Градът

Миналата година по това време осъзнах, че са минали 20 години откакто цялото ми семейство изостави един тухлен апартамент с южно изложение и много зеленина в малък български град и реши да се засели „за наше добро“ в панелка в краен квартал на София с изглед от едната страна към други панелки, а от другата към ТЕЦ. 

Осъзнах, че дори, ако махнем 4-те години прекарани в друг зелен български град, където бях студентка, пак щях да съм прекарала по-голямата част от живота си в София.  И макар да живях и на много хубави места в този град, през всички тези години не го харесвах.  Дотолкова, че по едно време като видех табелата на София буквално се разболявах – започвах да кашлям, появяваше се хрема… :)

Но миналата година си казах, „стига толкова.“  Явно тук ще живея за сега.  Я да видя какво харесвам в този град.

Първото нещо бяха парковете и градините му, разбира се, но за тях сега няма да говоря.

Второто нещо е архитектурата, чиито елементи тук-таме са ми харесвали, карали са ме да се чувствам в град с минало и които през годините ми се е щяло да заснема и да запазя, тъй като виждах как голяма част от тях се рушаха и изчезваха.

И така, мисля от време на време да пускам разни снимки на сгради или елементи от сгради, които харесвам, които ми напомнят за миналото на този град или моето собствено.  Може да се появят и снимки на настоящи красиви места.  Както се получи.

Не знам историята на повечето от тези места.  Те са ми харесали и така са попаднали в моя живот.  Ако знаете нещо повече за тях, пишете.

Ето ги и първите снимки.

В двора на детска градина на ул. Христо Белчев

Сграда на ул. Алабин

Публикувано на градът и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Градът

  1. pyranha каза:

    хм. никога не съм забелязвала алабинската сграда, а е много класическа :)
    с извинение виж линка, който съм си сложила за сайт – идеята е именно да ти хареса софия, а не човек само да се чуди харесва или не, защо, ама как… :)

    • littlethingslife каза:

      pyranha, няма лошо човек както да харесва, така и да не харесва, така и да се лута между любовта и омразата си към нашата любима столица :). аз съм на път да я харесвам, но току що се върнах от провинцията, където дърветата са отрупани с ябълки, небето е синьо, с бели облачета, а планините са огън с цветовете на есента, изкъпани от вчерашния дъжд. и след тази красота се връщам в замърсен и сив град (не повдигам въпрос за разликата между отношението на хората в провинцията и в нашия град:). това е реалността. но дето се казва, идеални положения няма. тук е работата ни, така че въпросът е как да направим престоя си по-приятен. поздрави и хубава седмица ти желая!

  2. Biliana каза:

    Въпреки че съм пловдивчанка (публична тайна е, че „въпреки“-то не е случайно, предвид народната любов, посока Пловдив-София), обикнах града още в първата година от общо петте, през които живях там.
    Нямам търпение да се връщам, и се натъжавам, когато го напускам. Контрастите му са безкрайни, но такава е и хубостта му.
    Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s