Гъби бургиньон

Много обичам гъби.  “Абе ти всичко обичаш!” ще рече някой и няма да е далеч от истината.  Но тук говоря най-вече за това, което харесвам, така че очаквайте много подобни твърдения и за в бъдеще :).

Много се зарадвах като видях рецептата за гъби бургиньон в блога на Дебора www.smittenkitchen.com.  След известно издирване в нета какво точно са гъби portobello се сетих за едни гъби, които продават на пазар Красно село – приличат на печурки, но са малко по-тъмни.  Малко по-скъпи са от печурките, а продавачката твърди, че имат по-ясно изразен аромат – като горски.  Току що хапнах от тях и ги намирам за прекрасни, но мисля, че това се дължи най-вече на винения сос, лукчетата и подравките.  И с печурки ще стане също така добро.

Също от там набавих и малките лукчета, за които се оказа има лесен начин да бъдат обелени.

Иначе следвах рецептата почти неотлъчно (много харесвам подробните рецепти на Дебора).  Почти, защото се залисах още в началото и гъбите пуснаха малко от сока си, но след това оставих този сок да се поизпари и поправихме нещата мисля :).

Друго, което направих различно е, че ползвах най-големия ми тиган.  Гъбите нямаше по никакъв начин да се съберат в средния.  Така че с малки козметични разлики, резултатът е много добър.

Единствено сосът не се сгъсти за посоченото време.  Трябваха ми 40 допълнителни минути за да получа що годе приемлива консистенция.  В никакъв случай не изглежда като шоколадено сгъстения сос на Деб, но реших, че тази рецепта ще стане прекалено енергоемка, ако започна да гоня максимум резултати.  Следващият път мисля да пробвам с 2-2.5 с.л. брашно.

Друго, което ще променя е да сложа лукчетата по-рано (още когато гъбите се дабавят към винения сос).  Станаха по-хубави като се повариха повече.

Мерки: Между другото, една от причините за по-тънкия сос може да бъде това, че от днес вече меря с нова чаша (според американските мерки) и нещо може да не съм улучила все още.  Съвсем скоро ще сложа нова страница със съответните мерки от американската към европейската система, тъй като в този блог ще се появяват и други ястия идващи отвъд океана.

Това е май.  А днес всъщност мислех да пиша за нещо съвсем различно, но така се случва – на където ни отвее вятърът :).

Приятен ден и добър апетит!