Исках да споделя с вас снимките, които направих по празниците. Бяхме в Мелник около Великден, както правим от доста години. Все същите места, но всеки път различно хубави.
Първоначално щраках с фотоапарата като невидяла, но след около ден се поуспокоих. Тук можете да видите меда с шишарка – определено нововъведение в асортимента на града, “висящите градини на деспот Слав” – така кръстих цветята по крепостната стена горе на хълма над Мелник, плетените обувки и везаната стенна рамка от началото на миналия век в музея, една от пантите на Кордопуловата къща и църквата “Св. Антоний,” в която не успяхме да влезем, но казват била доста интересно изографисана – долу били иконите, а над тях – цветя и плодове. Но нали трябва да остане нещо и за следващия път.
Започнахме с огъня в камината на хотела и завършихме с традиционния огън в покрайнините на града. И всичко това на фона на денем и нощем чуруликащите птички.
Хубаво ни беше. Догодина пак.
Приятна седмица от мен!
Обожавам този край… по едно време всеки уикенд бяхме или в Сандански, или в Петрич и обикаляхме ли, обикаляхме…
“Воденицата” в Кърланово е една от любимите ми кръчми :) …
Не съм ходила в Златолист, на гроба на Преподобна Стойна… но както ти каза, нали трябва да има нещо, за което да се върнеш :)
Хубав ден утре, Мира!
За съжаление ми е непознат този край.
Но е крайно време да го открия!
Слънчеви дни!
Дани, онзи край е много хубав. Особено на пролет като не е много топло.
Еос, не съм посещавала “Воденицата” в Кърланово. Само тази над Благоевград със зоологическата градина :).
Златолист и църквата на Преподобна Стойна посетихме. Той ни е на пешеходния маршрут :). Един ден се разхождаме от Мелник през Златолист до Роженския манастир и после обратно до Мелник по друг маршрут. По втория маршрут има много коприва, която бера от няколко години и днес я сготвих. Ще видя, може би скоро ще се появи рецепта за манджичка с коприва :).
Поздрави и слънчеви дни и на вас!
Pingback: В Мелник по Великден | Почивка БГ