Калии

Когато бях малка след всеки сватбен ритуал в съвета, се раздаваха едни дежурни сладки и едни от тях бяха калиите. Бяха едни такива фини, топящи се в устата, с бяло захаросано бонбонче по средата.

Поради някаква причина, майка не ги правеше в къщи. Не мога да я виня. Жената е отглеждала две деца почти сама, грижила се е за дома (готвене, чистене, миене на съдове без миялна машина) и имаше отговорна работа като управител на заведение за обществено хранене. Връщаше се в къщи около 4:30 следобяд да ни направи вечеря и пак отиваше на работа, за да засича касата. И така всеки ден с години. Та, поради една или друга причина, избягваше сложните ястия.

Майка е наследник на ресторантьорското крило в нейното семейство. В него хората се занимаваха или с музика или с храна. Тя беше от вторите. Затова и в нашето семейство като се кажеше Книгата, се имаше предвид не Библията, а готварската книга „Наша кухня“, която баба ми имаше в по-ранно издание и по него се беше учила за майстор-готвач, а майка ми пазеше своето копие като очите си, тъй като във време без интернет, качеството на семейното изхранване зависеше от нея.

Книгата е пълна с мои драскулки като малка, както и с бележки на майка тук-таме за грамажи и алтернативни имена на ястия. Истинско семейно съкровище.

Та, прелиствайки Книгата, случайно попаднах на рецепта за калии. Беше много семпла и си казах: „Защо пък да не опитам?“ и се получиха доста бързичко, с онзи прекрасен семпъл и фин вкус, който помня от детството ми.

В детството ми явно не съм яла много бишкоти, защото няма как да не се забележи близостта във вкуса. Но при всички случаи, калията си остава фина сладка, която в ежедневието много добре се съчетава със следобедното ми капучино или каквато друга топла напитка предпочитате.

Ето и рецептата:

Калии

с малки изменения по рецептата на „Наша кухня“, проф. д-р Йордан С. Найденов и Соня Чортанова, 1971 г

за 23 бр.

1 яйце

50 гр пудра захар (3/4 кафена чашка)

50 гр брашно (1 кафена чашка)

25 бланширани бадема или малък захарен/желиран бонбон или кандирани корички, по желание

Разбивам яйцето на пяна няколко минути с мискер. Пресявам пудрата захар и я добавям на 2 пъти. Пресявам брашното и добавям и него на 2 пъти. Разбива се колкото да поеме брашното.

Загрявам фурната на 170 градуса. Покривам тавичката от печката с хартия за печене и с чаена лъжичка отливам от сместа така, че да се получат долу-горе равни 5 см кръгове на отстояние около 3 см един от друг. Пека докато основата едва порозовее.  Това се случи по различно време с първата и втората тавичка, така че наблюдавайте – между 4 и 10 мин.

Междувременно съм намокрила с вода една домакинска кърпа. Бързо и внимателно премествам хартията за печене върху нея и с тъп нож пак внимателно и чевръсто отлепвам всяко кръгче и го притискам в едния край. Първият път, тъй като не използвах метода с влажната кърпа, а правех снимки, се позагуби време и някои от калиите се понапукаха.

Слагат се отново във фурната за 3-5 мин докато краищата им леко порозовеят. Когато извадих първите, успях да попритисна отново тези, които не се бяха получили, така че е поправимо донякъде.

В средата можете да сложите бланширан бадем или кандирани корички, но тъй като бях попривършила кандираните кори, а не си падаме по цели ядки в сладки, оставих моите така както са. Много са вкусни и така.

Приятен празничен ден!

PS.  След 12 часа, калиите се бяха повтвърдили. Може би е добре да се съхраняват в плътно затворена кутия за сладки или да се има предвид този факт, ако ще ги приготвяте за употреба извън дома. Иначе – все така вкусни. За втори ден няма данни – не останаха.

Save

Advertisements
Публикувано на стари рецепти, храна и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Калии

  1. Dani каза:

    Честито Благовещение!
    Прекрасни си ги направила :))
    Хубава вечер!

  2. Dimitrana S. каза:

    хей, Станимира.. как ме върна в детството…!!

    Майка ги правеше с повод за всяко гости. Правеше няколко огромни подноса, завиваше ги с целофан и редеше върху средновисоките мебели в спалнята с изричното предупреждение да не се пипат ;-) E.. няма нужда да казвам, че очаквахме гостите с нетърпение :-D

    Калиите са прекрасни на вкус и бързи за приготвяне. Майка слагаше в средата на всяка сладка по малко тъмно сладко.. стваха божествени!

    Благодаря за сладкия спомен!

    Поздрави от мен и надявам се, нямаш нищо против.. ?

    • littlethingslife каза:

      Радвам се, че моят разказ ти е напомнил за хубави моменти от твоето детство. Аз съм виждала калиите с бланширан бадем и с онова бяло бонбонче, което споменавам по-горе, но в рецептата пише наистина, че може и със сладко. Не бях виждала такива, но ето, явно, че и така са се правили.

      Благодаря ти за референцията също :). Поздрави и приятни пролетни дни!

  3. Rada каза:

    Тази статия отключи носталгия и към моето детство. Спомням си, че за абитуриентските балове се правеха такива красиви сладки – имаше пеперуди, праскови, лебеди, калии и всякакви други красоти, някои от които не бяха предназначени за ядене, защото бяха направени твърди като камък и се слагаха във витринка за красота. Едно време не се правеха такива пищни балове, не се посрещаха гости по ресторанти, а идваха само приятелки, съседки и роднини – предимно жени да изпратят абитуриентката и се черпеха със сладки и безалкохолно.

  4. Яна каза:

    Момиче, ти пишеш вълшебно! Вече съм ти фенка! Успехи в кухнята!

  5. Георги каза:

    :))))) оле, тия сладки много ги харесвам. За пръв път ядох на братовчедка ми на сватбата – една от поканените жени беше донесла тава с тях и аз я взех да я нося – хи хи – и почти всички ги изядох аз – толкова ми харесаха – ама оная излезе проклета и не ми даде рецептата. Сега като мога ще опитам да видим ще ги докарам ли :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s