За цъфтежа на цветята

Тези дни явно съм в полемично настроение.

Аз откакто пиша този блог, все се питам защо го правя.  След първоначалния ентусиазъм „имам толкова много да кажа, защо не си направя и аз нещо такова красиво,“ нещата преминаха към, „абе, не показвам ли повече отколкото бих искала“, „на кой му е притрябвало бърборенията на непрофесионалист за готвенето,“ „навън е пълно с проблеми, а аз пиша за рецепти и красиви неща,“ „какъв ми е точно проблема, за да споделям лични неща с непознати“ и т.н.  Това разбира се са мисли в преломни моменти, които за 5 месеца съществуване са повече от изреченията горе, така че с една дума постоянно върви едно осмисляне на това защо пиша блог.

Моите причини, разбира се (или поне осъзнатите от мен), са да създам пространство, което ми напомня за хубавите неща в живота, което да ме храни със снимки на любими неща, с любими песни и, от време на време, да бъде трибуна на нещата, които ме вълнуват.  Уютно място, както каза една позната, но и добави, че блогът не е дневниче, защото всички (потенциално) биха могли да го прочетат.  И е права.

Духът ми се разбуни тия дни около блога на Ирина от Sunshine Kitchen, който посещавам, след като тя ме откри в блог пространтството преди време.  Не се познаваме с Ирина повече от това, че си следим блоговете и си коментираме тук-таме постове.  Много исках да ви запозная с Ирина с една от прекрасните й рецепти за цикламени макарони пълнени с кокосов крем и черешов аромат или тюркоазено син макарон с шоколадов пълнеж, за които хората пишат специални книги и ходят на курсове, а тя ги улучи от раз и освен това сподели всичките си тайни, за да можем и ние да постигнем същите успехи като нея.

Ръжени хлебчета, които направих преди време по рецепта на Ирина

Но ето онзи ден, както си разглеждах какво се случва в Слънчевата кухня на Ирина, видях едностранчив и заядлив коментар под рецептата й за Мексикански бананов сладкиш, който днес е прераснал в цяла полемика.  Коментирани бяха яйцата заснети от Ирина, че били неизмити и ако била госпожата, която прави коментар, която ние не познаваме по никакъв друг начин освен с името Мария Илиева (няма линк към блог или нещо друго, от където можем да разберем повече за нея и какво тя дава на света), тя щяла да измие яйцата преди да ги снима и не би ги сложила на масата в това състояние.  Ирина е отговорила много спокойно и прилично на този коментар, но по-късно същата госпожа започва да говори за Хигиена и Естетика, обвинява вкуса на пишещата блога или другите влезли в полемиката.

И всичко това става без едно благодаря за това, че някой се е погрижил да ни предложи съвсем безплатно рецептата си и то не само изброяване на продукти и обяснение тип социалистическа готварска книга дето не знаеш кое кога слагаш и колко минути да го вариш, или за това, че си е направил труда да направи хубави снимки на крайния продукт, за да преценим и на външен вид допада ли ни това ястие или не.

Ако наистина си забелязал някакъв проблем в снимката на една рецепта, не би ли могъл да дадеш оценката си за рецептата, за труда, който човек е положил да ти я даде даром и тогава, без да обвиняваш другия или да възвеличаваш себе си преди да си чул отговора му, да посочиш фактите – „яйцата ми изглеждат неизмити.  удачно ли е това за теб?“  И след като ти дадат отоговор, че си мият все пак яйцата, но са искали снимката да е естествена – да приемеш правото на другия да решава какво и как да показва в блога си.

Замислих се, че подобно поведение, което не цели разбиране на позицията на другия и приемане, че след като е направена (макар и не по най-добрия начин) забележката е получила задоволителен отговор, може да демотивира човек да пише за блога си, да продължи да дава даром, когато от среща липсва едно благодаря за свършената работа.

От друга страна, подобно поведение може да ни отрезви и да ни даде реална представа за това в каква среда пишем нашите блогове и да се замислим как да продължим от тук нататък да изявяваме нашата автентичност.  Може би срещу някаква цена или със съзнанието, че ще получаваме и неодобрения от време на време, но ние си имаме друга цел (тук е мястото да спомена колко неодобрителни коментари съм чела към рецептите на Марта Стюърт, но тя продължава напред).

Някой беше казал, че едно цвете в полето си цъфти без да се интересува някой минава ли покрай него, оценява ли го или казва, „тюх, какво грозно цвете!“  Оценката на другите може да бъде добър коректив за нас, но независимо позитивна или негативна, тя не ни обхваща по никакъв начин.  Чудото на цветето е по-голямо от всички думи, които ще кажем за него.

Как точно да разцъфваме, решаваме ние.

