Тирамису за рожден ден

Човек не може да повярва, че един такъв ефирен десерт като тирамису се прави така просто, но с някои от най-хубавите неща явно е така – прекрасна простота.

Друго хубаво нещо на приготвянето на този сладкиш е удоволствието да наблюдаваш как различни пухкави консистенции се смесват и  преминават от гланца на яйцето разбито до бяло със захарта, през кадифеността на прибавеното маскарпоне до смесването с разбитите до нематериалност белтъци.  Междувременно сте си направили едно двойно дълго кафе, размесвате го с коняк и като изстине, топите бързичко бишкотите.  После два пъти ред бишкоти, ред крем, ръсвате какао и ето ви тирамису!

От известно време за рожденните ни дни вместо торта приготвям тирамису.  Вчера сестра ми имаше рожден ден и приготвих едно за нея.  Извинявайте за първата снимка, но добре, че снощи снимах това парче по съвет на сестра ми.  Мислех си, днес сутринта ще направя по-добра на дневна светлина, но не би.  На сутринта беше останала само тънка лентичка тирамису.  И домашното ни духче явно харесва този сладкиш.

Друго нещо, за което ме накара да се замисля снимката е това, че си приготвям тирамисуто като спокойно топя бишкотите в кафената смес и не случайно ползвам по 2 ч.ч. кафе.  Те разбира се, на следващия ден са се абсорбирали в сладкиша, но ни най-малко не ни е притеснявало, че крайният резултат е леко нестабилен и аха да се изплъзне на някъде.  Но като направих снимката си казах, че може би не случайно по рецепта кафето е 1 ч.ч.  По този начин се подсигурява стабилност на крайния резултат.

Тирамису

по рецепта на Иван Звездев

за 6-8 порции

4 яйца

7-8 с.л. захар

500 гр. сирене Маскарпоне

1 ч.ч. кафе – по-голяма

100 мл. десертно вино Марсала или коняк

1 пакетче бишкоти 200 – 300 гр.

какао за поръсване, настърган шоколад (по желание)

Приготвям една голяма чаена чаша еспресо.  Като изстине, добавям коняка.

Отделям жълтъците от белтъците и ги разбивам със захарта докато избледнеят.  Прибавям Маскарпонето и го разбърквам с яйчената смес докато се получи плътен крем с лъскав вид.

Разбивам белтъците на сняг, прибавям ги към жълтъчената смес и с помощта на шпатула внимателно ги смесвам до получаване на хомогенен крем.

Приготвям съд с размери долу-горе 27/20 см с височина поне 6 см.  Бързичко потапям бишкотите от двете страни една по една в кафената смес и ги редя върху дъното на съда една до друга.  Покривам с половината от крема.  След това нареждам втори ред бишкоти и ги покривам с целия останал крем.  Изравнявам.  С помощта на фина цедка, поръсвам обилно с какао.  Покривам плътно с пластмасово фолио и оставям в хладилник 6-8 часа.

Най-голямата ни дилема около тирамисуто е колко точно коняк да сложа, тъй като племенникът ми ще хапва от сладкиша и трябва да сложа по-малко, а И. иска да сложа повече.

Как да разрешите тази дилема за вас самите, ще оставя на вас да решите, но тирамисуто е един прекрасен лек десерт, след хапването на който, дилемите стават по-малко, независимо от количеството използван коняк.

Приятна седмица!

Публикувано на десерти, сладкиши, кексове и кексчета, храна и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 отговора към Тирамису за рожден ден

  1. Dani каза:

    Колкото е по-нестабилно , толкова е по-вкусно:))
    Много апетитна снимка, Мира!!
    Усмихната вечер!

    • littlethingslife каза:

      ха ха! Наистина е апетитно. Никой от нас не е забелязал недостатък в този десерт, наистина :). Но това пък му е хубавото на блога – човек научава нови неща за храната и себе си. Поздрави и приятна седмица!

  2. Eoc каза:

    Обожавам го… и аз като домашното ви духче не ясно колко много мога да изям :D
    Стабилността му ме притеснява единствено, ако съм го правила за гости. Иначе го нападаме с лъжици и от тавичката :)
    Поздрави и приятна вечер!

    • littlethingslife каза:

      И ние си го хапваме така – ти от онзи край, аз от този, но като рече човек да извади стабилно парче и още повече да го снима – гледката е друга :). Ама ето на! Както е казвал моят дядо, човек докато е жив, все се учи. Та и ние така :). Приятни дни!

  3. Ирина каза:

    Един съвет – не използвай от българските меки бишкоти, а Савоярди. Вярно, малко по-скъпи са, но разликата е огромна :) Заради това ти поемат повече кафе, защото тези, които си ползвала са меки и тип пандишпан – попиват като гъба :-D

    Обожавам тирамису, а като се замисля.. доста време не съм правила. Но ти ме подсещаш, че скоро трябва да направя :-))

    • littlethingslife каза:

      да, наистина поемат като гъба. В една от версиите на рецептата, всъщност са посочени точно бишкоти Савоярди, но ние нали си приготвяме Тирамису за домашна консумация и сме били щастливи и с тези бишкоти, които ползвам. Разбира се, малкият недостатък веднага „лъсна“ при желанието ми да снимам произведението, но пък за мен е опитност и научаване на нови неща. Това е един от плюсовете да си имаш блог. Ставаш по-добър, или така поне ми се ще да вярвам :).

      Между другото, веднага след този пост, видях доста дълга и сложна рецепта за Тирамису с домашно правени бишкоти и т.н., въобще сериозна работа, но право да си кажа този блог понякога е за супер сложни неща (от моя гледна точка де), но по-често за опитностите ми с храната в ежедневието, такава каквато е. Поздрави и приятни дни от мен :).

  4. Ирина каза:

    О, ама разбира се! Аз съм правила и даже Тирамису без бишкоти, а с пандишпанов блат. В крайна сметка, важно е хората, които го хапват, да го харесат, а при теб щом до сутринта е изчезнал, значи мисията е изпълнена :-)

    Аз също съм виждала рецепти за домашно приготвени бишкоти, ама ми се струва голяма играчка :-) То остава и маскарпонето да си направим и .. сме готови да отворим хранителен магазин :D

    Усмивки от мен и хубав утрешен ден!

  5. lois каза:

    Италианците казват, че ако тирамису-то може да се реже с нож, то не е никакво тирамису! Точно нестабилността му е най-ценното му качество, като го почнеш, и няма как, трбява да го довършиш :-)
    Странно как не сме се срещали до сега из виртуалните кухни, поздрави от мен!

    • littlethingslife каза:

      кулинарият свят е много голям, а аз съм в него от скоро. може би заради това :)

      интересно беше това за тирамисуто. поздрави :)

  6. merudia.bg каза:

    Прекрасно изглежда! Жалко, че не обичам кафе! Аз залагам на ягодово тирамису без кафе :) А и нали сега е сезонът на ягодите! :) Прекрасен блог! Продължавай все така! Поздрави, Виолета

    • littlethingslife каза:

      Благодаря ти, Виолета! Между другото, и аз много си харесах преди време една рецепта за ягодово тирамису и ми е любимо, но за съжаление, тази година не хапвам ягоди заради малкия :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s