Първите самоси, които съм опитала бяха едни със спанак и сирене, които се предлагаха в почивките на семинарите ни по хомеопатия преди години. Божествени! С приятелката ми се разтапяхме като ги хапвахме за обяд и не можех да повярвам, че е възможно да се съчетаят зеленчуци, хляб и подправки по толкова семпъл и вкусен начин.
За това и самосата беше първото индийско ястие, което приготвих. През годините съм пробвала различни рецепти, но тази ми харесва и като близост до оригинала и като лекота за работа с тестото.
Да не ви шашка това, че има месене на тесто. Това е може би най-благодатното за месене тесто, което съм правила. Последния път ми се наложи да го правя без масло и със соево мляко вместо с краве и пак се получи.
Рецептата може да ви изглежда малко занимавка, но определено си заслужава, а и добрият резултат почти при всички случаи е гарантиран. Не помня да не са ми се получавали самоси, докато виж хлябове, кремове за торти или маслени теста – много примери :), така че давайте смело напред.
Ето и рецептата с малки изменения:
Самоси
от “Малката голяма вегетарианска книга”
приготвяне: около 1.5 – 2 ч.
за около 17 броя
За плънката:
1 средно голям картоф – на малки кубчета
1 малка глава лук, ситно нарязана
1 домат (бланширан; може да се замени и с 1 домат от консерва) на ситно
2 с.л. чисто масло (аз го правя с обикновено масло, непречистено и харесвам резултата)
1 с.л. гарам масала
1 ч.л. кориандър на прах
1 ч.л. настърган пресен джинджифил (това е в оригиналната рецепта, но аз в повечето случаи нямам и слагам 1/2 ч.л. сух)
1/4 ч.л. лют червен пипер на прах (в оригиналната рецепта е 1/2 ч.л., но това е много за мен – люти до горчиво, което е много автентично индийско, но не по мой вкус)
3/4 ч.ч. (100 гр.) грах от консерва или пресен
1 с.л. лимонов сок
1/2 ч.л. сол
1 ч.ч. слънчогледово олио (в рецептата е 2 ч.ч. фъстъчено олио) + допълнително за доливане
Слагам малка тенджерка с малко вода да кипне, посолявам я и слагам картофите да поврат 5-10 мин докато омекнат. Отдръпвам ги от огъня и изцеждам водата.
Предварително приготвям в чинийка гарам масалата, кориандъра на прах, джинджифила и чилито.
В среден тиган запържвам лука и домата в маслото на средно силен огън за 5 мин. или докато омекнат. Към тях прибавям подправките от чинийката. Чувала съм, че е добре за около минута да се размесят подправките с маслото и лука, за да се активират ароматите в тях, след което веднага прибавям граха и картофените кубчета и разбърквам, за да не би подправките да загорят. Тук в рецептата не пише да се добави сол, но аз добавям около 1/2 ч.л., тъй като без нея са ми малко безсолни. Държа на огъня 5 мин като разбърквам от време на време. В края поръсвам с лимоновия сок. Отдръпвам от огъня и приготвям тестото.
За тестото:
1 1/3 ч.ч. (200 г) брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/8 ч.л. сол
1 с.л. чисто масло (моето е обикновено)
3 с.л. топло прясно мляко + допълнително, ако е необходимо (тук трябва да има грешка в рецептата, защото не съм замесвала тесто с по-малко от 15 с.л. пр. мляко, а понякога и повече, но вижте долу за повече)
Пресявам брашното, бакпулвера и солта в голяма купа. Добавям чистото масло и прясното мляко като започвам от 15 с.л. и след това добавям по 1 с.л., а понякога може и половин да се добави на края, но така че тестото да е твърдо, но и еластично, без да лепне прекалено много по дланите ви.
Меся в купата в началото докато стане гладко, но не прекалено сухо, тъй като докато приготвяте самосите, останалото тесто бързо ще изсъхва. В края може да домеся върху плот. На този етап тестото не лепне и няма нужда от брашно, но сложете малко, ако ви лепне.
Откъсвам от тестото малък къс с рамер на топка за голф (не знам как точно изглежда топката за голф, но предполагам, че е по-голяма от тази за пинг понг; разбирате за какъв размер долу горе иде реч) и разточвам на кръгче или елипса. Разрязвам на половина с нож и слагам 1 ч.л. от зеленчуковата смес в центъра. Прегъвам тестото на половина и започвам да завивам самосата първо от равния, току що отрязан с нож край. След като завия едната страна, взимам самосата в ръка и допълвам зеленчукова смес, ако е необходимо, и запечатвам и останалите страни. Ако случайно тестото изсъхне докато завивате самосата, можете да намажете краищата й с малко вода.
Загрявам олиото в тесен и дълбок съд (да побира около 4-5 самоси) до висока температура. Олиото трябва да може да залее самосата до половина. Пържа около 5 мин от всяка страна докато станат златисти (като мекици). Вадя ги с решетъчна лъжица и ги редя върху домакинска хартия за да попие неотцедената мазнина. Най-вкусни са току що приготвени.
Съвет за готвача: Плънката може да приготвите предишния ден и да я съхранявате в хладилника плътно затворена. Гарам масалата пригответе предварително. Видях, че вече да се предлага и готова по специализираните магазини.
Добър апетит!




Много интересно ми се видя.
Естествено никога не съм консумирала.
Тестото е лесно, малко по- дълго е останалото, но сигурно ще опитам :)
Поздрави!
Здравей Дани, радвам се, че ти е харесала рецептата.
Вдъхновена от коментара ти добавих един съвет на готвача, в смисъл, че плънката може да се приготви предварително. Преди години имах колежка американка от индийски произход, която беше споделила, че една индийска манджа почти няма как да направиш в наше време на веднъж (още повече, че за тях самосата е само част от едно богато ястие състоящо се от няколко различни соса, ориз, няколко вида хляб и т.н.), така че може да се раздели рецептата на части.
Поздрави :)
Pingback: Греховни пирожки « малки неща
Pingback: Карфиол на фурна (с гарам масала) | малки неща
Чудесно! От давна се питах как ли се правят.
Яла съм обаче печени …
Мога да опитам, но категорично печени. Пърженото не ме влече никак!
Благодаря за рецептата :)