И вместо да се впусна да направя един куп неща, които си чакат реда,

реших да открадна малко време за себе си.

Откраднах го от съня, разбира се, а след това си казах, защо ли да не споделя и с вас.

Та, хапнах няколко плода и сега седя и гледам снимки в the Sartorialist.

Боже, миналата година освен на високите танк токове е била и на късите поли и големи сака…  Нямах представа.

И за да не откривам какво е модерно тази година догодина се записах да следя блога.

Разбира се, аз ще го следя заради фотографията …  а и не само ;).

Всъщност, когато снимам природа, фотографията за мен (и още повече с бебо сега) е точно това – време за себе си.

Приятен уикенд!

Каручката на дядо, 2008, Горица; автор: Валерий Пощаров

Сигурно сте забелязали, че снимам най-вече неодушевени предмети или нека кажем, че освен мои близки и познати, не снимам хора.  И причината за това е, че се притеснявам да ги снимам.  Имам чувството, че навлизам в личното им пространство.

Като се замисля за това, все се сещам за една ранна утрин в Ражгир, Индия, на връщане от гарата с магарешка каручка (единствените таксита там) как видях зад нас един брадясъл мъж на средна възраст да кара вехтото си колело с една ръка, а с другата да чисти зъбите си с пръчка от специално дърво толкова дълга, че се олюляваше доста пред колелото.  За да се предпази от януарския студ, беше облякъл стара бежова ватирана блуза, на която с розови букви в курсив пишеше „Proud to be a mother.“*

Както казват, „по-добре една снимка, отколкото хиляди думи,“ но аз вместо да му се усмихна и с жест да попитам дали мога да го снимам, така си останах зяпайки нерешително и дори и не посмях да посегна към фотоапарата в чантата.

Миналата седмица Дани от Музика за свободното време ме светна за един български артист – Валерий Пощаров - фотограф, художник, керамик и галерист.  Черно-бялата фотография и портретите, от които ме гледаха задълбочените погледи на хора, които могат да принадлежат на всяка епоха, за пореден път ме изправиха пред въпроса как да подходя към някой като ми стане интересен за снимка.

И както често се случва, отговорът не закъсня и дойде днес чрез тези видеа на фотографа направил онази известна на почти всеки снимка на афганистанско момиче в National Geographic, Стийв МакКъри.

Реших да пиша за това, тъй като виждам, че и вие сте на фотографска тема тези дни – Lulu от something…, от която разбрах за една много поетична фотографка от Австралия, Мария от La Martinia, която ме насочи за кой ли път към THE SARTORIALIST, а започнах да чета и публикациите на Ирина от Sunshine kitchen за това как тя прави снимките си.

Междуврененно, докато съм на темата, качих последните снимки от моя проект 365 за изминалата година.  С малко попроменените правила да включвам само снимки, които ми харесват и да снимам само когато ми се снима и имам възможност за това, снимките се оказаха 154.  Междувременно започнах нов 365 проект за първата година от живота на нашето дете, който ще бъде за лично ползване, но тъй като не смятам да спирам със снимките на цветя и тревички, някои от тях очквам да прескачат я тук, я във facebook.

Жена с дете в пустинята Тар, Индия, 2008

А на вас пожелавам да сте здрави в тези януарски дни!  Леко придвижване днес и до скоро!

* „Гордея се, че съм майка“

Нека е пълна с радостни мигове и смислени преживявания,

вдъхновения и възможности да ги осъществим!

Да сме здрави и много щастливи!

С поздрав,

Мира, Иво и Михаил

Чудех се какво да ви представя след толкова отсъствие, след отминал втори рожден ден на блога някъде през ноември, а и след появяването на бебчо при нас и реших, че няма по-подходяща рецепта от тази на любимия ми ябълков сладкиш, който моята майка приготвяше преди години.

