Кашмирски кахава чай

Тези дни захладня и човек гледа да стопли с нещо душата си, което ме подсети за Индия и нейните чайове.

Някъде по това време преди две години бяхме тръгнали от Джайпур за Джайсалмер, но нямаше директна връзка и трябваше да останем един ден в Джодпур.  Така случайно се озовахме в Синия град.

Джодпур ни очарова с китността и чистота на хотела ни (който уж беше от ранга на другите хотели (т.е. без ранг :)), с невероятно красивия си и запазен дворец-крепост, с прясно изцедените си сокове, с парфюма с аромат на опиум и с един чай.

Това с опиума сигурно ви прозвуча интригуващо, но съвсем не е.  Всъщност на място доста се бяхме заинтригували.  Сетивата ни се бяха изострили от повече от месец постна храна и ароматът на опиум ни замая.  Купихме си по едно малко парфюмче, но познайте дали не отлежава в един шкаф у нас.  Доста от нещата, по които се захласвате в Индия, ще ви се сторят неприемливи като се върнете у дома.  Просто два съвсем различни свята.

И така, за чая.  В гида ни се казваше, че на местния пазар има много хубав магазин за подправки – MV Spices.  Разбира се, както често се случва на изток, а и не само, където има нещо хубаво, близо до него е и копието му.  Така за малко да отидем в магазин с подобно име, но не така добро качество (което пък днес ме подсети за началото на филма „Животът на Брайън„, където трите влъхви тъкмо да поднесат даровете си на майката на Брайън, разбират за грешката и бързо-бързо се изнизват), но в крайна сметка се озовахме на правилното място.

Всеки смяташе да купи различни неща – масала за чай, гарам масала, кардамон, докато собственичката ни поднесе един много хубав чай, който не бяхме пили до тогава.  Сега като гледам ценоразписа – най-скъпия :).  Странно е, че такъв хубав чай се прави от много семпли подправки – пръчици канела, кардамон и малко шафран.  ОК, последната не е семпла, но все пак.

Опитах се да науча малко повече за този чай.  Открих, че се приготвя за специални случаи, но не разбрах какви, че преди години на една вечеря, организирана от индийския министър-председател за Тони Блеър, вечерята е завършила с такъв чай, което май доказва първото.

От другаде в нета, разбрах, че този, или поне чай със същото име, бива цитиран от Грег Мортенсън, американец направил неуспешен опит да покори K-2, но по-късно основал повече от 130 училища в селските райони на Пакистан и Афганистан, със следните думи „На първата чаша дуд пати (пакистанският подсладен чай с мляко) или кахава (зелен чай в Афганистан) сте непознати. На втората чаша сте приятели.  На третата сте семейство.  Но процесът отнема години.“

Какво повече може да каже човек.

Ето и рецептата:

Кашмирски кахава чай

за 2 чаши

4 пет сантиметрови пръчици канела

2 шушулки зелен кардамон, смачкан точно преди да се сложи във водата

10 нишки шафран

1/2 ч.л. захар

Кипвате водата, слагате всичко изброено по-горе, оставяте да кипи 2-3 минути, след което отдръпвате от огъня.  Аз оставям чая малко да поседи и след 5 минути го прецеждам в чашите.

А ето и още малко от Джодпур:

Едно време само брамините имали право да имат къща боядисана в цвят индиго, но след като открили, че синият цвят отблъсква насекомите, все повече небрамини започнали да боядисват къщите си в този цвят и така Джодпур получил името Синия град.

За двореца-крепост Мерангар има много истории, но съм запомнила няколко.  Едната е, че за да подсигурят силата на стените на крепостта, вградили в тях човек, на когото обещали, че семейство му винаги ще има подслон в нея.  6 века по-късно държат на думата си.

Друго, което ме впечтли, бяха отпечатъците от ръцете на съпругите на един от махараджите починал в средата на 19 в. (някои от тях още деца), които, според обичая по онова време, ритуално се хвърлили на кладата на своя съпруг.

Раджастанската жена все още закрива от време на време лицето си с воал до под носа.  Вярно, в днешно време той често е прозрачен, но е остатък от времето, когато да видиш дори глезена на една жена било скандал.  За да се предпазят от подобни рискове, жените в двореца се придвижвали с покрит паланкин като този на снимката долу в дясно.  Мрежестото жълто прозорче позволявало на жените да гледат навън.  А как са се охлаждали в тамошните жеги не знам.

1. раджастанска жена, 2. паланкин от стъкло, 3. паланкин, 4. покрит паланкин за жени

Когато индийците харесат нещо като коледните мигащи лампички, на пример, не слугуват на чужди норми и стереотипи (макар да слугуват, на своите, разбира се) и ги окачват къде ли не.  Бях много учудена като видях преди време коледни лампички да мигат на една къща в подножието на Хималаите през октомври.

Но наистина се развеселих като видях коледни играчки да висят в спалнята на последният махараджа в Мерангар.  Видял ги в Европа и му харесали на човека.  Защо да не им се радва целогодишно?

И може би най-красивата зала в целия дворец – Phool Mahal.  Изградена в началото на 18 в., това е залата за удоволствие.  Украсена с прекрасни стенописи, златен таван, стъклописи, и прозорци на три страни.  Чудя се какво ли е когато дървените кепенци се отворят.

Има още много да се разказва за Индия или дори за Джодпур.  Но може би някой друг зимен ден на чаша чай.

Публикувано на напитки, пътешествия, храна и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Кашмирски кахава чай

  1. Petya L. каза:

    Индия- вълшебно място… ами хайде да сервирам ли чая? А историите са от теб.

  2. Pingback: Кашмирски кахава чай | Информ@ЛИЧНО

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s