Хлебни пурети

Като бях малка продаваха едни гризини (май бяха внос от Гърция, което си е цяло чудо, имайки предвид, че до малкия ни град не стигаха не само вносни, но и доста от родните продукти), които много ми харесваха – хрупкави, леко осолени, но все пак по-солидни от любимите солети.

Който от вас е ходил до Италия със сигурност е пробвал от гризините, които се поднасят със супа или вървят като нещо, което да хрускаш докато дойде храната.  За това и нямаше съмнение дали да направя тези пурети, които видях в Малката голяма вегетарианска книга на Ciela.  Правила съм ги многократно и забелязах, че по рецепта една трета трябва да оставя без лук и без сусам, но някак си това при мен не е възможно.  Толкова обичам сусам, че някак си естествено, всичко което не е с лук, се покрива със сусам.

Рецептата по-долу е за половин доза, но и това е достатъчно да запълни трите ми тави с хлебни пурети и да ги хапваме около 2 дена вместо хляб.  Най-хубави са току що опечени, разбира се, което води до по-често минаване край печката и хрускане сегиз-тогиз.  На втория ден са хубави препечените до възкафяво пурети.

Ето и рецептата:

Хлебни пурети

по рецепта на Малката голяма вегетарианска книга

половин доза (3 тави)

1/2 средно голяма глава лук, на ситно

1 с.л. екстра върджин зехтин

15 гр. прясна мая или 1 пакетче по 7 г суха мая

1/2 ч.л. захар

125 мл. (3/4 ч.ч.) топла вода

260 гр. (2.5 ч.ч.) обикновено брашно

1/2 ч.л. сол

2 с.л. сусамови семена

Запържвам лука в зехтина около 5 мин или докато се изцъкли.  Оставям на страни да изстине.

Разтварям маята със захарта и 4 с.л. от водата и оставям на страни 15 мин докато шупне.

Пресявам брашното и солта в голяма купа.  Добавям шупналата мая и почти цялата останала вода, до получаване на не много твърдо тесто.  Казвам почти цялата вода, тъй като по рецепта водата трябва да е 100 мл. за половин доза, но при мен с това количество вода никога не се е получавало тесто.  Винаги ми трябва повече.  Така че добавяйте малко по малко на края за да видите кое работи за вас и вашето брашно.

Тестото не трябва да е прекалено твърдо, тъй като докато работите с него ще изсъхва и сусама няма да може да полепне.  В същото време не трябва да е прекалено меко, защото частта, която ще замесите с лука може да започне да се разпада.  Разбира се, последното е поправимо с малко повече брашънце там където е нужно и така.

Половината от тестото направо слагам в изстиналата тенджера където съм запържила лука и меся лека по лека докато лукът и зехтина се поемат от тестото.  Покривам с пластмасово фолио и оставям на страни да втасва.  Другата част от тестото меся докато стане гладко и еластично и оставям в друга купа да втасва.  Втасват около 1 час.

Първо започвам с тестото без лук.  Омесвам го около 2-3 мин с малко брашънце, ако е нужно, и отделям малки топчици с големината на пинг понг топка, които разточвам с ръце до големина колко кутрето ми (долу горе – идеята е да е равномерно и тъничко).  Веднага овалвам в сусамените семена, които съм сложила в по-широка плоска чиния и започвам да редя пуретите в леко намазнена тавичка.  Една част от пуретите с това тесто можете да оставите без сусам, ако желаете.  Редя пуретите на разстояние един пръст.  Работя чевръстичко с тестото, че то лека по лека съхне.  По същия начин процедирам и при тестото с лука и зехтина.

Покривам тавите с кърпи и ги оставям да втасат за последен път 1 час.  Загрявам за около 10 мин фурната на 220 градуса и слагам най-втасалата тава в печката.  Пече се около 5-15 мин (5 според книгата, 15 според моя опит, така че ги наглеждайте след 5-тата минута).

Пека ги до златисто кафяви и ги оставям да изстинат преди да ги нападнем.  На снимката по-горе се вижда, че различните теста се пекат за различно време, но предполагам, могат да се извадят изпечените до златисто кафяво и да се доопекат другите, но не съм го правила.  Кафеникавите са в много добра кондиция и на следващия ден, но ние нямаме никакъв проблем да изядем по-белезникавите първи.

Пожелавам ви приятни първи пролетни дни.