Тази рецепта се каня да споделя с вас почти от началото на блога.  Две години подред планирах да пиша за нея на 1-ви януари, когато беше рожденият ден на майка, но така се случваше, че все намирах за неподходящо – не знаех как веднага след празниците да спомена, че освен много лесен и вкусен, ми е така  скъп и поради факта, че майка вече не е сред нас през последните повече от 8 години.  А, и си казвах, на кой ли ще му се чете за нещо сладко, след като декември месец е бил заливан от рецепти за сладории, които в края на месеца е изконсумирал.

И така, този сладкиш е познат, оказа се, на половин България, но реших, че ако сте от другата половина на страната може да ви хареса.  За неговото приготвяне не ви трябва миксер – всичко се бърка на ръка.  Следва рецептата, а по-долу е историята свързана с нея.

Ябълковия сладкиш на майка

преди 1 година: Коледни сладки с подправки и Щолен

преди 2 години: Портокалови резанки, Гъби бургиньон и Сладкиш с тиква и шоколад

6 порции

1 пакет маслени бисквити

5-6 средно големи ябълки, без семките, на кубчета

100 – 125 г масло

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. бяла захар (може и 2/3 светло кафява и 1/3 бяла)

1/2 ч.л. канела

1 бакпулвер

3 яйца

2 с.л. заквасена сметана (може и с по-гъсто кисело мляко)

1 шепа орехи, наситнени (по желание)

Пресейте брашното с бакпулвера.  Добавете захарта, канелата и орехите и оставете на страна.

Обелете и нарежете ябъките.  Като сте по средата на рязането им, включете фурната на 180 градуса, сложете маслото в по-дълбока тавичка с размери 20/30 см и оставете тавичката във фурната до разтапянето на маслото ~ 5 мин, след което я извадете и наредете върху разтопеното масло бисквитите на един ред, като грубо запълните дупките на бисквтите с още бисквити (ако са от онзи вид с дупка по средата).

Наредете нарязаните ябълки върху бисквитите в тавичката и ги изравнете колкото е възможно. 

Добавете яйцата и сметаната към брашнената смес и разбъркайте докато се смесят.  Излейте тестото по равно върху ябълките.  Голямо част от него ще потъне между тях, но това да не ви притеснява.  Гледайте да има по малко тесто между повечето от ябълките.

Печете около 30-40 минути до златисто кафяв цвят на тестото, а при тест с клечка, клечката да излезе суха.  По желание след като изстине, можете да поръсите сладкиша с малко пудра захар.

А ето и историята:

Преди години, преди промените, майка се върна един ден от работа и още от вратата каза, „Никой да не влиза в кухнята.  Ще ви приготвя изненада.“

Това беше доста необичайно за нея.  Майка беше единственият човек, който готвеше в къщи, а освен това работеше като управител на закусвалня и нямаше романтично отношение към храната.  Най-близко до романтиката беше една шега, която обичаше да разказва за няколко плата с различни специалитети, измежду тях украсена като за сватба кокошка, които забравили на капака на колата на път за някаква кулинарна изложба.  Както се досещате, когато колата тръгнала, „литнала“ кокошката, разхвърчали се оформените като цветчета заленчуци и шприцованото за украса картофено пюре…  Обичах тази история и дори сега се усмихвам като си представя „литналите“ табли.  На тях едва ли им е било смешно тогава, но им беше останала история за разказване цял живот.

Та, майка не ни беше спретвала кулинарни изненади нито преди, нито след това.  За това и ние любопитно се въртяхме в дневната, хвърляйки едно око към кухненската част.  Чуваше се тракане на тави, рязане на нещо върху дъска и доволното й промърморване.

Ние тъкмо се бяхме уморили да чакаме когато тя каза, „Заповядайте да опитате“ и усмихвайки се самодоволно добави, „Ха сега познайте какво има в него.“

Ние със сестра ми веднага казахме, че усещаме ябълки, татко сигурно е споменал за орехите, но не можехме да кажем от какво е направена тази хрупкава основа и как така хармонично са съчетани вкусовете и ароматите.

