Дизайнът е навсякъде

Преди години много се дразнех, когато българските медии отразяваха събитие след като е минало. Това, слава богу, се промени с годините, но ето че днес, съвсем в духа на социалистическата журналистика, реших да ви разкажа за Sofia Design Week 2010 един ден след завършване на събитието :).

Моето разглеждане на изложби от Sofia Design Week започна от галерия Академия и изложбата The perfect human – 5х Obstructed (продължава до 17 юни). Става въпрос за процеса на създаване на плакати към филма „Перфектният човек – Петте препятствия“ на Ларс фон Триер. За да направят плакатите на студентите са били поставени ограничения (или препятствия:), а изложбата показва процеса и резултата от работата им.

Него ден бях доста възПрепятствана да се отпусна и да възприемам по-концептуално изкуство – всичко вървеше наопъки – срещи се появяваха, отлагаха, а някои се оказа, че съм забравила. Въобще, не бях настроена за споко изложба, но ето ме в галерия Академия, седя и се блещя пред някакъв плакат, чета кой как е бил възпрепятстван, за да създаде плаката си, а мислите ми са съвсем другаде.

И в този момент чувам леко тананикане. Някой тихичко под мустак си пее народна песен, докато разглежда вестник Т…, а до него един хубав букет с фини оранжеви цветя – гардът на галерията, един възрастен чичко, сигурно бивш военен, който чинно изпълнява задълженията си, но на бас се ловя не усеща, че се включва в едно приключение, което се казва гардът-който-с-песента-си-възпрепятства-(или не)-Мира-да-разглежда-изложбата-за-Препятствията-поставени-пред-едни-студенти-докато-правели-плакат-за-филма-5-те-препятствия.

И от там стана весело – гайдарят, който виеше до Народното събрание, а по-късно хората, които режеха тревата с косачки в градинката пред галерията също станаха част от Възпрепятстваната изложба. Същият гард или момичето, което продаваше книги в книжарницата към галерията (облечена в оранжево като цветята) бяха включили нагревател за вода за чай в галерията и той току се включваше и изключваше, възпрепятствайки концентрацията на и без това разсеяните посетители. С една дума, всичко щракаще, виеше, вклювчаше се и изключваше в някакъв свой си ритъм, като в онова представление „Ритъм“, където актьорите правят музика като щракат с пръсти, играят тап или се пляскат по бедрата и всичко това е музика. Така и тук, всички разсейващи на вид фактори доведоха до едно цяло, което беше изложбата – имаше някакво препятствие, но имаше и изкуство. Така тази изложба се превърна в един добър старт за Sofia Design Week.

Минахе (бях с приятелка) покрай двора на Академията и ни изкефи сътворения от децата и родителите им град на детската фантазия, след което се озовахме в северната сграда на Академията

и вместо да гледаме това, което е по стените се очаровахме от стълбите, плочките, някой стар стол, някой плакат или картина в отдел „Стенопис“ и джаз музиката, която идваше иззад вратата, на която пишеше „Скулптура“.

Така, както каза Боби, племенникът ми, с който разгледахме още 2 изложби на следващия ден: „Ами то всичко може да е дизайн.“

По-късно първият ден с приятелката ми се озовахме в „Склада“ и след оглеждане в огледала (от ония, които слагат по слепите завои по пътищата),

в огледални златисти гардероби;

след като си харесахме едно старо радио – сега шкаф

и мебел, от чийто външен вид така се впечатлих, че не знам каква е практичната й полза (може би шкаф),

решихме да отморим в близката чайна на чаша марокански зелен чай с мента и кедрови ядки.

Беше много хубав завършек на деня – с отпускащ чай, в приятна атмосфера, говорейки си за разни интересни неща.

Приятен уикенд ви желая. Този път без рецепта, но следващия път, може би ще има :). Поздрави!

Save

Advertisements
Публикувано на разни и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Дизайнът е навсякъде

  1. Eoc каза:

    Хей, Мира :) Благодаря, приятен и на теб :)
    Страхотен пост, поздравления :)

  2. Dani каза:

    Мира,

    много е хубаво споделеното от теб:)
    А и този ментов чай…
    Усмихната неделя!

  3. Diana каза:

    Мира,
    беше ми много приятно!
    Хубав разказ, снимки и чаша зелен чай.
    Благодаря –
    хубава неделя и успешна нова седмица, Диана

  4. littlethingslife каза:

    Зори, Дани и Диана, радвам се, че ви хареса разказът :). Мислех да направя този марокански чай у дома и да споделя рецептата, но това щеше да забави поста още повече. Надявам се в скоро време да го направя и ще пиша. Поздрави и приятни дни!

  5. Савина каза:

    Това беше много вдъхновяващо :) Обожавам дните, в които всичко е наопаки и в следващия момент започвам да откривам нови и интересни неща, доста стимулиращо. Благодаря, беше ми изключително приятно да прочета историята :)

    • littlethingslife каза:

      Савина, радвам се, че ти е харесала. Наистина моментите, в които откриваме, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна, са хубави :). Поздрави и приятна седмица!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s