Раджастанска пустинна манджа

Тази манджа ни я приготвяше Джалал, водачът в тридневната ни разходка с камили из пустинята Тар в Индия, преди 2 години.

Този, горе, който пише sms-и в пустинята е Джалал.  Хм, да.  До тук с дивата пустош.  През цялото време се шегувахме, че сигурно ни въртят в кръг около една дюна, но имайки предвид, че към третия ден едвам понасяхме тресенето на камилите и всяка почивка ни радваше, не придиряхме много по въпроса.

Камилата с помпона на преден план е моята камила – Калу.  На отиване към явката с водачите ни, бях седнала на предната седалка до шофьора и Джалал си направи грешния извод, че съм водача на групата.

Водач на групата въобще не бях, но така ми се падна най-спокойната камила.  Хитър беше този Джалал.  Няма да остави шефа да се излага на най-лудата камила за радост на подчинените.  Ще му даде камила-водач, а шефът през цялото време ще си мисли, че той води групата.

Рецептата е съставена от това, което видях Джалал да прави тези 3 дена, т.е. няма точни мерки и така и не разбрахме каква точно масала слага.  Размахваше някакво пластмасово пликче под носа ми, сочеше надписите на хинди и повтаряше, „Масала – very good!“  Ама каква точно – така и не се разбра.  За това предложението ми за масала по-долу е от друга рецепта, но след като спътниците ми опитаха манджата няколко месеца след връщането ни от Индия, твърдяха, че била досущ като тази на Джалал.

Имайки предвид, че в тази част на пустинята имаше най-вече храсти, ястието се готвеше в тенджерка вряща върху огън от съчките им.  За домашните условия, при които готвим това означава, че се приготя под капак на средно силен към слаб огън през цялото време.

Раджастанска пустинна манджа

за 5 порции

1 глава червен лук на полумесеци

1/2-1 ч.л. лют червен пипер (Джамал лееше пипера направо от пликчето – може би 5 с.л., но това е много люто за нашия вкус)

1 ч.л. сух кориандър, смлян

6 с.л. олио (соево в оригинал, слънчогледово при мен)

1-2 средни домата на кубчета (или толкова от консерва)

1/3 – 1/2 малка зелка (може и карфиол)

3 средно големи картофа на кубчета

2 малки тиквички, на кубчета

1 шепа жълта леща

1 глава чесън (1/2 глава, ако е от много лютия)

1 ч.л. кимион

2 ч.л. сол

За масалата:

1 ч.л. куркума

1 1/2 ч.л. къри

1 ч.л. кориандър

1/4 ч.л. джинджифил

В голяма тенджера загрявам олиото и запържвам лука в него (аз го задушавам).  Добавям лютия червен пипер и кориандъра.  Разбърквам веднъж и веднага заливам със 100 мл. вода.  Оставям да покъкри докато лукът омекне.  Добавям доматите и разбърквам.  След 5 мин добавям зелето и картофите.  Разбърквам и заливам тенджерата до 1/3 – 1/2 с вода (според това с колко домата готвя, че и те пускат вода).  Оставям да покъкри под капак 15 мин като разбърквам от време на време.

Прибавям измитата леща, тиквичките, масалата и посолявам (Джалал слагаше тиквичките заедно със зелето и картофите, но така се преваряват, а аз ги харесвам по-свежи).  Разбърквам и оставям да покъкри докато се сварят картофите.

Междувременно обелвам чесъна и го счуквам в саханче заедно с кимиона.  Когато манджата стане готова я дръпвам от огъня и добавям чесновата смес.

Хапва се с чапати и ориз.  Чапати е питка, която прилича на малка арабска питка.  Прави се просто и лесно.  Дори мислех да направя една, за ви покажа, но И. е купил две багети по грешка и не ми се щеше да се озовем с още повече хляб у дома.  Може би следващия път като готвя тази манджа ще направя и ще допълня този пост.

Няма как да ви говоря за това ястие без да спомена колко много ми хареса пустинята.  След многолюдността на Индия, няколко дена в пустинята са глътка свеж въздух. Но за това на края.

Минахме през няколко селца, които бяха с бедни колиби и хора, които се прехранваха най-вече около туристите.  Някои танцуват

други пеят

и свирят

а трети, като Джалал, разхождат туристи из пустинята.  Който може, търси работа в града.  Ние бяхме група от 5 жени, но имахме един гид и 3-ма помощника.  Тези помощници не вършеха толкова работа, колкото като че ли Джалал беше решил да ги покани с него, да хапнат около туристите, а може би и да им даде малко от това, което той щеше да препечели.

Не съм сигурна за уговорките им, но в Индия хората често търсят да помогнат с каквото и да било, само и само да заслужат хляба си.  В този случай, буквално.  Следващия път някой щеше да покани Джалал с неговите туристи и така се грижеха един за друг и оцеляваха.