Този сладкиш ни стана любим и е любимият сладкиш и на моето настоящо семейство.  Години наред неизменно присъства на Коледната трапеза, а и на всеки празник, когато трябва да се спретне нещо вкусно набързо.

Едва миналата година разбрах, че е известен на жените в Пловдивско, а откакто самата аз готвя осъзнах, че е лесна и бърза форма на ябълков пай.

Добър апетит и дано ви хареса, така както се харесва и на нас!

Сега прекарваме първите си дни у дома опознавайки се, радвайки се един на друг и притеснявайки се от време на време за това и онова, както си му е реда за родители с първото им дете ;).

Ще ми е приятно да пиша тук при първа възможност когато умората от безсънните нощи понамалее и въобще стигна до печката.  Засега там се подвизават нашите роднини, които се грижат много мило за нас, а аз се изявявам като млекопроизводителка :).  Дано всичко при нас върви добре и занапред, за да можем да се „видим“ тук в най-скоро време.

Хубав октомври и до скоро!

Преди да започна да изброявам бих искала да кажа, че това е моят поглед върху нещата.  Бременността, както и всичко друго, изглежда се преживява абсолютно различно от всеки преминал през нея.  Така че това са само някои неща, които ме впечатлиха в тази моя бременност.

- Бремеността ме изненада с това колко хубаво преживяване е.  Няма как да не сте чували за (или преживявали) сутрешното прилошаване първите месеци, тежестта, оттеклите крака и хилядите болежки на последните месеци, но някак си, никой не бях чула да казва, че бременността може да бъде прекрасно преживяване, за което се чудиш с какво природата е компенсирала мъжете, че не могат да я изживеят.

Не знам дали бяха някакви „добри хормони на бременността“, но почти не се сещам в друг период от живота ми да съм била така удовлетворена и щастлива и то по един спокоен и някак си мъдър начин.  Не че съм направила нещо, та да помъдрея и както изглежда това състояние много вериоятно е повлияно от комбинацията от някакви хормонални промени, добро здраве и добри грижи от страна на И, но дето се казва, аджеба хора, защо никой не ми каза по-рано как ще си се нося на розовия облак една голяма част от бременността?  Както и да е.

Предполагам хората не са го крили.  Просто при всеки е различно, а и обществото ни като че ли цени друго – изяви къде ли не в социума (като почнеш от детската градина, та стигнеш до работното място и извън него), а това, което се случва у дома то някак си остава скрито и като че ли не така важно.  А това с бременността, ако може да се отложи колкото се може повече, че пречи на всички предно изброени ценности и така някак си информацията за прелестта на бремеността се е загубила някъде по пътя.

- Другата ми изненада беше как българското общество подкрепя бременните.  Интересно е как най-намръщеният и неугледно облечен дядо в автобуса ви отстъпва място и пита дали бебето рита сега в жегите.  Друг възрастен човек, който едва крета ви пожелава кураж :), а една иначе заядлива продавачка в любима моя хлебарна, се усмихва като ме види още от вратата и ми прави комплименти за торбичката, в която си слагам хляба, който иначе винаги ядно ми подава като я помоля да не го слага в пластмасова торбичка.

Разбира се, имаше и изключения (хора, които се правеха, че не ме забелязват в трамвая или на опашката в Общината), но тези случаи бяха така редки, че по-скоро подкрепяха правилото, отколкото да му противоречат.

Мислех, че тази грижа на цялото общество за бременните жени е нещо типично за нас хората като вид, за което не съм подозирала, но приятелка, която прекара част от бременността си в САЩ ми каза, че това си е българско нещо и може би е останало от социализма, тъй като на Запад на хората въобще не им пукало бременна ли си или не – бориш се като преди за мястото си под слънцето.

