Дизайнът е навсякъде

Преди години много се дразнех, когато българските медии отразяваха събитие след като е минало.  Това, слава богу, се промени с годините, но ето че днес, съвсем в духа на социалистическата журналистика, реших да ви разкажа за Sofia Design Week 2010 един ден след завършване на събитието :).

Моето разглеждане на изложби от Sofia Design Week започна от галерия Академия и изложбата The perfect human – 5х Obstructed (продължава до 17 юни).  Става въпрос за процеса на създаване на плакати към филма Перфектният човек – Петте препятствия на Ларс фон Триер.  За да направят плакатите на студентите са били поставени ограничения (или препятствия:), а изложбата показва процеса и резултата от работата им.

Него ден бях доста възПрепятствана да се отпусна и да възприемам по-концептуално изкуство – всичко вървеше наопъки – срещи се появяваха, отлагаха, а някои се оказа, че съм забравила.  Въобще, не бях настроена за споко изложба, но ето ме в галерия Академия, седя и се блещя пред някакъв плакат, чета кой как е бил възпрепятстван, за да създаде плаката си, а мислите ми са съвсем другаде.

И в този момент чувам леко тананикане.  Някой тихичко под мустак си пее народна песен, докато разглежда вестник Т…, а до него един хубав букет с фини оранжеви цветя – гардът на галерията, един възрастен чичко, сигурно бивш военен, който чинно изпълнява задълженията си, но на бас се ловя не усеща, че се включва в едно приключение, което се казва Гардът, който с песента си възпрепятства (или не) Мира да разглежда изложбата за Препятствията поставени пред едни студенти докато правели плакат за филма 5-те препятствия.

И от там стана весело – гайдарят, който виеше до Народното събрание, а по-късно хората, които режеха тревата с косачки в градинката пред галерията също станаха част от Възпрепятстваната изложба.  Същият гард или момичето, което продаваше книги в книжарницата към галерията (облечена в оранжево като цветята) бяха включили нагревател за вода за чай в галерията и той току се включваше и изключваше, възпрепятствайки концентрацията на и без това разсеяните посетители.  С една дума, всичко щракаще, виеше, вклювчаше се и изключваше в някакъв свой си ритъм, като в онова представление Ритъм, където актьорите правят музика като щракат с пръсти, играят тап или се пляскат по бедрата и всичко това е музика.  Така и тук, всички разсейващи на вид фактори доведоха до едно цяло, което беше изложбата – имаше някакво препятствие, но имаше и изкуство.  Така тази изложба се превърна в един добър старт за Sofia Design Week.

Минахме покрай двора на Академията и ни изкефи сътворения от децата и родителите им град на детската фантазия, след което се озовахме в северната сграда на Академията

и вместо да гледаме това, което е по стените се очаровахме от стълбите, плочките, някой стар стол, някой плакат или картина в отдел Стенопис и джаз музиката, която идваше иззад вратата, на която пишеше Скулптора.

Така, както каза Боби, племенникът ми, с който разгледахме още 2 изложби на следващия ден, „Ами то всичко може да е дизайн.“

По-късно първият ден с приятелката ми се озовахме в Склада и след оглеждане в огледала (от ония, които слагат по слепите завои по пътищата)

огледални златисти гардероби

едно старо радио – сега шкаф

и мебел, от чийто външен вид така се впечатлих, че не знам каква е практичната й полза (може би шкаф)

решихме да отморим в близката чайна на чаша марокански зелен чай с мента и кедрови ядки.

Беше много хубав завършек на деня – с отпускащ чай, в приятна атмосфера, говорейки си за разни интересни неща.

Приятен уикенд ви желая.  Този път без рецепта, но следващия път, може би ще има :).  Поздрави!

Advertisements