Френска лятна супа с песто

Миналата неделя се разходихме из южната страна на Витоша, която много харесвам – прилича малко на Родопите, вижда се Рила (тази неделя беше много влажно и не можахме да я видим, но по принцип се вижда, както и Верила) и туристите са чувствително по-малко.  Имаше малко малини, боровинки (колкото да хапне племенникът ми), доста пеперуди, див джоджен и мащерка.

От времето, когато ходех по планините съм се научила, че като ми се удаде възможност да събера малко билки, по-добре да го направя веднага, а не да си казвам, че ще дойде по-добра възможност, по-хубави билки и т.н.  Все така се оказва, че колкото кантарион или риган съм набрала – това е за зимата.  Плановете се променят, животът си върви и това, което е пред нас често е това, което ще остане с нас за зимата (на мен ли така ми се струва или тук има и друг смисъл?! хм…).  За това туристическата ни разходка имаше и лек селскостопански характер, както казва една моя приятелка.

Като се върнах у дома се сетих, че си бях отбелязала няколко рецепти, които споменават пресни подправки.  Така, заради 2 ч.л. прясна мащерка, която се споменава в рецептата, направих 5 л. супа.  А в дъното на всичко това май стоеше едно песто…

Не знам какви са вашите наблюдения, но моите са, че е доста трудно да “продадеш” супа на мъж или дете.  На първите не им достига да се нахранят и заема място в стомаха им, което пазят за “истинска” храна, а вторите слагат една подозрителна физиономия на лицето си само като споменеш супа – знаят ли те, какво им мислите…  Имали са опит със супи от спанак, коприва, тиква, моркови и други подобни кулинарни изяви на любящите им роднини.

Но истината е, че тази супа се хареса не само на мен, но и на мъжете – малки и големи – в нашата къща и то заради пестото.  Именно племенникът ми подскочи от стола като усети уханието на песто и й се нахвърли с голям апетит.

Ето и рецептата:

Френска супа с песто

по рецепта на Joan Nathan от блога на David Lebovitz

за 8-10 порции

200 г сух боб

2 бр. дафинов лист

3 с.л. зехтин

2 средно големи глави лук на ситно или 4 стръка праз, разполовени и на филийки

2 ч.л. прясна мащерка наситнена

2 средно големи моркова (170 г), на кубчета

2 средно големи тиквички (450 г), на кубчета

260 г зелен боб (колкото поберете в едната си длан), нарязан на 3-4

6 скилидки чесън

1 с.л. морска сол, черен пипер на вкус

250 г грах

100 г фина паста (тип фиде)

Накиснете боба от предишната вечер или сутринта (виж бележки).  Сварете го като изхвърлите първата вода, а след това добавите дафиновите листа и 1.5 л вода и го сварете на тих огън около 1 ч.  Запазете водата.

Кипнете леко подсолена вода и сварете за около 10 мин нарязания зелен боб до пълната му готовност.  Запазете водата.

В тенджера с вместимост 5 л загрейте зехтина и задушете лука до прозрачност.  Прибавете тиквичките, морковите, мащерката, чесъна, солта и черния пипер.  Задушете ги като разбърквате от време на време на средно силен огън докато се сварят.  Прибавете двата вида боб с водите им, пастата и граха и между 1 и 2 л вода.  Кипнете, оставете да покъкри за малко и отдръпнете от огъня.  Пригответе пестото.

Песто:

1 голяма скилидка чесън

45 г (2 натъпкани ч.ч.) пресни листа босилек

60 мл зехтин

щипка сол

1 малък домат, обелен и наситнен

45 г пармезан, настърган на ситно

Пригответе пестото като пасирате или счукате чесъна и босилека със солта до кашица.  Прибавете олиото и пасирайте отново. Прибавете домата и пасирайте.  Накрая прибавете пармезана и разбъркайте.

Супата се сервира като върху всяка порция супа се поставя по 1 с.л. от пестото, която разбърквате.  Добавете още на вкус.

Бележки 1.  Двата вида боб могат да се приготвят предварително.  Съхранявайте в хладилник до използването им.

2.   Супените лъжици тук са американски – т.е. по-големи от българските, побират 15 мл вода.  Направете ги с връх.

3.  Тъй като босилекът ми не е готов да предостави 45 г за песто все още, два пъти направих супата с половин доза и беше все така вкусна.

Пожелавам ви приятна седмица!