- Това ме навежда на един трети факт, който забелязах по време на бремеността, а именно, че ми липсва обществено приет образ на бременността като нормална и интегрирана част от моя живот, с който да се асоциирам.  Всичко за бременните е някак си отделено от нормалното русло на живота – има списания за бременни, мода за бременни, но като пусна вечер телевизора не виждам бременна жена в някое шоу, да дефилира по модни подиуми или да води новините или времето (с единствено изключение CNN, но и там се случва толкова рядко, че изглежда по-скоро като опит да покажат колко са напредничави, а не като нещо нормално и естествено).

Разбира се, причината за това може да е в по-горните два аспекта на бремеността, че е време за интроспекция и често е придружена с физически дискомфорт, който предполага по-лека работа, но в същото време бременното тяло може да бъде силно, здраво и красиво, а в съвременното ни общество като че ли няма много място за него.

Още като започна да се изменя тялото ми, умът ми започна да търси образи, с които да се асоциира и единственото, което извадих от съвременната ни култура бяха едни снимки на Деми Мур отпреди много години, които шокираха хората тогава.  Някак си не се асоциирам с Деми Мур и мозъкът ми продължи да търси образ докато стигнах до едни дребни глинени статуи на богини на плодородието.  Ето в един такъв образ на една колкото висока, толкова и широка женица с голям корем и гърди направена от пръст се почувствах най-комфортно (макар да не изглеждам точно така :).

На времето бременността е била така интегрирана в обществото, че са имали бременни божества, с които жените са можели да се асоциират.  Сега жените май се опитваме да се идентифицираме с кукла Барби.  Доколко куклата Барби съвместява колективните ни дадености и нужди е въпрос на друга дискусия, но все пак се замислих, някой да е виждал бременна кукла Барби? :)

- Предпоследното наблюдение е за това как бременността може да научи човек да се грижи за тялото си.  Още в началото на бременността попаднах на една гинеколожка, която ме посъветва вместо мултивитамини да ям по 1 кг плодове на ден и да пия по 1 кофичка кисело мляко и 100 гр сирене (за калций).  Единствената добавка, която препоръча беше фолиевата киселина.

По-късно когато косата ми от буйна и бързорастяща взе нещо да губи цвета си и да пада, кожата ми да става безобразно суха, а аз да се уморявам повече, вместо да си купя шампоан за суха или падаща коса и да пия кафета (които пък не са препоръчителни за бременни по други причини), просто се оказа след едни кръвни изследвания, че ми липсва желязо, което можех да набавя или медикаментозно или чрез добавяне на някои продукти в диетата (например пиене на сокове с моркови и малко червено цвекло и ядене на пъдпъдъчи яйца).

Някой беше казал, че жените много се грижели за правилната си диета докато били бременни, но това не продължавало след това.  Замислих се, защо да не се отнасяме със същата грижа и обич към тялото си и след това.  Разбира се, не е необходимо да се отказваме от всички кремчета и шампоанчета, които съществуват, но по време на бременността човек ясно вижда зависимостта между поетите храни и  вещества и външния си вид и кондиция.  Какъв ли щеше да бъде светът, ако осъзнавахме това и не се повлиявахме от тънкия начин, по който ни дърпат конците с реклами за този или онзи козметичен продукт или храна, които щели да ни донесат я вечна красота, я популярност сред познати и непознати:).

- И съвсем последно – безкрайното нарастване и забавяне на последните месеци, което правеше ходенето все по-трудно и жегите все по-непоносими и ме превърна от млад човек леко препускащ по улиците или планините в човек премерващ къде да отиде според наличността на добри санитарни помещения в околността и пейка на всеки 200 м,  ме направи още по-съчувстваща на състоянието на възрастните хора, които едвам ходят, задъхват се и имат нужда да приседнат някъде за да си починат.  Поради, което и завършвам с това парче, което видях във fb тия дни.  Не ми харесва съвсем, че възрастните хора трябва да се държат малко като тийнейджъри, за да бъде приет клипа, но може би и за тях липсва възрастно божество, с което да се асоциират, така както на мен ми липсва бременно такова.  Но много хубави гласове и приятни хорица.