Публикувано на хора и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

6 отговора към За цъфтежа на цветята

  1. Eoc каза:

    Ирина много бързо направи страхотен кулинарен блог /също както и макароните/ и това изглежда дразни някои дребнави и злобнички хора. Вчера и Пепи /http://pep-4o.blogspot.com/2010/03/blog-post_04.html/ имаше публикация за злобата. Както и в блога на Йоана се води една полемика относно пълния член в българския език.
    Аз лично приемам блоговете и коментарите, които пишем за отражение на нас самите, на домовете, кухните и взаимоотношенията ни. Никой не е съвършен, включително и този, който критикува. Ако нещо не ни харесва, не можем ли просто да го подминем с мълчание. Изглежда не. Трябва да сеем комплексите и злобата си и в уеб-пространството, нали е отражение на реалния свят. Няма как, не може без това.
    Станимира, желая ти прекрасен ден :)

  2. Ирина каза:

    Далеч съм от мисълта, че всички хора ще харесват блога ми, мен самата, както и рецептите, които представям. Ако трябва да бъда искрена, се смутих от въпросния коментар и дори се замислих дали постъпих правилно като сложих такава снимка.
    После реших, че най-добрият начин за кореспонденция с такива хора е спокойния и уравновесен тон, защото ако покажеш по някакъв начин емоция (която със сигурност има), те ще усетят слабост и ще се възползват.
    В блога на Йоана съм виждала да й се нахвърлят относно правописа, макар че забележките са доста дребнави. Грозното в случая е, че покрай такива нападки, хората се впускат да отстояват своята позиция, спорейки един с друг, а забравят по-важното – да оценят, да дадат мнение, да кажат едно благодаря за хубавата рецепта, представяне и снимки.

    Благодаря ти, Мира, за тази статия и за това, че ме подкрепяш. Надявам се, да не се сблъскваш със злобни хора в своя блог, но дори и да стане, подмини ги с усмивка, защото сме над тях и защото правим нещо красиво! :-)

    Слънчев, усмихнат и много приятен съботен следобед ти желая!

    • littlethingslife каза:

      сетих се за още няколко гледни точки към въпроса.
      както изглежда, на тази госпожа ще трябва да й благодариш, защото съм сигурна, че благодарение на нейния коментар, привлече подкрепата на много от хората, които те четат, видя, колко много хора харесват работата ти, а тя остана сама срещу всички, а ти си знаеш колко четен и коментиран стана този твой пост – може би един от най-четените и коментираните;
      да не говорим, че раздвижи комуникацията ни. до сега идвахме и пишехме едни такива малко захаросани коментари (в които няма нищо лошо, разбира се, защото си падаме по сладките неща :), но като се появи предизвикателство, се оказа, че можем и да отговаряме.
      другото е, че те поздравявам за използването на домашна продукция. въобще не съм захващала темата за чистото и мръсното като стане въпрос храна – пестициди, нитрати, (при животните) антибиотици, хормони, а сега и ГМО и ние си се храним с „чиста“ на външен вид, но много мръсна отвътре продукция. така че, кое е чисто и кое е мръсно?
      и последно, направи ми много хубаво впечатление още в началото, че си одобрила коментара на тази жена. показва, че си отворена за диалог, а не цензура, което е смисъла на свободата на словото. и преди да поръся със захар, приятен уикенд и да не позволяваме подобни изказвания да пречат на апетита ни :)

  3. Dani каза:

    Всеки, който е решил да публикува в блог, рискува да попадне под „ударите на доброжелатели“.
    За мен това са хора, които от това се „хранят“.
    Човек не трябва да им обръща внимание; след като не им харесва нещо да не четат блога.
    Тази груба намеса ме отблъсква, но никога не бих влизала в полемика; такива хора не заслужават уважение.
    В повечето случаи са анонимни, или като госпожата – не можеш да видиш кой стои зад нея.
    За мен повечето, които споделяме рецепти не сме професионалисти, но общуваме прекрасно и много етично.
    За това продължавам да пиша, защото ме радва да си „побъбря“ в коментарите.
    Цял трактат написах..
    Хубаво настроение и продължавай да споделяш с нас, това, което си решила , Мира :)))

  4. Йоана Петрова каза:

    Смятам, че всеки, който е решил да се изявява публично, независимо на каква тема и по какъв начин е изложен на такъв риск.

    Разбирам, че не всеки би харесал вкуса, снимката, рецептата, начина на изразяване и т.н. на другия. Но това не ни пречи да покажем себе си.

    Факт е, че съвременните хора намират по често негативи, отколкото позитиви – във всяко едно нещо.

    Заключението: Бъдете себе си!

  5. littlethingslife каза:

    Здравейте до всички :),

    До ЕОС и Дани – съгласна съм с вас. блог пространството е отражение на нас самите, но и на нашето общество. за това не бива да ни учудват подобни коментари. те отразяват човека, който ги прави, а всеки има право да се изказва.

    Все пак мисля, че трябва да даваме обратна връзка на заядливковците, за да знаят, че поведението им е неприемливо.

    До Ирина: единствено пропуснах да ти кажа, че е много хубаво да се експериментира, не само с ястия, но и с провокативни фотографии (като такива с пресни яйчица:). малко по-сериозно, четох, че стремежът ни към перфекционизъм убива творчеството. за това подкрепям новите ти търсения с фотоапарата. ако не пробваме от всякакви гледни точки и всякакви неща, как ще ставаме по-добри?

    До Йоана: съгласна съм за това да бъдем себе си.

    Поздрави на всички, приятен уикенд и добър апетит!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s