За пръв път опитах паниран камамбер с боровинков сос в ресторант в Хановер през пролетта на 2002 г. Беше нещо прекрасно и като се върнах в България на въпроса къде искаш да отидем за рождения ти ден, отговорът беше, „Някъде където правят паниран камамбер.“ Тогава все още го правеха на малко места (а аз готвех само картофи по него време) и помня как неуспешно издирвахме един френски ресторант на „Цар Симеон“, но нещо все обърквах с номерацията и посоките и накрая в една по-хубава пицария склониха да ни го направят. Помня, че бях много доволна. Колко му трябва на човек да е щастлив – един паниран камамбер :).
Затова и много ме зарадва рецептата в сп. Меню и това лято я направих със сос от боровинки и малини, които бях набрала от Витоша.
По-рано тази седмица реших да оползотворя една малка пита камамбер, която седеше в хладилника от известно време и поради липса на пресни плодове, камамберът се получи съвсем добре и със сладко от боровинки.
Следвах рецептата и съм много доволна от резултата. Единствено бих препоръчала някои малки корекции:
1 голямо яйце (вместо 2)
около 2 с.л. брашно (винаги можете да добавите повече, ако ви е нужно)
Пърженето е добре да става на средно силен огън, за да не загаря панировката.
Ястието се приготвя за по-малко от 30 мин и е един интересен избор за някой зимен ден, когато човек се върне от работа без много време за готвене.
Добър апетит!
малки неща 
Здравейте, попаднах във вашия кулинарен свят и се радвам. Отдавна търсех такава комбинация и се оказва,че и вие сте любител :). Ще се възползвам непременно. Поздрави :))
радвам се, че ви е харесал. поздрави :)
много приятен и уютен блог – поздравления! а Френският ресторант се намира много близо до бул.Мария Луиза – надолу след Халите втората пряка вдясно.. Но паниран камамбер не правят, затова пък много често има страхотна селекция сирена донесени от Франция…:))
joia, много се радвам че ти харесва блогчето. между другото, преди година приятелка ме заведе на вегетариански ресторант в онази част на София и какво да видя – френския ресторант току до него, врата до врата. като не търсиш нещо, то вземе, че изскочи от някъде. благодаря ти за указанията все пак. точно за този ресторант става въпрос. поздрави :)
Здрасти :)
Аз пък гледах в едно готварско предаване да завиват такова сирене и сладко от боровинки в точени листи за баница. И понеже малко много ми хареса… много ли ще е нагло да те питам къде си го намираш?
Svetlina, купувам си го от големите вериги магазини. Има едни оригинални, на тях пише нормандски и са на двойно по-висока цена, но у дома не сме по силните аромати, за това си купувам на една фирма дето дори не й знам името – на син фон им е бри-то, а на зелен камамбера (или нещо такова). Купувала съм и немски камамбер, но вкусът беше блудкав и няма смисъл да се купува от тях. Въобще, въпрос на вкус е. Изпробвай и ще намериш твоето. Не знам дали бях много полезна :(, но така е при нас. Малко експериментаторски :). Поздрави!
Хм, осъзнах, че коментарът ми е малко тенденциозен, поради една случка, която имах с оригинален камамбер. За тази случка може би ще разкажа някой път по-подробно, но като се замисля, много добре биха се получили и с оригиналния нормандски камамбер ;).
В Кауфланд има два вида, сигурно скоро ще взема. Иначе… аз съм на мнение, че трябва да консумирам нещата така, както са ми вкусни, а не така, както е прието. В момента кипят спорове какво да е БДСто на българското кисело мляко и всички са се юрнали да търсят лесновкисващи, кисели, леко жълтеещи млека. Добре, те нека са оригиналните/традиционните/стандартните, аз предпочитам по-меките млека.
Pingback: Камамбер? Да, ама не « Жълтурчето