Поздрави на всички вас и приятен празничен ден утре!

Тази неделя, приятелка, която роди трето детенце в края на миналия месец ни изненада, че вместо да се видим в парка само с нея, можем да отидем у тях, където беше и бебето.  Ами сега!  Не бях готова с подарък за детето (40-тия ден още не е дошъл) за това се сетих, че преди време като занесох ябълкови кексчета на по-големите деца, те много им се зарадваха.  И какво, какво, врътнах сутринта едни прасковени кексчета, които опаковах подобаващо и занесох за баткото и каката, някои от които, разбрах, имали нужда от подкрепа на ентусиазма им към малкото бебе :).

Златен кекс с праскови

по това време преди 1 година: Шоколадов кейк, Френска лятна супа с песто, Тарт камамбер, Яйчен крем с вишни

по рецепта на сп. Gourmet

12-14 кексчета или 1 форма за кекс

1 ч.ч.* брашно тип Екстра

2 ч.л. бакпулвер

1/5 ч.л. сол

112 г масло, размекнато на стайна температура

3/4 ч.ч. бяла захар + 1 с.л. за поръсване

2 големи яйца

1 ч.л. екстракт ванилия

1/8 ч.л. бадемов екстракт (или 1/4 настъргано бобче тонка) – ако нямате може да се пропусне

1/2 ч.л. индийско орехче, настъргано

2 нектарини или 3 средно големи праскови, нарязани на 1 см резени (или на кубчета, ако ще правите кексчета)

*1 ч.ч. =240 мл

Намазнете форма за кекс или подгответе формите за кексчета (намазнени или с хартия за кексчета).

В средно голяма купа смесете брашното, бакпулвера и солта.

Включете фурната на 180 градуса.

Смесете с миксер маслото и 3/4 ч.ч. от захарта, след което добавете яйцата едно по едно.  Добавете ваниловата и бадемова есенции, както и индийското орехче.  Наведнъж изсипете брашното към маслената смес и разбъркайте на бавни обороти докато се смеси, но не прекалено.

Изсипете сместа във формата или до 2/3 от чашките на кексчетата.  Разпределете нарязаните праскови и ги поръсете със 1 с.л. от захарта.

Кексчетата печете около 25 мин, а в единичната форма за кекс около 45 мин или докато кексът стане златисто кафяв, а показващото се между прасковите тесто е твърдо, но се чувства нежно, когато го докоснете леко с пръст.  Охладете 10 мин във формите, след което извадете кексчетата и ги охладете напълно върху решетка.

Пожелавам ви приятен край на седмицата, с по-умерени температури, та да се порадваме подобаващо на края на лятото!

Но тъй като от няколко дена при мен има леки физически промени, които се изразяват в по-голямо и по-ниско коремче с всички екстри, които това носи :), реших да си остана в къщи и да не търча да свърша всичко, което ми се искаше да свърша при първа възможност като захладнее.

За това и сега имам възможност да ви представя тази вкусна рецепта за крем-брюле с кафе, която изпробвах миналата седмица.  Много ни хареса и на двамата с И., така че предполагам, че и на вас ще се хареса.

Крем брюле с кафе и ванилия

рецепта на latimes.com

6-8 броя

2 и 1/4 ч.ч.* течна животинска сметана

1/2 ванилова шушулка, разполовена

1/2 ч.ч. + 1 с.л. захар

5 жълтъка

1/4 ч.ч. сироп от еспресо (редуциран от 2 ч.ч. еспресо, което е къкрило около 7-10 мин) или 1/6 ч.ч. вода с 2 ч.л. разтворено нес кафе

* 1 ч.ч. от 240 мл

В голям съд загрейте сметаната и разполовената шушулка, от която предварително сте отделили семената и сте ги добавили към сметаната.  Варете на средно силен котлон докато сместа почти кипне.

Междувременно, в голяма купа разбъркайте с тел жълтъците със захарта докато се смесят добре.

