Греховни пирожки

Неделя е и обикновено в такива дни се събуждам с желание да направя нещо вкусно за закуска като от едно време – мекици, палачинки или пирожки.

Съвсем случайно преди време попаднах на рецепта за пирожки в блога „Щъркелово гнездо“ и не можах да се въздържа да не я изпробвам веднага.

Когато бях малка майка не ми даваше да ям пирожки, защото били мазни, застояли, кой знае в какво олио ги били пържели и т.н. Трябва да си призная, че още тогава бях съгласна с нея и си ядях леко сухия сандвич със салам, масло и краставичка, който тя ми приготвяше за училище всеки ден, но и си мечтаех за пирожките.

Истината обаче е, че като възрастен изпитвам голям „глад“ за неща, които са ми били забранявани в детството. Преди години изпитвах голям глад за  чипс. Чипсът също беше от забранените храни, поради същите причини. Затова като отидох в университета, т.е. физически надалеч от родителското тяло, съм изконсумирала толкова чипсоподобни храни, че не ми се мисли. След като им се наситих (което отне май няколко години), спрях да ги ям.

Макар да съм радетел на здравословното хранене, не знам доколко е ефективно да спираме някой да яде това, което му се яде. След време му се връща тъпкано – като при мен с чипса; а онзи ден и с пирожките.

Като видях рецептата за пирожки бях абсолютно убедена, че трябва да си ги направя. Не ми трябваше много да се убедя, че след като ги правя в къщи, няма как да са вредни. Така на бърза ръка с голямо вдъхновение бяха направени, а по-късно и унищожени 10 пирожки (ОК, не ги изядох всичките. И. ми помогна).

Тестото се оказа много подобно на това за самосите, а и самосите пържа, но без цялото чувство за вина, което съпровожда консумацията на пирожки. Но пусти му ум, ядеш си пирожките и се чувстваш мошеник. Даже си изброих наум, че не пия, от години не пуша, само здравословна храна ям – имам право на малко пирожко прегрешение!

Та ето какви спомени и емоции събуди правенето на едни обикновени пирожки, които се получиха много хубави и вкусни. Досущ като онези от училищната лавка като поизстинат, но по-полезни някак :).

Ето и рецептата:

Пирожки

рецепта на labrex

за 10 пирожки

1/2 ч.ч. кисело мляко

1 малко яйце

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

1 с.л. олио

1 ч.л. (5 г) бакпулвер

2-2 1/2 ч.ч. (260 г) брашно

около 100 г сирене

В купа смесвам млякото, яйцето, захарта, солта и олиото. Разбивам с тел и замесвам тесто с пресятото с бакпулвера брашно. Тестото е по-скоро меко, може да се лепи тук-там по ръката.

Леко набрашнявам плота и оформям тестото на руло, което разделям на 10 равни части. Всяка част премесвам леко, за да се оформи топче, след което започвам с длани и пръсти леко да го разтеглям докато стане тъничко, но да не се къса и да е прекалено тънко. Слагам натрошено сирене в средата и с пръсти прилепвам двете срещуположни страни докато се получи нещо като руло. Леко го „преточвам“ с ръце, за да стане равномерно широко навсякъде (като кебапче, както се казва в оригиналната рецепта).

Пържат се в загрята мазнина по няколко минути от всяка страна докато станат златисти. Вадя върху домакинска хартия. Оттук нататък знаете как да си ги консумирате :).

Не можах да завърша без снимка на растение. Липсваше му нещо на публикацията ;).

Поздрави и приятен край на седмицата!

Save

Публикувано на закуски, тестени и хляб, храна и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

19 Responses to Греховни пирожки

  1. Dani каза:

    Голяма „грешница“ си, Мира!

    А рецептата е прекрасна – и аз като теб избягвам пърженото,
    но като закуски най-обичам пържени:))

    Слъчева нова седмица!