Не си мислете, че това е придружено с някаква меланхолия или депресия.  Хората имат много труден живот, но го приемат такъв какъвто е.  Оплакването като че ли не е част от националната им култура.Иначе, бях спала в палатка, но съвсем на открито под звездите не бях спала и това много ми хареса.  По-горе се вижда колибата, в която спахме първата нощ, приготвянето на неизменните препечени филийки с масло и малко сол за закуска и оградата от тръни, до която спахме под звездите втората вечер.

На третия ден се събудих преди всички и реших да се изкача на близката дюна да видя какво се вижда от там.  Кой знае каква гледка от върха на дюната нямаше, но тишината беше невероятна.  Та това си взех от пустинята Тар – споменът за невероятната тишина на изгрев слънце (за да я чуете ще трябва да си увеличите звука максимално:).

PS.  Ууупс, днес докато търсех едни документи попаднах на тефтера със записки от онова пътуване и какво да видя, името на гида ни е Джалал, а не Джамал :(.  Моля да ме извините.  За това в университета намаляваха оценката с една единица май.  Следващия път – с тефтерчето ще се пишат постове.  Поздрави и приятен край на седмицата.

Публикувано на основни, пътешествия, храна и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

10 отговора към Раджастанска пустинна манджа

  1. Eoc каза:

    Леле, Мира… нямам думи.
    Манджичката ми хареса и сигурно ще я спретна…
    Но за пътешествието… Индия… доста съм чела за Индия, много ме привлича, но все си мисля, че нямам достатъчно кураж да я посетя… и искрено ти се възхищавам!
    Хубава вечер от мен!

  2. Таня каза:

    Станимира, благодаря ти, разказала си моята мечта! Индия ми е слабост от много години, винаги ми е била вътрешно присъща. Сигурно съм била там … в някой минал живот…Дано успея да я посетя някой ден. Разказваш много хубаво и с особено настроение. Благодаря за споделеното!

  3. littlethingslife каза:

    Зори, радвам се, че ще пробваш манджичката. Много е бърза и добра за „почисти хладилник“. За Индия, няма нужда от кураж, а само от време и от малко средства. Грабваш мъжа или 2 приятелки и отивате и така. Хората са много мили и има много да се види. Поздрави :)

    Таня, радвам се, че разказът ти е харесал. Аз повече съм мечтала да посетя Китай, но така се случи, че посетих Индия и много ми хареса. Пожелавам ти скоро да осъществиш мечтата си. Поздрави и приятен уикенд :)

  4. Пепеляшка каза:

    Привет, открих блога ти чрез Дими и се радвам, че надникнах, защото ми харесва, това което си писала.
    Много пролетно настроение и усмивки!
    Пепеляшка

  5. Еми каза:

    Мира, разкошен разказ! :) Благодарим за споделеното! Хич не ме бива по манджите, но пък историите покрай тях винаги са ми били любими! :))

  6. Ирина каза:

    Страхотни емоции, как ми се иска и аз да отида там някой ден.. :)
    Много вкусна и интересна е манджичката на Джамал, ще я опитаме :)

  7. littlethingslife каза:

    Пепеляшка, радвам се, че ти е харесал разказът. Аз също си харесах някои неща при теб :).

    Иринка, ти така задобряваш във фотографията, че не ми се мисли какви хубави снимки биха дошли от Индия. Като бях на това пътуване, още не се вманячавах толкова в готвенето и ястията са попаднали между цялата друга пъстрота на онзи свят. Има толкова неща, които се случват там едновременно, че не знаеш на къде да гледаш и какво да снимаш по-първо.

    Еми, много ме радва, че си се изкефила на историята. Ти самата си голям разказвач и то с голямо чувство за хумор, така че очаквам включване от теб, когато обстоятелствата позволят. Ще съм ти първи фен, да знаеш :).

  8. Maria каза:

    Страхотен разказ! Индия ми е мечта отдавна и набелязана за пътуване дестинация. Обожавам индийска кухня и ще пробвам задължително рецептата:-)Поздрави

  9. SharenaSol каза:

    така и не стигнах до Тар макар че не беше твърде далече от Мумбай където се подвизавах едно мусонно лято. Страхотна статия, добре конструирана и пипната с мн мерак. А как обичам масала! заричам се да опитам:)

  10. littlethingslife каза:

    Мария и SharenaSol (не открих името ти в блога, за това така :), радвам се, че ви е харесал разказът. Ще ми е интересно да кажете какво мислите за манджичката. Тя е споко манджичка. Каквото бог дал, както казваше баба ми :).
    SharenaSol, ще ми е интересно да чуя повече за твоите приключения в Индия.
    Поздрави и приятни дни и на двете ви!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s