Включете фурната на 180 градуса.

При непрекъснато бъркане на яйцата с телта и на много тънка струйка, започнете да прибавяте сметановата смес към яйчната до пълното й усвояване и размесване.  След това сложете цедка върху съда, в който е била сметаната и прецедете през нея сметаново-яйчната смес.  Добавете кафения сироп и разбъркайте с чиста бъркалка.  Не докосвайте прецедената смес с телта, с която сте бъркали яйцата, за да не се пресече.

Наредете 6-8 купички в тава с борд по-висок от средата на купичките.  Напълнете купичките със сместа до 2/3 от обема им.  Залейте тавичката с гореща вода така че да стигне до средата на купичките (аз ги заливам след като ги сложа във фурната, за да не се полея с врялата вода).  Покрийте ги с алуминиево фолио  и ги печете приблизително 25 мин докато образуват коричка и при разклащане вътрешността им да мърда леко.  Ако сте ползвали сместа с нес кафе е възможно да ви трябва повече време за изпичането им.  Правете теста с разклащането след 20-тата минута.

Охладете.  Съхранявайте в хладилник до 2-3 дена.  Преди консумация поръсете всеки крем със захар и я разтопете с готварска горелка.  Тъй като ние нямаме такава горелка си ги хапнахме направо така и кремчетата бяха очарователни.

Дано лятото ни дари с още топли, но не изгарящи дни!  Приятно, където и да сте – на море, на планина или в града!

На повечето от вас сигурно лошо ще им стане при мисълта да пуснат печка в това време, но трика ми тия дни е да ползвам въпросният уред вечер като захладнее, а и така ми беше харесал този кекс миналата година, че реших да го направя въпреки жегите и не съжалявам.

Ако сте чистили 700 гр череши – долу-горе знаете за какво иде реч с тази рецепта.  Ако не сте, искам да ви предупредя, че най-трудоемкото в нея е именно почистването на вишните.  Добре е те да са добре узрели, което не е проблем по това време на годината, за да не си усложнявате живота допълнително.

Моята стратегия по въпроса е да отделя 1 час от живота си за тази работа като препаша престилката, спокойно си приготвя съдовете и съответния уред костилковадец, може и музика да си пусна, и бавно и медитативно зачоплям плодовете.  Всичко е въпрос на нагласа (а и мотивация ;), така че приятно човъркане на вишни и ще споделите, ако опитате рецептата.

Кекс с вишни

преди 1 година по това време: какво готвих от вашите блогове

рецепта на Марта Стюарт

около 8-10 порции

За маслените трохи:

60 г масло, разтопено

3/4 ч.ч.* брашно

1/4 ч.ч. бяла захар

1/4 ч.ч. светло кафява захар

1/4 ч.л. сол

1/4 ч.л. канела на прах

* 1 ч.ч от 240 мл

Смесете всички съставки за маслените трохи и оставете настрана.

За кекса:

1 и 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.л. бакпулвер

1/4 ч.л. сол

112 г масло, размекнато на стайна температура

3/4 ч.ч. захар

2 яйца

1 ч.л. екстракт ванилия

1/4 ч.ч. кисело мляко

700 г вишни

Почистете вишните от костилките.

Намажете квадратна форма с размер 23/23 см или кръгла тава с диаметър 25 см с олио и след това набрашнете.

Смесете в голяма купа брашното, бакпулвера и солта.

Загрейте фурната на 180 градуса.

Разбийте маслото и захарта на крем с миксер.  Добавете яйцата и ванилията, след което започнете да редувате киселото мляко и брашняната смес като започнете с брашняната смес и завършите с нея. Изсипете сместа в омазнената и набрашнена форма, изравнете с обратното на голяма лъжица, посипете равномерно вишните, като ги изтисквайте от сока, ако се е отделил такъв, а най-отгоре посипете равномерно с маслените трохи.