  2. Eoc каза:

    Много внимавам с храната. Това е и една от причините, поради които готвя. За да знам какво ям. У дома много рядко се пържи. Тестените са от типови и всякакви други небели брашна, захарта – фруктова, тръстикова или мед и меласа. Разполагам с пет шест бутилки олио – тиквено, орехово, царевично, зехтин, ленено… За месото мога да напиша малка книга :D
    Но понякога ме налягат едни спомени за мекици, пирожки, милинки и всякакви други много грешни неща. Тогава просто запретвам ръкави и си ги приготвям. После раздавам по-голямата част – на баща ми, на брат ми, на свекър ми :) У дома гледам да останат колкото да ги опитаме :) Но сме доволни, зарадвали сме си душичките :)

  3. littlethingslife каза:

    Дани, голям смях, наистина, но така е устроен човек или някои от нас :).

    Еос, и аз като теб с брашната и захарта, но спомените за онези вкусотии, които помним от детството… нали виждаш, по-горе :). Но е хубаво де. Хапнеш и се успокоиш :).

    Поздрави и приятна седмица и на двете ви!

  4. Ирина каза:

    Ох, ама наистина греховно изглеждат тези пирожки!
    Така е, от време на време човек трябва да си поглези душичката, иначе пък за какво живеем? :-)

    П.П. В моето детство пирожките бяха с мармалад :-)

    • littlethingslife каза:

      а, виж, пирожки с мармалад не съм яла. то май в оригинал руските пироги и пирожки се правят с месо и всякакви други пълнежи (защо не и мармалад), но тези от лавката бяха със сирене – досущ като описаните по-горе и така :). Поздрави Иринка и приятни дни :)

  5. Petya каза:

    Тази рецепта изглежда достатъчно лесна и интересна, че даже и аз ще ги направя :) А като дете си купувах, тайно :) – имаше едно място до пазара на реката, не им знам мазнината, но пирожките бяха прекрасни :))) Хубава вечер :)

    • littlethingslife каза:

      охооо! всичко ще си кажеш ти … :). Аз говоря горе за лавката до 4-то дето гледаше към градската градина :). поздрави и се радвам, че се отби :)

  6. milena каза:

    Привет,Станимира!
    Моля те,отбий се при мен.Имам нещо за теб:)
    Хубав ден!

  7. UZUMAKI каза:

    Чревоугодниците ще горят в Ада – поне според Библията. Споко обаче, Библията е фентъзи, така че съдържанието й е точно толкова меродавно, колкото това на „Трите малки прасенца“.

  8. littlethingslife каза:

    Миленка, много мило, че си ме включила сред любимите ти блогове. Това е много приятна изненада за мен. Хубави дни и на теб :).

    Uzumaki, не знам за Ада, но мисля, че няма нищо грешно в това човек да готви с удоволствие и да се радва на храната, както и на другите неща в живота. Предполагам, че коментарът ти е свързан със заглавието на поста, при което просто се усмихвам :).

  9. Tony каза:

    Ха, как съм ги изтървала тези пирожки :) Колко са апетитни и подканящи! Започнах да мисля кога да ги направя :-D

    Заповядай при мен – имаш награда :)

    Хубав следобед!

  10. Pingback: Благодаря на 2010 – Добре дошла 2011 | малки неща

  11. Емстър каза:

    Оуууу, изкушението е голямо! Живея в Украйна от почти шест години, пирожки тук дал Господ – с месо, със зеле, с какво ли още не, сладки, солени… ммм, то човек ако не ги пробва такива изкушения, то пропуска много вкусен момент… Обичам да готвя, винаги го правя с удоволствие, ще опитам рецептата. Благодаря!:)

  12. Емстър каза:

    то греховни се казват, щото са греховно вкусни, в това съм убедена

  13. Ivan каза:

    Това са мекичета а не пирожки!

    • littlethingslife каза:

      Хм, мекички също пълня със сирене, но рецептата за тестото е различна и не се точи. Освен това, пирожките в родния ми град имаха точно такъв вид и вкус, но не настоявам. Важното за мен е вкуса. За името съм готова да бъда осветлена :).

  14. Людмила Лазарова каза:

    Приказни, не стигната до масата. Каквото беше готово, отиваше в нечия уста на крак

Вашият отговор на littlethingslife Отказ