Като се събудих днес не валеше и докато се пооправя, от къде дойде този сняг, наваля за нула време. Беше много красиво.
А сега е красиво небето – зимно светло синьо, с една идея зелено, с бели облачета, които леко розовеят заради залеза и висулки под стрехата (всъщност висулките говорят за проблем с мазилката на сградата ни, но да не задълбаваме в проза:).
Та в това типично зимно време каква друга рецепта да споделя освен тази за Морковената супа с джинджифил, която видях миналата година в блога на Василена и от тогава е една от любимите ми зимни супи.
Няма какво да крия. Една от причините да я харесвам е, че е много бърза, а и спасява някои поизостанали моркови в хладилника. Освен това има едни стоплящи екзотични съставки като джинджифил и индийско орехче (което много обичам да настъргвам на ръка и после да мириша петроления му вкус) и завършек с неустоими препечени слънчогледови семки.
Разбира се, слънчогледовите семки не са задължителни. Можете да поднесете с кротони или с пера нарязан пресен лук, но аз се научих да си правя по-голямо количество слънчогледови семки, тъй като ухаят така прекрасно, че ръката сама си взима, всеки път като тялото мине покрай тигана.
И така, ето и рецептата:
Крем супа от моркови с джинджифил и слънчогледови семки
за 3-4 порции
6 средно големи моркова нарязани на кръгове
1/2 – 1/3 ч.л. сух джинджифил (в оригиналната рецепта е 3 с.л. пресен джинджифил, но това е много за нас)
стрък пресен лук или 10-15 см от бялото на праза, разполовен и нарязан
2 скил. чесън на филийки
2-3 с.л. зехтин
щипка до 1/4 ч.л. индийско орехче
1 ч.л. сол
700 мл. топла вода
4-6 с.л. белени слънчогледови семки
Слагам на котлона водата да се стопли.
Зехтинът се загрява леко и в него се задушават за около 5 мин зеленчуците и подправките (без солта). Заливат се с топлата вода да ги покрие и огънят се намалява на слаб. Подправя се със солта, разбърква се и се оставя да къкри около 30 мин или докато морковите се разварят добре. Сваля се от огъня и след като се охлади леко, се пасира. Може да се добави още от топлата вода, ако е необходимо.
Сух тиган се нагрява на среден огън и семките се пекат няколко минути, като често се обръщат, за да се опекат от всички страни равномерно и да не загорят. Пекат се до златисто.

Това е. Добър апетит и приятни зимни дни!


неустоима е с тези аромати и красиви снимки :)
радвам се, че ти харесва, Дани. поздрави
Pingback: Френска лятна супа с песто « малки неща
Pingback: Благодаря на 2010 – Добре дошла 2011 | малки неща
Изглежда вкусно…Още днес ще я приготва на децата :)
Много приятна супичка стана,а комбинацията със семките е страхотна:)