Печете около 1 час докато кексът стане златист и при тест с дървена клечка в средата му не остават трохи.  Охладете добре преди да разрежете.

Междувременно, миналата седмица „малки неща“ за пръв път излезе от виртуалния свят и гостува в бр. 17 на сп. „Домашна кухня.“  Там познатите ви рецепти за пирожки, бисквити с овесени ядки, суфлета с круши, супа с броколи и вездесъщите тиквички с яйца на фурна се мъдрят сред рецепти от испанската кухня.  Много приятна компания, макар сега да се замислям, че в моя блог нямам нито една испанска рецепта.  Може би, защото не съм посещавала испаноговоряща страна…  Хм, това може и да се поправи, живот и здраве, след има-няма 2 години, че сега приоритетите нали са други.

Искам да благодаря на сп. Домашна кухня за поканата!

На вас желая хубави почивни дни и дано леко се поразхлади, че искахме лято, искахме, но баш такива жеги не бяхме поръчвали :).  Приятна почивка!

Тогава се присетих, че от една година все се каня да направя тарт или клафути с кайсии, но някак си много бързо им минава времето, не мога да им се наситя да ги ям пресни, за да почна да ги готвя и както често се случва, „двама се карат – третият печели“ – в крайна сметка направих едно клафути дето му бях хвърлила око от миналата година.

По-долу следва рецептата.  В оригинала, който всъщност е за клафути със сливи, плодовете се запичат за 5 мин в 2 с.л. масло и 2 с.л. захар.  Направих тази процедура и с кайсиите, но те леко загубиха формата си и си мисля, че в случая с кайсиите, плодът е мек и за да стане приготвянето още по-бързо, спокойно можете да прескочите тази част от упражнението без да разваляте крайния резултат.

Клафути с кайсии

преди 1 година по това време: Тарт камамбер с латинки, Тиквички с песто от рукола и Ягодово клафути

рецепта La tartine gourmande

4 порции

2 яйца + 1 жълтък

200 г (2 ч.ч.)* прясно мляко, студено

55 г (1/2 ч.ч.) царевично нишесте/брашно

1/2 ч.ч. захар

500 г кайсии/сливи или друг костилков плод, на четвъртини, без костилката

100 г (1 ч.ч.) животинска сметана

2 с.л. масло + 2 с.л. захар за карамелизиране на плодовете (по желание)

* 1 ч.ч. от 100 мл.

Загрейте 2 с.л. масло в тиган, сложете подготвените плодове и добавете 2 с.л. захар.  Разбърквайте ги внимателно от време на време за 5 мин.  Отдръпнете от огъня (може да се пропусне за кайсиите).

Намажете с масло една голяма форма за тарта или малки огнеупорни купички и поръсете с малко захар.

Загрейте фурната на 200 градуса.

В средно голяма купа разбъркайте нишестето/брашното в млякото.

В по-голяма купа разбъркайте яйцата, добавете захарта и разбъркайте добре.  Добавете сметаната и разбъркайте.  Добавете млечно-нишестяната смес. 

Поставете плодовете във формата за тарт/купичките със сърцевината нагоре (соса от плодовете оставете на страни; с него можете да аранжирате клафутито при сервиране) и внимателно залейте с млечно-яйчната смес. 

Пече се около 30 мин до златисто.  След изваждане от фурната поръсете с малко пудра захар и сервирайте още топли.

Едва като преполових публикацията осъзнах, че и предишната публикация е за клафути :).  Все пак, макар с едно и също име тези две клафутита са доста различни на вкус и ви ги препоръчвам по различни причини.  Това клафути става по-бързо и лесно, а клафутито с вишни, макар да изисква малко повече внимание, е много вкусна и предпочитана от мен комбинация от леко киселеещ плод, сладкък крем и маслеността на основите.

Определено тези дни, когато на пазара има все повече сезонни плодове, въпросът не е дали, а кое по-напред да направи човек.  Има толкова много възможности.

Леки юлски дни ви желая и приятна седмица!