Днес Иво почти ме беше убедил да си вземем домашен робот за хляб и вече мислеше къде точно да го наместим в кухнята ни, когато бяхме изненадани с първият ми сносен хляб – хрупкава коричка, добре втасал, лек и приятен благодарение на тази рецепта за правене на хляб без месене (казвам изненадани, защото предишните ми опити довеждаха до благоуханни, но тежки хлябове с твърди корички, които най-вече аз си изяждах).
Прочетете и тази статия преди да започнете.
Рецептата и логиката зад нея са много добре обяснени във връзките по-горе, единствено бих добавила някои неща:
- на моето тесто му трябваха повече от 2 часа за второто втасване, тъй като у дома температурата не е 21 градуса
- тестото ми залепна за найлончето когато го оставих да почине за 15 мин. В рецептата е написано да се поръси с малко брашно. Следващия път ще наръся с малко повече или ще намажа найлончето с малко олио, колкото да не залепва. От друга страна, не беше голям проблем, защото бързо и добре се изстъргва
- в рецептата също така пише да се поръси хлябът преди слагането му в памучната кърпа с брашно, царевично или друго. Не знам защо реших да поръся с пълнозърнесто ръжено брашно и то седеше твърдо по кората (вижда се и на снимката). Следващия път ще опитам просто с брашно
- в рецептата се споменава, че хлябът може да се пече в глинен съд и аз изпекох моя в гювеча, който колегите от първата ми работа ми подариха за рождения ден и май се получи добре.
Това е една много хубава рецепта, която да ни поукоражи по пътя към добрия хляб. Приятни почивни дни от мен.
PS. Някой от тези дни се надявам да допиша този пост с пълното обяснение за това как правя този хляб, но днес случайно попаднах на филмче по статията. Поздрави :)
Pingback: Мариновано кисело мляко « малки неща
Pingback: Благодаря на 2010 – Добре дошла 2011 | малки неща