза (може би шкаф),
решихме да отморим в близката чайна на чаша марокански зелен чай с мента и кедрови ядки.
Беше много хубав завършек на деня – с отпускащ чай, в приятна атмосфера, говорейки си за разни интересни неща.
Приятен уикенд ви желая. Този път без рецепта, но следващия път, може би ще има :). Поздрави!
Хей, Мира :) Благодаря, приятен и на теб :)
Страхотен пост, поздравления :)
Мира,
много е хубаво споделеното от теб:)
А и този ментов чай…
Усмихната неделя!
Мира,
беше ми много приятно!
Хубав разказ, снимки и чаша зелен чай.
Благодаря –
хубава неделя и успешна нова седмица, Диана
Зори, Дани и Диана, радвам се, че ви хареса разказът :). Мислех да направя този марокански чай у дома и да споделя рецептата, но това щеше да забави поста още повече. Надявам се в скоро време да го направя и ще пиша. Поздрави и приятни дни!
Това беше много вдъхновяващо :) Обожавам дните, в които всичко е наопаки и в следващия момент започвам да откривам нови и интересни неща, доста стимулиращо. Благодаря, беше ми изключително приятно да прочета историята :)
Савина, радвам се, че ти е харесала. Наистина моментите, в които откриваме, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна, са хубави :). Поздрави и приятна седмица!