Хляб, който се прави сам

Днес Иво почти ме беше убедил да си вземем домашен робот за хляб и вече мислеше къде точно да го наместим в кухнята ни, когато бяхме изненадани с първият ми сносен хляб – хрупкава коричка, добре втасал, лек и приятен благодарение на тази рецепта за правене на хляб без месене (казвам изненадани, защото предишните ми опити довеждаха до благоуханни, но тежки хлябове с твърди корички, които най-вече аз си изяждах).

Прочетете и тази статия преди да започнете.

Рецептата и логиката зад нея са много добре обяснени във връзките по-горе, единствено бих добавила някои неща:

• на моето тесто му трябваха повече от 2 часа за второто втасване, тъй като у дома температурата не е 21 градуса
• тестото ми залепна за найлончето когато го оставих да почине за 15 мин.  В рецептата е написано да се поръси с малко брашно.  Следващия път ще наръся с малко повече или ще намажа найлончето с малко олио, колкото да не залепва.  От друга страна, не беше голям проблем, защото бързо и добре се изстъргва
• в рецептата също така пише да се поръси хлябът преди слагането му в памучната кърпа с брашно, царевично или друго.  Не знам защо реших да поръся с пълнозърнесто ръжено брашно и то седеше твърдо по кората (вижда се и на снимката).  Следващия път ще опитам просто с брашно
• в рецептата се споменава, че хлябът може да се пече в глинен съд и аз изпекох моя в гювеча, който колегите от първата ми работа ми подариха за рождения ден и май се получи добре.

Това е една много хубава рецепта, която да ни поукоражи по пътя към добрия хляб.  Приятни почивни дни от мен.

PS.  Някой от тези дни се надявам да допиша този пост с пълното обяснение за това как правя този хляб, но днес случайно попаднах на филмче по статията.  Поздрави :)